Сърцето, душата
Космическа мутация
Старият век на разрушениеняма да има повторение;не е програма за спасение,не буди нравствено възкресение.Чакаме космическа мутациякато медицинска трансплантация;ще се появят нови клетки,а такива обрати са много редки.Да, няма да има озонов слой...
В зазоряването на човешката душа
Хармоничният контакт между сърцето и разума ще създаде светлината на свободатаНаскоро отпразнувахме нашия национален празник. В момента много други народи се стремят също да извоюват своята свобода. Но от какво и от кого? Сякаш това може да бъде ед...
Зародишите-кванти - връзката ни с Първоизвора
Всички сме квантови воини и нашето оръжие е просветеният ум и будното сърце Всичко в космоса и в нашия свят е проникнато от Духа, носещ квантите, зародишите на живота, дошли от Слънцето, което е една Микровселена в рамките на Макровселената. Тези за...
КВАНТОВ ПРЕХОД
Историята често се повтаря,Будните както винаги забравя.По света хора без сърца живеят,в разкош, пари и охолство дивеят.Ето, преходът квантов наближава,природата навред обезумява.Катаклизми тук-там се случват разнии събития следват б...
Истинският герой е Божествения Дух
А човекът е това, което не може да бъде. Най-много се замисляме за нашите човешки несъвършенства покрай отбелязването на някои годишнини от живота и смъртта на наши и чужди бележити личности. Както скоро стана и по случай паметната дата 19 февруари....
Пред „пещерата“ на оплождащите духа ни идеи
Съществуването във Вселената е една безбрежност, която непрекъснато нараства и се разширява по правила, които не са непроменими. Затова реалността винаги далеч е надхвърляла нашите представи и прогнози за нея. Точно тази нейна характеристика е най-ти...
Окованият слон
- Не мога – казах му. -Не мога!- Сигурен ли си?- попита ме той.- Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.Дебелият седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се...
138 години от гибелта на Васил Левски
ФЕВРУАРИГолемите дати са вече възпети.Големите думи мълчат.Търкалят се белите тръне в полето.И в полето се връща вълкът.Девет млади години,почти неживяни.„Мамо, твоята млада синане дочака дружина...”Една чернова неразчетенаще остав...
НЕЙНАТА ПОСЛЕДНА УСМИВКА
Както никой не помни своето рождение, така и тя не го помнеше. За свое начало беше приела началото на своя летеж. А и кой знае дали мислеше за това. Сега тя само чувстваше, че й беше леко. Движението я опиваше със своята фантазия, със своята плавност...