Мост между времето, пространството, чудесата и вярата
Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?
Продължение от бр. 61
Често се разхождах на това място и се потопявах в странната красота на откритата пустош и чувствах миналото. В този късен октомврийски следобед и аз, и Пазителят на мъдростта бяхме дошли в тази пустош в един и същи ден поради една и съща причина. Докато си разменяхме вярванията си за тайните, които все още се пазеха тук, моят нов приятел сподели една история.
ПРЕДИ МНОГО ВРЕМЕ...
„Преди много време нашият свят бил много различен от света, „който виждаме днес“, започна Пазителят на мъдростта, имало по- малко хора и сме живели по-близо до земята. Хората знаели езика на дъжда, зърното и Великия Създател. Те дори знаели как да говорят на звездите и на звездните хора. Те знаели, че животът е свещен и че е резултат от женитбата на Майката Земя и Бащата „Небе. По онова време съществувал баланс и хората били щастливи.“
Докато чувах как умиротвореният глас на човека отеква в каменните скали около нас, почувствах как в мен се натрупва нещо много древно. Внезапно в гласа му прозвуча нотка на тъга:
„След това се случило нещо”, каза той. „Никой не знае точно защо, но хората започнали да забравят кои са и да се чувстват отделени - от земята, един от друг и даже от този, който ги е създал. Те били изгубени и се скитали из живота без връзка и посока. В своята отделеност те вярвали, че трябва да се борят, за да оцелеят в този свят, срещу същите сили, които им били дали живота, който те се били научили да живеят в хармония и доверие. Скоро цялата им енергия започнала да се използва за защита от света край тях вместо за установяване на мир между света и себе си.”
Историята на този човек ми беше близка. Докато слушах онова, което ми разказва, имах чувството, че ми описва човека днес! С малки изключения - от изолираните култури и отдалечени ъгълчета, в които традициите са все още запазени, нашата цивилизация съсредоточава повече внимание върху света край себе си, отколкото върху света вътре в себе си.
Всяка година харчим стотици милиони долари, за да се защитаваме от болести и се опитваме да контролираме природата. Докато правим това, може би оставаме по-далеч от своя баланс с природния свят, отколкото когато и да било преди. Пазителят на мъдростта привлече моето внимание - сега въпросът беше - къде ще отида с неговата история.
- Макар че те забравили кои са, някъде вътре в тях останал дарът на техните предци - продължи той. - Оставал спомен, който живеел с тях. В своите сънища нощем те знаели, че притежават силата да лекуват своите тела, да предизвикват дъжд, когато им трябвал, и да разговарят със своите предци. Те знаели, че отново могат да намерят своето място в природата. Докато се опитвали да си спомнят кои са, те започнали да изграждат нещата извън своите тела, които да им напомнят кои са отвътре. С течение на времето изградили даже машини, които да ги лекуват, химикали, които да помагат за растежа на реколтата им, и опънали кабели, за да общуват на дълги разстояния. Колкото повече се отдалечавали от своята Вътрешна Сила, толкова повече се задръствал външният им живот с неща, чрез които според тях щели да станат щастливи.
Докато го слушах, правех безпогрешен паралел между хората, за които ми говореше, и нашата днешна цивилизация. Нашата цивилизация все повече се прониква c усещането, че е безсилна да ни помогне или да сътвори един по-добър свят. Толкова често се чувстваме безпомощни, докато гледаме как хората, които обичаме, се отделят от нас и попадат в лапите на болката и пристрастяванията. Мислим, че сме безсилни да се освободим от страданието, от ужасните болести, които никое живо същество не трябва да изпитва. Можем само да се надяваме на мир, който да освободи онези, за които ни е грижа, от ужаса на чуждите бойни полета. И заедно ние се чувстваме незначителни пред нарастващата ядрена заплаха, докато светът се привежда в съответствие с религиозните вярвания, кръвните родства и границите.
(Следва)