КОСМИЧЕСКИТЕ СПАСИТЕЛИ в брой 61

КОСМИЧЕСКИТЕ СПАСИТЕЛИ
Категория: Сърцето, душата

В документален филм на руската телевизия РЕН със заглавие „Космическите спасители” се утвърждава хипотезата, че извънземни помагачи на земляните предотвратяват катастрофи със световен мащаб.

Няма да има край на света, разкриват авторите на филма. Космическата служба за спасение ще протегне ръка за помощ на човечеството. Кой, кога и по какъв начин вече е прикривал Земята от заплахи и е спасявал хората от самоунищожение? Защо през последните сто години на Земята не е паднал нито един метеорит, който би могъл да застраши живота на човечеството? Защо ядреният облак по време на аварията на японската атомна централа Фукушима внезапно спря именно в този момент, когато катастрофата можеше да приеме планетарен мащаб? Защо кометите, които се носят срещу Земята, противно на всички закони на физиката изведнъж променят траекторията си и заобикалят нашата планета?

Някои учени предполагат, че нашата планета има свой междугалактически ангел-пазител. Някои смятат, че това е някакъв неизвестен на науката закон за запазване на живота, други подозират в такъв алтруизъм извънземни цивилизации.

 

Кой пази нашата планета в Космоса?

24 март 1993. Сътрудниците на Паломарската обсерватория в Калифорния направиха невероятно откритие. Учените откриха, че към нашата Земя с огромна скорост се носи гигантска комета. Според изчисленията тя трябваше да достигне Земята и да унищожи всичко живо на планетата. Но се случи нещо невероятно. Когато кометата се приближи към Юпитер, някаква неизвестна сила сякаш я отби от нейния курс. Кометата се вряза в Юпитер и се разпръсна на парчета, което напълно противоречи на известните ни закони на физиката.
Според изчисленията на учените, преминавайки покрай Юпитер, покрай неговото гравитационно поле, тя трябваше да получи ускорение и да се насочи към Земята. Ако тази комета беше паднала на нашата Земя, тя щеше да разруши буквално всичко и да предизвика истинска катастрофа от планетарен мащаб. Дори Юпитер, който е 317 пъти по-тежък от Земята, едва не се измести от орбитата си при бомбардировката от отломките на кометата. Те оставиха в атмосферата на Юпитер огромни петна, които отлично се виждат в телескопите и сега. Някои от тях по размер са по-големи от цялата ни планета. Учените изчислиха, че ако кометата се беше врязала в Земята, мощността на удара щеше да се равнява на 500-мегатонна ядрена бомба. Такъв взрив просто щеше да разкъса нашата планета на дребни парчета.
Защо огромната комета така и не достигна Земята? Защо тя, нарушавайки законите на физиката, измени курса си? Какво е това – случайност, съвпадение или на земляните просто им провървя? Много изследователи са уверени: цялата работа е там, че нас ни следят и много искат да помогнат на човечеството да се съхрани.

11 март 2011 г. На 70 километра от източното крайбрежие на японския остров Хонсю става земетресение с мощност 9 степен по скалата на Рихтер, най-силното в цялата история на Япония. Центърът на този разрушителен подземен трус е в Тихия океан, на дълбочина 32 км под нивото на морето, затова той предизвика мощно цунами. Огромната вълна след 10 минути достигна остров Хонсю, най-големия от архипелага. Много японски крайбрежни градове просто бяха измити от лицето на земята.

Но най-страшното стана на следващия ден, 12 март. Сутринта, в 6.36 ч., избухна първият реактор на атомната централа Фукушима. Започна изтичане на радиация. Още същия ден в епицентъра на взрива пределно допустимото ниво на замърсяване беше превишено 100 000 пъти! На следващия ден трагедията изглеждаше необратима. Избухна вторият блок. Радиолозите бяха уверени, че след такива огромни изтичания заразено трябва да се окаже едва ли не цялото земно кълбо. На 19 март, само една седмица след първия взрив, първата вълна на радиацията достигна бреговете на САЩ. И според прогнозите радиационните облаци трябваше да покрият територията на Америка, а след това да продължат по-нататък. Но това не се случи. Мнозина в този момент повярваха, че катастрофата от световен мащаб беше избегната само благодарение на намесата на някакви нечовешки, а по-точно казано - на извънземни сили.

Анна Ажажа, изследовател на аномални явления: “Тези, които са с по-висок разум от нас, водят много точен отбор. Те ни помагат като истински учители. От тяхна страна няма някакви агресивни действия по отношение на човешката цивилизация, само твърд контрол, специално насочен към понижаване на радиацията, иначе катастрофата щеше да е много голяма ...”

Тази версия  звучи като фантастика, като приказка. Но ако проследим количеството на аномалните явления, които в онези дни наблюдаваха жителите на Япония, можем да направим поразителен извод: количеството на наблюдаваните НЛО беше по-голямо, отколкото през последната половин година в целия свят. Стотици японци заснеха с фотоапарати и на видео неидентифицирани светещи обекти в небето. На един от тези удивителни видеозаписи, направен от жители на град Окунама до АЕЦ Фукушима на 16 март, т.е. два дена след като реакторите на централата престанаха да се взривяват, отчетливо се виждат цяла група светещи сфери, не по-малко от десет. Може да се види как те синхронно се преместват в пространството.

Александр Семьонов, изследовател на аномални явления: “Когато започват много силни планетарни катастрофи – вулкани, земетресения, наводнения и пр., се появяват НЛО. Във Фукушима НЛО бяха фиксирани неведнъж, а няколко пъти, и това бяха групови полети.”

На друг любителски запис, направен 15 дена след аварията във Фукушима, се вижда цяла флотилия светещи обекти, които се движат отначало над крайбрежието, а след това се придвижват плътно до разрушените блокове на централата и застават над тях. Изследователите са абсолютно уверени: радиационният облак неочаквано за еколозите и въпреки прогнозите на синоптиците се разсея само благодарение на дейността на тези странни обекти в небето.

Александр Семьонов: “Една серия просто ме порази, защото в други случаи скептиците можеха да кажат, че това са китайски фенери или са пуснати някакви въздушни балони с апаратура, която мери радиацията, и се придвижват бавно като някакво ято. Но ето един случай, когато НЛО летят точно хоризонтално, стройно, с равни интервали между тях, и това са 12 броя. И после от този строй като по заповед се отделят три обекта, пикират надолу и после се връщат обратно в строя, всичко това напомня маневри на някаква ескадрила.”

Разбира се, това е само версия. Хората, които изказват подобни предположения, могат да бъдат обвинени, че много им се е развинтила фантазията. Тези, които виждат НЛО, могат да бъдат отнесени към хората с разклатени нерви, склонни от време на време да смятат халюцинациите си за
НЛО.
Но ако се замислим, възникват много въпроси, например: защо за последните сто години в Земята не се е врязал нито един голям астероид или метеорит? Последното сериозно стълкновение е станало през 1908 г. Тогава на територията на Русия, близо до река Подкаменна Тунгуска, паднал огромен метеорит. По останалите на повърхността на планетата повреди се съди, че този взрив е съответствал на 40-мегатонен тротилов еквивалент. При това космическият камък не е нанесъл почти никаква вреда, той е паднал в затънтен район на Сибир. А ако беше паднал 100 км по-наюг, можеше да предизвика много силно земетресение, защото тогава неговият взрив щеше да стане близо до границата на сибирската платформа и това неизбежно би довело до повишаване на сеизмичната активност. Сибир щеше да бъде обхванат от земетресения с магнитуд не по-малко от 7 степен. Излиза, че на нас отново ни е провървяло. Или може би някой ни спасява?

Александр Семьонов: “...Космическите сили ни наблюдават и по някакъв начин ни пазят от силни катаклизми или от самите нас в продължение на цялата ни история..."

След Тунгуския метеорит нас можеха да ни убият още стотици метеорити и отломки от астероиди. Но всички те кой знае защо преминаха отстрани. Например на 29 септември 2004 г. огромен астероид мина покрай Земята само на 6000 км. В мащабите на Космоса това е просто нищожно разстояние. Ако той беше само малко по-близо, щеше да бъде привлечен в атмосферата на Земята, да се загрее до невероятна температура и да се превърне в грамаден пламтящ снаряд. Такъв камък е достатъчен, за да изтрие всеки от континентите на нашата планета.

Пет години по-късно, на 2 март 2009 г., на опасно разстояние покрай Земята прелетя още един астероид. Размерите му не бяха големи, приблизително 35 метра. Както изчислиха учените, от този астероид, ако беше паднал на Земята, щяха да останат повреди като от Тунгуския метеорит. Само че той се канеше да се приземи в Париж. Ако това се беше случило, центърът на Париж щеше да се превърне в огромна яма. Но на разстояние 980 000 км от нашата орбита небесният камък неочаквано за астрономите започна да променя траекторията си и Париж оцеля.

Ланс Бенер, инженер от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА: “В сравнение с този камък Земята се движи много бавно и астероидът буквално мина покрай нас със скорост 100 000 км/ч. Ако се беше врязъл в Земята, щеше да е убийствено...”

Малко по-рано, на 3 юли 2006 г., астрономите отново се опасяваха от настъпване на апокалипсис. Отдавна наблюдаваният от астрономите и класифициран като потенциално опасен астероид ХР14 също се отклони от курса си, който беше насочен точно към Земята. На разстояние 432 км скалата с размер 900 метра се отклони настрани към Космоса.

Учените твърдят, че този списък може да бъде продължен още и още... Защото приблизително веднъж на две години Земята се оказва под прицела на грамадни небесни тела.

Ланс Бенер: “С помощта на големи телескопи ние можем да видим грамадни астероиди. Но с днешната техника ние по никакъв начин не можем да им въздействаме.”

Просто е невероятно, дори по теорията на вероятностите, че Земята досега не се е сблъскала с нито един такъв космически камък. Това не само поразява, но ни кара да повярваме, че някакви тайнствени сили може да ни следят и да пазят нашата малка и беззащитна планета. Но ако това е така, кой може да е това? И къде може да живеят тези космически спасители? Астрофизиците предполагат, че те са някъде много близо до нас.

Саймън Морис, астрофизик: “За последните десет години бяха открити невероятно количество планети извън Слънчевата система. Някои от тях много приличат на Земята. Предполага се, че там има лед, вода...”

На 7 март 2009 г. НАСА изведе в Космоса телескопа Кеплер - първия космически апарат, създаден специално за търсене на екзопланети в открития Космос извън Слънчевата система. Той има свръхчувствителен фотометър и едновременно може да наблюдава яркостта на 100 000 звезди от нашата Галактика. Кеплер фиксира поведението на звездите и на планетите, които се въртят около тях. След специални изчисления специалистите правят изводи дали е възможен живот на тези или други планети.

Съвършено невероятно, но за 3 и половина години работа Кеплер намери повече от 33 потвърдено обитаеми планети и повече от 2300, където наличието на живот не е потвърдено със 100%. Всичките те се намират в съзвездията Лебед, Лира и Дракон, на разстояние от 200 до 7000 светлинни години от нас.

По мнението на американските астрономи 500 милиона планети само в нашата Галактика могат да бъдат подходящи за живот. В тази връзка астрономите и математиците настояват, че само в Млечния път трябва да съществуват хиляди или дори десетки хиляди развити извънземни цивилизации.

Превод: Лусесита

следва

Статията е прочетена 988 пъти
Назад към брой 61Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024