Да благотвориш и да постиш с душата си означава да обичаш всички същества и да усещаш единството на живота като единствената реалност
Чрез единството на живота и на двете му полярности настъпва пробуждане, разкриване, използване на вътрешния ни потенциал. И това, което ни е изглеждало чудовищно, се превръща в божествено
„Не бъди побеждаван от злото, но побеждавай злото с добро.” (Рим. 12:20)
„И доброто е за добро, и злото е за добро.”
Учителя Петър Дънов
„Обидата записвай на вода, а благодеянието – на мед...”
Митрополит Антоний Сурожки
На 26 февруари отбелязахме празника Сирни Заговезни, наричан още Прошки, Поклади, Ората, Орадие, Стрельница, който е винаги в неделя и седем седмици преди Великден.
* * *
Цялата обредност на Сирни Заговезни символизира и разиграва победата на пролетта над зимата, на доброто и вечното над злото и преходното. Това проличава най-вече в разиграването на смъртта и възкресението чрез изгаряне на зооморфно чучело, в ритуалното заораване и при обредното изкъпване в река на маскарадните персонажи.
Тези вярвания имат единен и много древен, дълбоко мистичен произход, който говори за единното човешко родство и се срещат в различни краища на света. Описани са в “Златната клонка” на Джеймс Фрейзър и ни отвеждат далече в началото на човешката цивилизация, според нейните изследователи, първо зародена от митичните хиперборейци, етиопци и колхи в Африка, а после пренесена на север към Мароко, на изток към Египет, а оттам по море към нашите земи. През това велико преселение на народите последователите на първите носители на знанието и мъдростта, в това число и нашите прототраки, са построили своите паметници за поколенията. Подобни съоръжения, построени по астрономически архитектурен план, се намират и край с. Татул в Родопите, и до Малко Търново в Странджа, където се намира гробницата на богинята Бастет край с. Уругри, днес Българи.
Великата и могъща Бастет – общата Майка на човешкия род, е стигнала със свитата си до нашата Странджа, защото е знаела, че това място, чието име от старобългарския корен “стран”, означава отстранена, затворена територия, защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно - познанието за Майката на света. И че то няма да бъде засегнато от Потопа.И наистина там и днес се виждат единствените сред околните територии предпотопни видове дървета.
В близост да мястото, избрано, за нейния пристан, е и Сакар планина, носеща името на древния бог на мъртвите Сокар, смятан за покровител на занаятите, рудодобива, металообработването, с каквито се славел този район. И днес Странджа е опасана с множество подземни галерии и шахти. Сокар е отъждествяван и с бога Озирис на плодородието, подземния свят и възкресението. Известен е и като синкретичния бог Сокар-Озирис, чийто празник е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, символизира възкресението и обновлението на природната сила, преминаването от мрака към светлина. Затова Сокар, Небесният ястреб, имал за очи Слънцето и Луната.
Той властвал над централната Пета част на подземния свят, в която ставало преобразяването на тленната материя на покойника в нетленна.В египетските текстове той се описва като пълен с вода тунел, водещ на запад към Сфинкса-пазител на странната елиптична камера, в която стои Сокар, изобразен като човек с глава на сокол. Понякога е увенчаван и с черен коничен символ. Вероятно, Човекът-птица и днес стои в своите мистични владения и охранява вратата-портал към отвъдния свят на истинската трансформация. И чака да се изпълни времето за откриването на тази тайна за свързването и пътуването между различните светове. Неговият скиптър е сходен с носения от Бастет жъзъл-кадуцей, символ на могъществото и на трансформацията, символ на мира, но и на воденето на душите към ада и извикването им оттам, използван също и за владеене и възкресяване на човешката материя. Той ни връща и към прастария корен на българския народ, бил в най-различни и много отдалечени едни от други земи, към жезъла на Бакхус, завършващ с шишарковидна форма, такава е и формата на хипофизата, третото око. Бил е обвиван с бръшлян или лозови пръчки, олицетворяващи преплетените змии-дракони на двата енергийни канала в човека /Ида и Пингала/ Идентичен е и с жезъла на Озирис, египетския бог на подземния свят, на който в средата се изобразява издигащата се по централния енергиен канал /Сушумна/ Кундалини, както и на жезъла на месопотамския бог Мардук, но и на жезъла на кан Аспарух. Което доказва, че това са все едни и същи символи на един и същи народ – българският.
Бастет също е имала два аспекта, според египетската митология – богиня е на Луната, наричана Бубастет, Ба-Пеф, Баби, Баха, Баст, Бат, Бата, Беси, Баха, но и дъщеря на зората, богиня на Светлината, изобразявана е като жена с котешка глава. Нейният символ е “Светлина в мрака”. Тази, която вижда в тъмното. Нейната същност ни напомня преди празника на прошката – Сирни Заговезни, че в нашата дуалистична вселена не може без полярности, конфликти, без антагонизъм и антагонисти. За да могат те да се състезават, да се уравновесяват и така да бъдат двигатели на еволюцията.
Не случайно в приказката “Спящата красавица” е заложена една двойна женска инициация. Девойката чрез редица изпитания стига до сексуалнта инициация - омъжва се, ражда дете, наклеветена е, вълшебен помощник я спасява, намерена от съпруга си, се възцарява и преживява втората си, жреческа инициация. Но злодеят, било то мащеха или свекърва, макар и победен и прогонен, отново се появява другаде, за да покаже, че архетипните образи на Великата майка са свързани в една цялост. Така те доказват, че полярностите винаги променят света в съгласие с Божия план. Че те са наши чудесни учители. И че по-голямата част от уроците в земното училище усвояваме по линия на отрицателния опит, а по-малката – по линия на положителния. И двата се допускат, за да бъдат сравнени, да бъдат един другиму фон за различаване, по-добре да ги разбираме, особено когато сме объркани. Затова великите учители са съветвали учениците си да не се противят на т.н. “зло”, да му благодарят, защото то е техният таен приятел, който, като изявява съзнателно дисхармонията на ума, сърцето и волята, им показва как да отработят слабостите си и да ги превръщат в качества.
Така постъпва и доброто, когато надмогва “злото”, не го заклеймява, а се опитва да го разбере, да излекува “раните” му от мрак със любов, така както светлината осветява и поглъща мрака. Чрез интеграция, а не чрез нихилизъм, отхвърляне, неприемане. Защото съвършенството на душата не е в утвърждаване само на Христовия Аз и отричането на неговия „Антихрист”/Егото/, а в съвършената хармония и равновесие между тези две страни на една и съща природа. За да може да се върви към една безкрайна еволюция, по думите на Елисавета Зангелми, която описва в своя книга египетската система за лечение и мъдрост чрез живата енергия на Светлина, чрез една вътрешна алхимия на енергийно извисяване, която в новото време ще става все по-актуална.
Много често Учителя Петър Дънов е напомнял, че нашата истинска реалност е в единството на живота. И това, че, разделяйки мислено, въображаемо реалността, ние не я правим по-малко единна и значима. Но, за да я почувстваме такава, е нужно да заживеем в единствения реален свят на Светлината, да разберем, че сянката е толкова реална, колкото и тъмнината, която не е нищо друго, освен отсъствие на светлина. В Библията се казва, че тъмнината не можа да обхване светлината, но обратното не само че е възможно, но и е наложително, макар и доста трудно. Особено по време на пост, когато изкушенията са по-големи. За това пък и победите са по-удовлетворяващи. Голямо постижение е, когато успеем да избегнем всяка мисъл и чувство, които позволяват на тъмнината да навлезе в съзнанието ни.
Това може да стане с помощта на духовната любов, която е божествена и неизменна. Само с нея може да се обича Цялото, всичките му части. Да обичаме всички същества и да усетим единството на живота като единствената реалност. Това означава да постиш с душата си /Псалм 68:11/. Да смиряваш душата си с пост“/Псалм 69:10/. А смирението пред Бога, внася мир и просветление.Но, ако „съюзът” за единение не е сключен на фино ниво, никакво земно обединяване не може да свърши работа и ще бъде само едно механично и парадно събиране, подобно на познатото ни добре идеологическо манифестиране на единомислие.
Истинското обединение в духовен план се обяснява доста добре в индуизма. Там то е един по-висш етап на еволюция и е познато под названието Шиваратри. Празнува се през месеца Мага /обикновено в края на февруари или началото на март/. Отново съвпада с християнските пости и е символична среща на Шива с Шакти, която олицетворява пробуждането на съзнанието на физическо ниво и обединяването му с шакти-енергията, В този процес „ратри”, „тъмната нощ на душата“, състоянието точно преди просветление, се слива със сияйния Изгрев. Шиваратри се счита за най-свещения ден за санясите /пътуващите монаси/.
В празника на най-тъмната нощ през годината, Шива се жени за Парвати, дъщеря на Хималайте. В деня на сватбата той пристига, яздещ бивол, покрит със свещена пепел и обвит в змии. В сватбения ритуал участват и много страшни демони и духове, които символизират инстинктите и животинската природа, но контролирани от Шива. Но в момента на брачното съединение между Шива и Парвати всички тези същества се трансформират в прекрасни създания с красиви лица и дрехи. Превръщат се в символи на интуицията. И сватбата продължава с много чудеса, радост и веселие, след което Шива и Парвати отиват на хималайския връх Кайлаш, който символизира седмата Коронна чакра, Сахасрара. Там те се прегръщат и сливат в божествения екстаз на космичното съзнание. След консумирането на брака им, Шива и Шакти се спускат отново в измерението на дуалността, за да го одухотворят. Но бидейки едно цяло, те вече се проявяват в света като двама, за да бъдат пример как този процес се случва във всеки един, който изживява духовно пробуждане и след това се връща с просветлено съзнание, за да работи за хората и за света.
Макар и да възприемаме Шива и Шакти като двама, те, всъщност, са допълващите се аспекти на Единия. Те са скрити присъщи един на друг, така както блясъкът и слънцето имат една обща блажена взаимност и духовна връзка. А също и едно осъзнаване на единството чрез дуалността. Без това осъзнаване енергията би била разпиляна, безпътна, безпомощна, безсилна, нецеленасочена. Но, обединени чрез съзнание, Шива, мъжкият принцип, намиращ се отвъд всички действия и промени, и Шакти, женският принцип, вечната еволюция чрез действие, могат да извършат чудеса. Позитивният полюс, който поставя началата и инициира, се съединява с негативния полюс, който трансмитира, креативно предава и манифестира полученото. Подтикът на Шива се превръща от Шакти в действие.
Това единение, отдавна оповестено от мъдреците, сега се установи и от науката. Вече се знае, че материята, съзнанието и енергията са едно цяло. Ядрото на атома, основната съставна единица на материята, заредена със статичен, позитивен заряд на енергията, се балансира от динамичната, негативна сила на полето, т.е Шива и Шакти се обединяват. И това се отнася, както за микрокосмичния атом, така също и за макрокосмоса, които се поддържат заедно от мрежови енергийни полета. В сферата на човешката психика, единението на Шива и Шакти е дълбоко вкоренен архетип за личната интеграция, която се постига чрез различни техники на осъзнаване. С помощта на тантра, например, се преминава към едно по-богато ниво на съществуване, като се интегрират живеещите във всеки човек мъжки и женски принципи. Изучава се тъмната територия на несъзнаваното, разпознават се и се осъзнават нашите неовладени страсти, насилствените импулси и нерационалните фантазии, които се подтикват от ежедневието и обкръжаващата ни среда. Но тази инстинктивна част от нас не се отхвърля или отрича, а се трансформира чрез обединяване на противоположностите - позитивните и негативните, женското и мъжкото, Шива и Шакти. Тогава настъпва пробуждане, разкриване на неизползвания и неоткрит потенциал от нашата вътрешна същност. Така това, което ни е изглеждало чудовищно, се превръща в божествено. Затова на Изток , за разлика от нашия западен свят, се обожествяват и „чудовищата”, защото се знае, че всичко е Едно.
Но тъй като световете се преливат един в друг, подобно на измеренията, и на нас ни предстои да научим, че Шива, вечната способност на осъзнаване, непроменящата се, неподвижна искра на божественото в нас, е неразривно свързана с Шакти, която ни насочва към откриване на това божествено съзнание чрез средствата на умовете и телата. Че блаженото единение с Абсолюта на духовен план се осъществява чрез осъзнаване на Първичния образ, в който индивидуалното съзнание се разтваря в божественото. А в него няма нито чистота, нито нечистота, нито потвърждение, нито отхвърляне, а само състояние на свръхсъзнателно отношение, което е отвъд дуалността и разделянето. Има едно разбиране, че физическото сливане става психическо, духовно единение на ниво висше трансцедентално съзнание. Че мъжът и жената, макар и водени от страсти и невежество, се превръщат в трансцеденталните Шива и Шакти, необусловени и свободни. Че всичко по пътя им води до осмисляне целта на живота. До кулминацията на най-висшето изживяване на освобождение и пълна хармония с космоса. Дори и това да се случи в последния миг на земния живот. Но във всички случай – никой не си тръгва „оттук” неосъмнал. Независимо кога се случва, в тази кулминация човекът разбира, че не може да бъде щастлив само с външни достижения, за което днес свидетелстват повсеместната умора, недоволствата, финансовите раздори, стачките, войните, политическите конфликти.
А когато се пробуди обединяващото в нас всичко и всеки съзнание, вече няма да има страх от т.нар. зло, особено от това в нас самите, от препятствията на егото, от нисшата ни природа. И ще гледаме на него като на благословено изпитание, необходимо на човека, за да пресече собствения си провал, да го спаси чрез духовно преобразяване. А на тъмнината ще се гледа като на път към Светлината, към Бога. Ще има и осъзнаване, че без “злото” щеше да има втвърдяване и огромен застой. И животът в Целостта нямаше да бъде възможен, защото тя се крепи на двата полюса, без които нямаше да има стремеж към хармония, към баланс.Че само на пръв поглед доброто изглежда крехко, задето не се брани, а злото – жилаво, защото е агресивно и организирано.
Ето защо, преди Деня на прошката е добре да си припомним думите на апостол Павел: „Не бъди побеждаван от злото, но побеждавай злото с добро” (Рим. 12:20). И продължава: „Ако за раната въздадеш с рана, то тогава ще има двама ранени, вместо един. И злото ще се удвои, вместо да се прекрати... Обидата, нанесена заради обида, не само не унищожава злото, което вече е извършено, но го усилва. В който е имало достатъчно зло, за да нанесе обида, ще се намери още повече, за да отговори на взаимната обида. Така се появява цяла верига обиди. И затова трябва да вършим обратното: да прощаваме на враждуващия против нас. Не може да държиш дълго горяща жар над главата си и да не почувстваш горещина. Така и най-упоритият няма да остане дълго безчувствен, ако му благотвориш.”