Нейната символика говори за победата на живота над смъртта и за единния човешки произход
На 2 март отбелязахме празника Сирни Заговезни, наричан още Прошки, Поклади, Ората, Орадие, Стрельница, който е винаги в неделя и седем седмици преди Великден. Той се отличава с богата обредност, с вземане и даване на прошка, палене и прескачане на огньове и маскарадни игри. Играят се скокливи, буйни и темпераментни хора, за да растат посевите. Всяка годеница закичва играещите родственици на жениха с китка чемшир, вързана с червен конец. А при обредното хамкане яйцето или халвата се завързват на бял памучен конец, който е прикрепен на хурка или на гредата на тавана.
Червеният и белият цвят символизират човешкото и божественото, преходното и вечното, както и тяхното преливане.
Неслучайно се повтарят и на мартениците. От мита за пурпурния Феникс знаем също, че е имал бяло-винена опашка и че се самозапалва и възкръсва от пепелта, за да живее вечно. Именно затова първите християни взаимстват от него символа на възкресението.
Цялата обредност на Сирни Заговезни символизира и разиграва победата на пролетта над зимата, на доброто и вечното над злото и преходното. Това проличава най-вече в разиграването на смъртта и възкресението чрез изгаряне на зооморфно чучело, в ритуалното заораване и при обредното изкъпване в река на маскарадните персонажи.
Тези вярвания имат единен и много древен, дълбоко мистичен произход, който говори за единното човешко родство и се срещат в различни краища на света. Описани са в “Златната клонка” на Джеймс Фрейзър и ни отвеждат далече в началото на човешката цивилизация, зародена, според някои наши и чужди изследователи, първо от митичните хиперборейци, етиопци и колхи в Африка, а после пренесена на север към Мароко и на изток към Египет, а оттам по море към нашите земи. През това велико преселение на народите последователите на първите носители на знанието и мъдростта, в това число и нашите прототраки, са построили своите паметници за поколенията.
Подобни съоръжения, построени по астрономически архитектурен план, се намират край с. Татул в Родопите и до Малко Търново в Странджа.
Общото в тези съоръжения, както и за египетските, за мексиканските и за пирамидите на Марс е, че всички техни оси сключват с земната меридиана ъгъл от около 16 градуса – т.н. ъгъл алфа, който е 1/22 от дължината на дъгата. Той е заложен и в основата на планирането на Стоунхендж, но и при земните каньони.
Това че архитектурата на древните следва някакви неизвестни за нас природни закони, говори, че са познавали космическите закони, основани на главния херметичен принцип:”Каквото е горе /на небето/, това е и долу /на земята/!” Всяко от тези съоръжения съдържало и закодирана информация за строежа на някоя звездна система. Например в така наречената константа на Хеопсовата пирамида има информация за звездната система Сириус-Алфа от съзвездието Голямо куче. Догоните в Африка и днес смятат, че древните ни предци са пристигнали от тройната звезда Сириус. Потвърждение на това древно познание е и гробницата на богинята Бастет в Странджа край село Уругри, днес село Българи.
От египетската митология се знае, че и тя има два аспекта – богиня е на Луната, наричана Бубастет, Ба-Пеф, Баби, Баха, Баст, Бат, Бата, Беси, Баха, но и дъщеря на зората, богиня на Светлината, изобразявана е като жена с котешка глава. Нейният символ е “Светлина в мрака”.
В показаната от Кръстю Мутафчиев /в книгата „HOMO SAPIENS за произхода на HOMO SAPIENS-история на прабългарите”/ топографска карта-ребус на астрономическия архитектурен план на тази гробница се виждат няколко реда неизвестна писменост, някои звезди от съзвездието с етиопско име Цефей, експлоадирала планета, отлитане на ято прелетни птици за двуглавата костенурка /древния символ на Земята/ и четирите “чаши на мъдростта”, символично представящи четирите човешки раси.
Авторът споменава също, че за погребението на Бастет в Странджа четири военноплеменни народа придружават нейния саркофаг, като три от тях остават на Балканите, а четвъртият народ се заселва в околностите на самата гробница, за да я охранява. Неслучайно и по расов тип жителите на село Уругри, според Божидар Димитров, се отличават от околното българско население от Странджа. Те са едри, мургави хора с едри глави. Централната им крепост-град е била Уругури, а основното пристанище Урдовиза. И днес в село Българи се виждат останки от път /част от трасето Анхиало-Малко Търново-Лозенград/ в подножието на хълма, настлан с груби каменни блокове, водещ към пристанището. Живеещите там се родеели с жителите на село Еркеч, сега Аспарухово, Варненско, където е открито най-старото обработено злато в света – предметите от Варненското съкровище. Село Уругри е бил и главният нестинарски център в Странджа.
В контактьорското послание на Manve от 2009 г., получено от Пазителя на гробницата на Бастет и херона Хамидок, се казва, че Тази, която виждаше в тъмното и притежаваше силата, си замина с нея, понеже храмът бил осквернен от преродилия се в човек Мозал, но остави знанието /Свещенните камъни - свещено копие, жезъла на царете древни/ на тези, от които произлизаше и останаха по тези земи.
Според тълкуването на предсказанието от Кръстьо Мутафчиев, в гробницата се намират още сведения за развитието на света 2 хиляди години напред в бъдещето, златната чаша на Давид, седемте дара, древни знания за Космоса и космическите закони, за общовселенския живот и за човешкия род като неразделна част от него.А също и Кивота със скрижалите на Мойсей. Мутафчиев говори и за
„енергийно поле”, генериращо и акумулиращо, вероятно, технологията, способа, чрез който древните българи са съхранявали и използвали тъмната космическа енергия за свои цели. Според друг наш свръхсензитив, в този кивот се намира и знание за възкресението на живота, на хората.
На Ребуса-карта на Кръстьо Мутафчиев се виждат три символа – чаша, гарван, хидра, говорещи за живата вода на познанието и мъдростта, за водещата душите птица-вестоносец към отвъдното и за пазителя - седмоглавият воден змей. Има и лунен сърп със звезда пред него. Знаем, че кръгът е запазена марка за дневното светило и светлината, а за символ на земната твърд е избрано нощното светило в мрака, с характерния му образ на полумесец или сърп. Но с този знак на Тур /Бахага-Тур от езика Бхаджа означава Бога Тур/ е избрана четвъртата лунна фаза — последната четвърт, за да символизира четвъртия период от кръговрата, защото тогава се проявява земната твърд. А тя е предпоставката за появата на живота и съвременното растително и животинско многообразие върху нея, както и на човека. Затова полумесецът се разглежда като технически разрез на планета, като резен от „праскова”, за да се покаже че вътре в Земята, под твърдата земна кора има ядро, каквито са ядрата на елементарните частици, на атомите, на Земята, на Луната, на Слънцето и всички останали небесни тела. А това се изразява с добавянето към полумесеца на една звезда, олицетворяваща ядрото на земята, понеже звездите нямат химическо поле. Известната още от древността невидима, мъртва, звезда Мерикха, Мерика, е символ на земното ядро.Така по правилата на езика Бхаджа е образувано името на Америка - Безсмъртна. Символът Тур - Мерикха може да се види и върху главата на египетската богиня Хатор.Оттук идва и изразът-символ на противоположностите „Ези-Тура”, „Небе-Земя“.Туран е историческа територия в Азия, където е почитан бог Тур и от където се счита, че произлизат тураните — днешните турки, тюрки. По късно Ислямът консолидира семитските племена в единна религия, държава, култура, в една нова световна цивилизация. И след завземането на Константинопол османците взаимстват символите им, обобщават ги в полумесеца и звездата.И въпреки, че са избрали за свой символ Луната, женския принцип, и че имат сурови закони за жените /карат ги да закриват телата и лицата си/, те знаят, че женствеността се изявява предимно чрез вътрешни, а не с външни способи. Лунният култ се отличава от Слънчевия, при който има стремеж към освобождаване от материалният космос. Но при висшия Лунен култ /при йоги, риши/светци/ има покаяние,отричане от матрицата, отправната цел тук е Слънцето в центъра на Галактиката.
Когато баба Ванга “вижда” картата-ребус на гробницата, разказала следната история: “Дошли са много отдавна по вода от Египет. Носели маски на лицето си, били облечени като кукери.
Направили са гроб на жена, която държи жезъл
от извънземна материя.
Това са били високи, стройни хора с черни коси. Има и гробница на коне и на особено оръжие, закопано е огромно несметно богатство, предмети, книги. Има и написана история за 2000 години назад и напред. Мястото е свещено и се намира до Малко Търново. Там навремето имало път-калдаръм, минавал е покрай храм и светилище. По него са вървели камили.”
Баба Ванга изпраща на 5 май 1981 г., когато Луната е била в новолуние, своята племенница Красимира Стоянова с група приятели на това място на предполагаемото светилище /под хълма Градище/, за да посрещнат първите лъчи на Слънцето и на Луната, които огрявали скалата сякаш отвътре, като екран на телевизор, на който се появили две фигури на мъже. Единият много възрастен с бяла, спусната до раменете коса и бяла брада, облечен в дълга бяла роба държал в дясната си ръка кръгъл предмет като топка или уред. А другият, по-млад, с конична царска корона, приличал на фараон, седял на стол, подобен на трон.
Но защо гробницата на великата и могъща богиня Бастет – общата майка на човешкия род се намира точно в Странджа? Защо е трябвало да се организира това дълго пътуване от Египет, през Средиземно море, Дарданелите, Мраморно море и да се достигне югоизточния бряг на Черно море, откъдето започва да се извисява Странджа планина? Вероятно, защото се е знаело, че това място, чието име от старобългарския корен “стран”, означава отстранена, затворена територия, защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно. А освен това, се е знаело също, че то няма да бъде засегнато от Потопа.И наистина там и днес се виждат единствените сред околните територии предпотопни видове дървета.
Наистина е било много важно да се съхрани това познание за Майката на света. А че това е така, се доказва и от изследванията на генетиците върху плацентна тъкан, взета от жени от различни раси и части на света. Полученият от тях резултат в лабораторията на Бъркли говори за една обща верига на ДНК, за предаване на родов запис от едно общородово дърво, чиито корени са в Африка.
А Бастет е нашата обща десетхилядна прабаба на над 6 милиарда кръвни роднини, по думите на “Нюзюик” от 1987 г. и на “6 милиарда кръвни братя”.
От друга страна, в близост да мястото, избрано за нейния пристан, е Сакар планина, носеща името на древния бог на мъртвите Сокар, смятан за покровител на занаятите, рудодобива, металообработването, с каквито се славел този район. И днес Странджа е опасана с множество подземни галерии и шахти.Отъждествяван е и с бога Озирис на плодородието, подземния свят и възкресението. По време на Средното царство в Египет е известен като синкретичния бог Сокар-Озирис, чийто празник е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, символизира възкресението и обновлението на природната сила. Почитал се е през петия месец по време на новолуние с издигането на свещената колона “джет” като символ на духовното възраждане, на преминаването от мрак към светлина. Затова Сокар, Небесният ястреб имал за очи Слънцето и Луната.
Сокар се появявал в изображения на четвъртия и петия час, защото властвал над централната Пета част на подземния свят, в която ставало преобразяването на тленната материя на покойника в нетленна.В египетските текстове той се описва като пълен с вода тунел, водещ на запад към Сфинкса-пазител на странната елиптична камера, в която стои Сокар, изобразен като човек с глава на сокол.Понякога е и увенчаван с черен коничен символ.
Вероятно Човекът-птица и днес стои в своите мистични владения и охранява вратата-портал към отвъдния свят на истинската трансформация.
И чака да се изпълни времето за откриването на тази тайна за свързването и пътуването между различните светове.
Много е вероятно и носеният от Бастет жезъл-кадуцей, символ на могъществото и на трансформацията, символ на мира, но и на воденето на душите към ада и извикването им оттам, използван също и за владеене и възкресяване на човешката материя, да дава допълнителна информация в тази посока. Както и да говори и за прастария корен на българския народ, бил в най-различни и много отдалечени едни от други земи. Потвърждение на това е и жезълът на Бакхус, който завършвал с шишарковидна форма /такава е и формата на хипофизата, третото око/, обвита с бръшлян или лозови пръчки, олицетворяващи в другите му варианти двете преплетени змии-дракони. Той пък е почти идентичен с жезъла на Озирис, египетския бог на подземния свят, на който в средата се изобразява издигащата се Кундалини, както и на жезъла на месопотамския бог Мардук, но и на жезъла на кан Аспарух. Което доказва, че това все са едни и същи символи на един и същи народ – българският.
Най-интересното е, че и на Златния венец-маска на тракийски владетел, V в. пр. Хр. от Ада тепе, Крумовград, и на жезъла на хан Аспарух, в средата има отлитаща птица, символизираща възкресението след смъртта.
Вторият ден на празника Сирни Заговезни продължава с кукерски игри. Още от древността те символизирали жреците на Великата богиня, а маските са техните шлемове. И днес в някои райони на страната ни съществува маска с двойни очи и вежди с обръч отгоре, обкичен с пера от птици. Маската винаги е олицетворявяла Космоса, затова в маскарадните игри главният жрец на Богинята се представял с нея.Той виждал с нея както видимия, така и невидимия свят. Ето защо от древни времена, та до днес, в Хемимонд /Странджа/ на кукерските празници винаги присъства и маската кукер на птицата-щъркел. Какво ли са искали да ни кажат нашите предци чрез тези символи?
Навярно, отговор ни дава великият Омир в Първа песен на “Илиада”: “...етиопците били превърнати от боговете в птици.
Оттогава насетне
всяка година те долитат
на бреговете на Есеп
при Мемноновата гробница
и там оплакват своя цар.”
Затова и до ден днешен науката не може да обясни точния механизъм на цикличните масови пролетни птичи миграции и най-вече това, че ежегодно следват почти същите пътища на великото преселение на народите от Екватора и на юг от него, а после на север.
Но щом настъпи пролетта, черно-белите щъркели са долитали и долитат винаги от Африка, от там, откъдето са дошли митичните хиперборейци и етиопци. Неслучайно, името на древното тракийско племе „кикони” идва от лигурийския цар Кикън, на гръцки “лебед”. А като тракат с клюновете си: “Трак, трак, трак”, сякаш викат изчезналите траки, но пък всяка година се завръщат при нас, техните наследници.