Време е за влизане в сегашното време на опознаване великата Божия Истина
Винаги е време за изпълнение волята на Бога и за осмисляне на злото като неразбрано добро
“Има време за всяко нещо” /Еклесиаст 3: 1-22/
Когато Учителят Петър Дънов разсъждава върху тези думи от Библията напомня, че, повтаряйки ги почти механично, ние не изваждаме от тях глобалната философия, а само виждаме конкретните, частните и частични проявления на времето. Че не възприемаме времето като един процес, който обхваща всичките божествени дарове, които има да получи човека. Всичките подаръци, в т.ч. и радостите, и скърбите…
Времето, според Дънов, е едно голямо богатство, което не се дължи само на някакви наши способности, а преди всичко е резултат и съвкупност. Достиженията му са натрупвания на ред поколения, на деди, прадеди…
И в целия този процес всичко се случва в определеното време, само понякога извън тези срокове. Защото нещата могат да станат във физическия свят като ограничени форми, но и в неограничените форми извън пространството.
Всичко зависи от какъв зрителен ъгъл, от какво становище поглеждаме на тях и от това кой ги гледа. Затова границите на времето са доста относителни, в зависимост от степента на нашето съзнание, поради което някои събития и случвания ни се виждат по-близки, други по-далечни. И тогава е естествено по-близкото до съзнанието ни да се придвижва с по-голяма скорост към нас.
Всичко около нас е в движение, душите ни също са в постоянно и вечно движение. Планетата Земя също се движи, тя също има своето съзнание, което определя разстоянието й до Слънцето. Тя има по-високо съзнание отколкото Марс, Юпитер, Сатурн, но Венера има по-високо от нейното съзнание, а пък Меркурий още по-високо. Т.е. и планетите, като човека, колкото са по-съзнателни, толкова повече топлина и светлина приемат и могат по-рационално да използват Божиите дарове.
Човек, който не може да използва пълноценно богатството на времето, т.е. дадените от Бога условия за пълното проявление на неговата божествена същност /част от тази на неговия Творец/, иска да създава нови условия, да приспособява природата, съобразно неговите теории и разбирания. Именно оттук идват дисхармонията и противоречията в света, казва Учителят, от липсата на синхрон с божествените предначертания на нашите души.
Човекът на Земята, твърди той, е съчетание от около 60 милиарда клетки, защото човешката раса наброява около 60 милиарда, два на Земята, а другите в пространството /организирания свят/. И от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на отделния човек, който е като монада, душа, групирала ги около себе си.
И ако е във връзка с Божествения закон за хармонията, всичко при него ще бъде наред, но най-малкото прегрешение ще му докара нещастия за хиляди години, защото всички хора, всички души са проводници на енергиите на Божествените блага, на потока на времето. И щастието им зависи от тяхната вътрешна хармония.
Затова животът във времето е живот в целокупността на живота. В нея прекомерната зависимост от материята се отработва със страдания, за да се заслужат истинските, нематериалните, духовните блага. Бог те поставя във времето на тези блага, но и те извежда оттам за поука.
Ако човекът попадне във външната страна на благата /къщи, коли, дрехи, слава/, не се научава да разбира световете зад материята, тези в ума и съзнанието, трудно се научава да разбира откъде произтича доброто и злото, да разбира времето на доброто, което трябва да прави.
Да гледа на доброто като на условия за развитие, за прогрес, за облагородяване. Като знание за Бога и обич към Него, които те обграждат и те свързват с божествените условия. А на злото като на неразбрано добро, имащо също да върши своята работа. Като спъва условията за радост, веселие, благородство, здраве, да създава една тъмнина, скъсваща връзката с тези дарове за вразумление.
Така че живеещият във времевия поток на дарове и блага изживява, споделя и отговаря на Божията любов и не задържа Неговите богатства само за себе си. И именно тогава разполага с тях навсякъде. Слива се с потока на времето-Любов, не злоупотребява с неговите закони и ако е съгрешил, изкуплението идва едва след изправянето на грешките
Така с вяра, отдаденост и разбиране на божието благо се умножава неговата сила и доброто бъдеще е подсигурено. Но то се гради сега, когато е време за сегашното време на опознаване великата Божия Истина, която освобождава хората от техните грешки и недъзи.