Така наречената „СТОЙНОСТ” - част 2
Само между тези, чиято съдба е била изключена от търговския живот, така че те знаят за търговията, спекулата и печалбата само по слухове, само между надничарите теорията за стойността е намерила последователи. Надничарите си позволяват в практическите си дела да бъдат водени, особено в политическата си дейност и политиката си за надниците, от теорията за стойността. Този фантом витае в ума на социалистите. В мрачните дълбини на въглищните мини, сред рева и прахта на фабриките, сред пушека и парата на пещите наивниците вярват, че нещо, наречено стойност, съществува и е от практическо значение да се задържи в умовете на хората.
Ако тази безплодност беше единствената пречка в проблема, можехме да й се съпротивляваме. Хиляди от нашите най-добри интелекти са прахосали времето си в безплодни теологически разсъждения, така че ако техният брой е нараснал с няколко дузини, които не могат да се освободят от размишленията над идеята за стойността, ние можем да съжаляваме за похабяването, но загубата за нация от много милиони твърдо възлиза на много. Обаче вярата в стойността ни струва повече от изгодното сътрудничество на тези хора. Тъй като, доктрината за стойността макар че е напълно безплодна, от нея все още се очаква нещо от мнозина, които биха могли да посветят труда си на по-плодотворен стремеж в тази сфера. Доктрината е гибелна просто със съществуването си.
В Германия има много бизнесмени с мнение и интелект, хора, будни за теоретично знание във всеки клон на човешката дейност. Но тези хора грижливо избягват теоретичните обяснения, свързани със своята професия (тъй като такива са икономическите въпроси във връзка с бизнесмените). Бизнесмените са първите, които усещат ефектите от погрешното законодателство; те трябва да плащат за неговите последици или поне временно да авансират пари, за да посрещнат разходите; те са буфери между законодателството и икономическия живот на общността и винаги в опасност да бъдат смазани от някаква криза; все пак те неспокойно се отдръпват от вземането на страна в дискусията по теоретичните проблеми на своето занятие. Поради каква причина? Поради две: първо, тези хора, възпитани в одобрената немска мисловна дисциплина, не могат да се отърсят от вярата си във властта; те мислят, че науката е добре поверена в ръцете на професорите*.
Второ, със своето ясно и трезво схващане те не могат да разберат теорията за стойността, изложена от професорите, нито дори да хванат предмета на теорията и засрамено доверяват на публиката интелектуалната си неспособност.
Тези скептични наблюдатели, между тях много еврейски борсови агенти с острия интелект на расата си, не могат да бъдат хързулнати с празните фрази на почти манифестираната абсурдност. Само страхът да не изглеждат смешни самите те ги предпазва публично да обявяват, че предметът на теорията за стойността е невидим за тях, подобно на дрехите на краля за детето от хубавата приказка.
Неизчислими вреди са нанесени на практиката и науката за икономика от този нищо и никакъв продукт на илюзията. Науката води началото си от фантома на ума, който е накарал целия народ да се съмнява в собствената си енергия за схващане и е предотвратил изследването на законите за човешко благоденствие да се превърне в народна наука.
Текущата администрация, водена от теория - всякаква теория - за стойността, е обречена на безплодност и бездействие. Тъй като какво може да бъде управлявано в „присъщата стойност” на златото? Илюзията за стойността предотвратява прогреса всъщност на паричното управление. Никакво друго обяснение не е нужно защо паричната система днес е парична система отпреди 4000 години. Тя е същата, поне на теория, а на практика ние наистина сме преминали към стандарта на книжните пари, безшумно и потайно, тъй че фактът може да бъде скрит. Ако нашите професори чуят за това, надават вик на тревога, която може да причини огромни щети - книжни пари без „присъща стойност”, според тяхното мнение, са фундаментално невъзможни, затова са сигурно рухване.
*Дали това мнение е добре обосновано може да се съди от следния цитат (Bund der Landwirte, 7-8-1915): „Рурланд още от началото прие идеята за доставяне на научните теории, необходими за постоянно поставяне на здрава практическа основа на земеделието, индустрията и търговията. Затова още от началото отхвърли интерпретирането на задачата от икономическата наука, положена от Рошер и Шмолер: „Икономическата наука се състои от това, което съществува или е съществувало, а не от онова, което ще съществува” (Рошер). „Науката не се отнася до прякото влияние в поставянето на въпросите на дневния ред. Това е работа на държавниците” (Шмолер). Шмолер и Рошер съвсем правилно признават, че все още нямаме истинска икономическа наука, а само икономия на класа-държава, а изучаването на анатомията на тези държава не е задача на един университет. За нещастие те отказаха да извлекат крайното заключение от това признание, това, че изучаването на икономията на класата-държава не е занимание за университет. Колко пакостен микроб за разяждане е такава наука за университетите е изразено от професор Бентано (Der Unternehmer, с. 6): „В изучаването на икономията истината се признава, докато съвпада с интересите на властващата партия, а след това докато тази партия остава на власт; ако друга партия стане по-силна, и най-погрешните доктрини се реабилитират, ако служат на интересите й.”
Превод от английски:
Георги Е. Андреев