Пазителите на градината - част 9 в брой 125

Пазителите на градината - част 9
Категория: Сърцето, душата

Пазителите на градината - част 8

Д: Значи облеклото не служи за защита от атмосферните условия?

Ф: Облеклото служи за защита от атмосферните условия, но слънчевата светлина е само един от техните аспекти. Вятърът носи из въздуха частици, които при удар могат да наранят незащитеното човешко тяло. Те са различни – скални, стъклени частици и други. Поради ниската гравитация, те не падат на земята така лесно, както на тази планета и затова лесно се носят от вятъра. Имат ефекта на снаряди.

Д: По естествен начин ли се появяват във въздуха тези частици?

Ф: Някои да, други се създават при инциденти.

Д: А лицето? Покрито ли е то по някакъв начин?

Ф: Съществуват маски за извънредни случаи. Обикновено тези дрехи се носят във всекидневието. При навлизане в буря се добавя допълнителна защита.

Д: Как се отразява това на дишането на хората? Не се ли вдишват тези частици?

Ф: Само по изключение. Обикновено дишането не е по-трудно, отколкото на тази планета. Ако тук попаднете в буря от прах, няма ли да имате проблеми с дишането? Отговорът е "да" и същото важи и там.

Д: Стори ми се, че искаш да кажеш, че частиците винаги са във въздуха.

Ф: Не по-често, отколкото има бури от прах тук.

Д: Разбирам. Носите ли нещо на краката си, например ботуши или обувки?

Ф: Да, има облекло за извънредни случаи, но това зависи от конкретния вкус на личността и средата, в която се намира. Напълно приемливо е да се разхождаш в собствената си къща без никакви обувки. На обществени места е прието краката да са обути.

Д: Еднакво ли ce обличат мъжете и жените?

Ф: Да, обличат се по много подобен начин.

Д: Имаш ли име, с което бихме могли да те наричаме, с което си бил наричан на онази планета?

Ф: В този момент не бих искал да се назовавам по някакъв начин. Има фрази, които се прикрепят към индивида и отразяват неговото равнище на усъвър­шенстване и лични постижения. Но обикновено не чувстваме необходимост да слагаме етикет на всичко, включително и имена, както постъпвате тук.

Д: Знаеш ли името нa тази планета?

Ф: Тъй като общуването е телепатично би било невъзможно да го преведа в еквивалентната звукова енергия. Тази концепция е доста странна за разбиране. На Земята сме така привикнали да имаме имена и етикети за всяко нещо. Трудно е да възприемем място, където имената не са необходими.

Д: Тази планета разположена лu e в система или галактика, която познаваме и на Земята?

Ф: Намира се в съзвездието Сириус. Самата небесна област е била наблюдавана, но не и нейните граници. Физически граници липсват. Има — преводът не е правилен, но само така може да бъде разбран — политически граници или по-точно духовни граници на влияние. Това се дължи на йерархията от духовни светове, която е почти непозната на Земята в настоящия момент.

Д: В района на съзвездието Cupuуc лu ce извършва по-голямата част от търговията?

Ф: То просто е близо до онова, което от земна гледна точка бихме могли да наречем оживено място. Има много търговски маршрути, които се простират до други галактики и вселени. Сириус обаче е най-близката населена система.

Д: Значи това е едно оm най-оживените места?

Ф: Не, не е правилно да се каже, че това е едно от най-оживените места защото има много по-оживени райони. Но този е най-близо до планетата Земя. Оттам обаче тази активност не може да бъде наблюдавана.

Забележете отново стремежа към пълна точност, който се наблюдава в отговорите му. Той се запази по време на всичките ни сеанси.

Д: Не може ли Земята да приеме радиовълни или нещо подобно, които да регистрират тази активност?

Ф: Има някои по-малко напреднали планети, отдалечени дори от Сириус, които могат да бъдат регистрирани. Не е особено вероятно, но е възможно. Комуникациите, осъществявани между планетите на това ниво са далеч по-напреднали от всичко, което тази планета е в състояние да възприеме чрез машини на този етап. Възможен е подем в знанията на Земята, който да позволи приемането на комуникацията и то с много силни сигнали.

Д: Учените на Земята се опитват да уловят знаци на живот като слушат радиовълните.

Ф: Те се опитват да уловят сигнали от живота, такъв, какъвто го познават те, или на нивото, на което те се намират. Ако знаеха как да се опитат и да уловят сигнали от ниво, много по-високо от тяхното, вероятно биха били приятно изненадани. Биха се изумили, ако научат дори малка част от онова, което наистина се случва.

Д: Искаш да кажеш, че не познават начин, пo който да общуват на това ниво?

Ф: Не в настоящия момент, но напредък има. Проблемът на науката на тази планета е, че тя е затворена за всяка идея, чужда на онова, което се наблюдава на Земята. С други думи съществува само онова, което може да бъде възприето с наличните към този момент апаратури.

Д: Тогава тези сигнали, ако това е подходящата дума, не могат да бъдат възприети от нашата техника?

Ф: Точно така. Затова и приемате, че те не съществуват. Това е спънка за учените на тази планета.

Д: Поне доближават ли се до разкритията съвременните методи чрез използване на радиовълни?

Ф: Никога не могат да стигнат до тях чрез съвременната технология, защото не става дума за същия тип радиовълни.

Д: Можеш ли да ми посочиш някакъв еквивалент, за да разбера как се осъществява общуването?

Ф: При общуването се използват естествени сили като гама-лъчите или космичните лъчи. Така природните явления се използват, вместо да се създават, както постъпват днес учените на тази планета. Разбираш ли?

Д: Смътно. Значи тe трябва да намерят начини за улавяне и превеждане на тези лъчи?

Ф: На този етап учените могат да откриват тези съществуващи в природата лъчи в естественото им състояние. Например, когато настройвате радиото между станциите, има смущения. Тези смущения са породени от космическия радиационен фон. Учените не са в състояние да открояват сигналите в това естествено протичащо явление, познато като космическа радиация. Текущите комуникации използват гама-лъчи, рентгенови лъчи — този диапазон или този cпектър на радиация. Затова за да ги приемете тук на Земята, апаратурата трябва да откроява комуникациите в този спектър на енергията.

Д: Дори да ги разкрият ще могат ли да ги разберат? Имам предвид като глас ли ще прозвучат?

Ф: Трудно е да се каже, защото това е като да се опитваме да предскажем oтговора на задача, която още не е решена. Независимо дали ще успеят да го разберат, или не, твърде всроятно е това да не е същата форма на комуникация като земната реч.

Д: Ако го чуят ще го разпознаят ли като комуникация?

Ф: Със сигурност. Този шум не e като фон. Той се различава много от естествено появяващия се шум. Няма съмнение, че би бил възприет като форма на интелигентна комуникация. В него ще има повтарящи се характеристики. Друг е въпросът дали те ще бъдат разбрани.

Д: Прилича ли на морзов код?

Ф: Тук не е налице преднамерено эамаскиране на информацията. (какъвто е буквалният превод и значение на думата “код”.) Това просто е формата на комуникация, използвана в този район на галактиката. Не е нужно да замаскираме комуникацията. Ако в този миг тя стигне до ушите ти эвукът, който ще чуеш, ще е като от тонове, множество тонове. (Фил се насочи към познанията си по електроника, за да се опита да обясни и илюстрира мисълта си.) Тук в момента се използва подобен тип комуникация, наречена променливо контролиране на честотата, ПКЧ, което представлява модулиране на фиксиран тон и комуникация чрез променяне на честотата му, тоест променливо контролиране на честотата.

Д: Тогава е като звук, издаван от машина или компютър?

Ф: Би могъл да се разглежда така, но няма да е съвсем точна. Липсва еквивалент. В съвременните начини на комуникация, които съществуват на тази планета, няма такъв звук. Но има някои, които могат да се използват като аналогия, и както казах, такъв е ПКЧ.

По-късно, кагато Фил се събуди, каза, че в представите му звуците приличали по-скоро на музикални акорди, отколкото на един-единствен тон. Един акорд, в който различните ноти са с променлива честота и настройка.

Д: Мислиш лu, че някой някога е чул тези звуци и не е разбрал какво означават?

Ф: На Земята липсва оборудване, което да може да ги приеме. Може би на други планети това се е случвало, но не и тук.

Д: Значи ще трябва да бъде изобретено нещо ново?

Ф: Да, ново за тази планета. Докато завършвах тази книга, попаднах на статия във вестник, която загатваше, че учените може би се насочват в правилната посока, изследвайки микровълновия спектър:

Планират се масирани усилия за търсене на живот в космическото пространство

Планира се най-амбициозният и задълбочен опит, който някога е правен, за изследване на космическото пространство за сигнали, макар че един от експертите се опасява, че хората не са достатъчно интелигентни да разберат сигналите, дори ако ги чуят. “Когато бъде завършен към края на века, проектът ще започне да търси извънземни сигнали – каза Джил Тартър от Калифорнийския университет, Бъркли, на годишната среща на Американската асоциация за научен напредък. Това са първите стъпки на мащабно изследване на микровълновата система в търсене на свидетелства за изкуствено създаден сигнал.

(Статията е публикувана на 29 май 1986 г.)

Следва

Статията е прочетена 670 пъти
Назад към брой 125Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017