Цивилизация и социокомуникативно знание - част 2 в брой 125

Цивилизация и социокомуникативно знание - част 2
Категория: Сърцето, душата

Концепцията за социокомуникативната същност на културата

Цивилизация и социокомуникативно знание - част 1 (проф. Евгени Сачев)

Вторият пласт обхваща настоящите, съвременните социокомуникативни програми. Тези програми за дейност, поведение и общуване осигуряват сегашното възпроизводство на един или друг тип държава, общество и нация. Третото равнище обединява културните феномени, образуващи бъдещите социокомуникативни програми. Тях ги генерира културата за сметка на вътрешното опериране на знаковите системи. Те обхващат: изработените от науката теоретични знания, предизвикаващи преобразования на техниката и технологиите в последващите етапи от развитието на различните форми и модели на човешката цивилизация; идеали, представи и схващания, които все още не са станали господстваща идеология; нови нравствени принципи, разработвани в сферата на философско-етичните учения и често изпреварващи своето време и т. н. Тези бъдещи социокомуникативни програми са предпоставка, необходимо условие за изменение на съществуващите форми и модели на социален живот. Колкото по-динамично е обществото, толкова по-голямо значение придобива това равнище на културно творчество, адресирано към бъдещето. В съвременните общества неговата динамика до голяма степен осигурява дейността на особен социален слой от хора – творческата интелигенция, която по своето социокомуникативно предназначение е длъжна постоянно да генерира културна иновация. Многообразните културни феномени на всички равнища на културата, независимо от тяхната динамичност и относителна самостоятелност, са организирани в цялостна социокомуникативна система. Техните системообразуващи фактори се проявяват като самодостатъчни основания за всяко исторически определено културно образувание. Те са представени от светогледните универсалии (културни категории), които в своето взаимодействие и свързване `формират цялостния обобщен образ на човешкия свят. Светогледните универсалии са категории, които акумулират исторически натрупания социален опит и в системата на които човек от определена култура оценява, осмисля и преживява света. Със социокомуникативните категориални структури, обезпечаващи рубрификацията и систематизацията на човешкия опит, отдавна се занимава философията. Тя, обаче ги изследва в специфичен вид, като пределно общи понятия. В реалните проявления на културните процеси и явления, те се изразяват не само като форми и модели на рационалното мислене, но и като схематизми, определящи човешкото възприятие на света, неговото разбиране и преживяване.

Могат да се обособят две основни групи културни универсалии от социокомуникативен тип. Към първия се отнасят категориите, които фиксират най-общите, атрибутивните характеристики на обектите, включващи се в човешката дейност. Те отразяват още качествата на базисните структури на човешкото съзнание и имат универсален характер, доколкото всички обекти (природни и социални), в това число и знакови обекти на мисленето, могат да станат предмет на осъзнато човешко действие. Техните атрибутивни характеристики се фиксират в категориите пространство, време, движение, вещи, отношения, количество, качество, мярка, съдържание, причинност, случайност, необходимост и т. н.  Заедно с тях в историческото развитие на културата се формират и функционират особен тип категории, посредством които се изразяват определенията на човека като: субект на човешката дейност; структури на човешките отношения; структури на човешкото общуване; взаимодействие на човека с природата; взаимодействие на човека с обществото; отношението на човека към целите и ценностите на социалния живот и др. Тази втора група универсалии от социокомуникативен тип включва категориите: „човек”, „общество”, „съзнание”, „добро”, „зло”, „красота”, „вяра”, „надежда”, „дълг”, „съвест”, „справедливост”, „свобода” и т. н. Тези категории фиксират в най-обща форма исторически натрупания опит на включения индивид в системата на социалните отношения и комуникация. Между представените две основни групи културни универсалии от социокомуникативен тип винаги има взаимна корелация, която изразява връзката между субект-обектните и субект-субектните отношения в човешката дейност. Затова културни универсалии възникват, развиват се и функционират като цялостна система, където всеки елемент пряко или косвено е свързан с останалите. В системата на културните универсалии са изразени най-общите представи за основните компоненти и страни на човешката дейност, за мястото на човека в света, за социалните отношения, за духовния живот и ценности на човешкия свят, за природата и организацията на културните обекти и т. н. Те могат да бъдат представени и като фундаментални програми, които предопределят свързването, възпроизводството и вариациите на цялото многообразие на конкретните форми и видове на поведение и дейност, характерни за определен тип социална организация. В светогледните културни универсалии може да се отдели своеобразен инвариант, някакво абстрактно всеобщо съдържание, свойствено на различните типове култура и образуващо фундаменталните структури на човешкото съзнание. В този съдържателен слой не съществува в чист вид сам по себе си. Той винаги е свързан със специфични смисли (културни ценности), присъщи на културата на исторически определения тип общество, държава и нация, които отразяват особеностите на способите на общуване  и на дейност на хората, съхраняването и предаването на социален опит, приети в дадена културна скала на ценностите. Именно тези смисли (културни ценности) характеризират националните и етническите особености (специфики) на всяка култура, свойствени за нейното разбиране за пространство и време, за добро и зло, за живота и смъртта, за отношението към природата и обществото, за изкуството и вярата и т. н . Те определят спецификата не само на далечните, но и на родствените култури. За човека сформирането на съответстваща култура, смислите на нейните светогледни универсалии често се възприемат като нещо разбиращо се само по себе си, като презумпция, в съответствие с които той изгражда своя живот и които той често не осъзнава като фундаментални основания. Смислите на културните универсалии, образуващи със своите връзки категориалния модел на света, се откриват във всички области на културата от един или друг исторически тип – в обикновения тип, във феномените на нравственото съзнание, във философията, в религията, в художественото усвояване на света, в политическата култура и т. н.

Преобразуването на обществото и на съответния тип (модел, форма) на цивилизационно развитие винаги предполага изменение на фундаментални жизнени смисли, утвърдени в културните универсалии. Реформирането или преструктурирането на обществото винаги е свързано с революция в ума, с критика на по-ранните господстващи светогледни ориентации и създаването на нови ценности. Никакви структурни, фундаментални социални промени не са възможни, ако няма съответстващи трайни изменения в културата. В качеството си на социален индивид човек се явява творение на културата. Той се развива като обществено активна личност само въз основа на усвоявания чрез транслацията на културата социален опит. Самият процес на такова усвояване е социокомуникативен по своя характер и се осъществява в качеството на социализация, обучение и възпитание. В този сложен социокомуникативен процес се извършва още стиковка на биологическите програми, характеризиращи наследствената индивидуалност на личността, и надбиологическите програми за общуване, поведение и деятелност, съставляващи един вид социална наследственост. По този начин човек създава нови образци, норми, идеи, вярвания, представи, визии и т. н., които е необходимо да съответстват на социалните нагласи, очаквания, интереси и потребности. Така те се включват активно в културната дейност и участват в програмирането на дейността на другите хора. По този начин индивидуалният опит се превръща в социален. Социокомуникативната същност на културата отразява индивидуалния опит като социален. Тя затвърдява този опит и го запазва за бъдещите поколения. Ето защо само творческата социокомуникативна активност на личността може да превърне човекът като творение на културата, като творец на самата култура.

Социокомуникативната концепция на културата е много широка по своя обхват и по своето съдържание. Тя обхваща основно безкраен набор от най-разнообразни   факти, явления и процеси, свързани с човешката дейност и нейните резултати. Многообразната система на съвременната култура в зависимост от целите на дейността е прието да се подразделя на две големи и тясно свързани области - материална и духовна култура. Явленията на човешкото съзнание, на психиката (мислене, знания, оценки, воля, чувства, преживявания и т.н.) се отнасят към света на идеалните вещи, на идеалното, на духовното. Съзнанието, духовността - са важни, но само едни от свойствата на една твърде сложна биосоциална система, каквато е човекът. Обезпечаването на жизнеспособността на човека е необходимо условие за съществуването на съзнание, мислене и душевност. Осигуряването на необходимите утилитарни условия за съществуването на човека е важен приоритет за развитие на материалната култура. С други думи, човек трябва да бъде материално осигурен, за да може да проявява своите способности при производството на идеални, духовни вещи. Материалният живот на хората - това е областта на човешката дейност, която е свързана с производството на предмети, вещи, обезпечаващи самоусъвършенстването и жизнеспособността на човека и удовлетворяваща първоначалните потребности на хората (по отношение на храната, дрехите, жилището и др.). В хода на човешката история в продължение на много поколения е създаден светът на материалната култура. Особено контрастиращо той се проявява в градската среда. Съставните елементи на материалната култура - сгради, улици, заводи, транспорт, общинска инфраструктура, институции, на всекидневния живот, учреждения за снабдяване с хранителни продукти, с дрехи и т.н. Всички те се явяват  важни показатели за характера и степента на развитие на обществото. По останките от материална култура археолозите могат да определят точно етапите на историческото развитие, оригиналността на отминали общества, на форми и модели на цивилизации, на държави и народи, на етнически и на етнографски групи.

Следва

Статията е прочетена 858 пъти
Назад към брой 125Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017