Дългочаканата от българите руско-турска война 1877-78г в брой 125

Дългочаканата от българите руско-турска война 1877-78г
Категория: История

На 12 /24 април 1877 година в Кишинев е издаден Манифест на император Александър ІІ, с който Русия обявява война на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ.

Боен състав на армиите:

Главнокомандаващ на Руската армия е Император Александър ІІ

За целта на войната е създадена Действаща Руска армия, която в началото на юни има 276 000 войника. Командир е великият княз Николай Николаевич. Съсредоточават се на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

Румъния има около 56 000 войници. На военните сили на Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът и задачите им са определени съобразно с това разбиране.

Дейно участие вземат 12 400 български опълченци и хиляди помощници от местното население. Самостоятелната българска доброволческа част в руската армия е създадена по предложение на генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество. Командир на българското опълчение е генерал Н. Г. Столетов.

Сборните турски военни сили имат в началото на месец юни 281 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Руската армия. Командир е Абдул Хамид ІІ. Османците има голямото предимство от изградените преди войната крепости ,особенно добре укрепени по поречието на река Дунав и в Северна България.

Разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В хода на войната Турция съсредоточава на територията на България значими военни сили.

10 от най-значимите, но малко известни факти за 3-ти март

15 април 1877 - Военните действия започват със заблуда на противника. Руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни /27 юни главната руска армия начело с генерал М. И. Драгомиров извършват десант на река Дунав при Зимнич - Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм за развръщане на основните руски сили на българска земя.

20 април 1877 - Целта на изток е да се блокират основни османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Шумен-Варна, където има добре укрепени  крепости със  значими турски войски и да се разкъса връзката им с турската армия в Плевен.

25 юни 1977 - Предният отред след кратки, но ожесточени боеве освобождава Търново, преминава Стара планина, води тежки боеве при Стара Загора и Нова Загора на 18 и 19 юли с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отред е разформирован и е включен в новосъздадения Южен отред на генерал Ф. Ф. Радецки.

30 юни 1877 - В отговор на руското развръщане, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Черна гора срещу Предния отряд. Същият, заедно с Българското опълчение, е принуден да се изтегли и укрепи на позиция в Шипченския проход.

9-11 август 1877 - Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход, които се оказват съдбоносни за войната. Западният отред заедно с румънските войски влиза в Никопол на4 юли и предприема атаки за превземането на Плевен на 8 и 18 юли, 30-31 август, не постига успех, но успява да блокира в града многобройната и добре въоръжена турска армия и така я изключва от участие в военните действия. Други части на Западния отред на 1 септември достига линията Лом - Берковица.

28 ноември 1877 - След далновидна тактика на руските бойни части, турската армия на Осман паша, която няколко месеца одържа Плевен, е принудена да капитулира. Османското правителство предлага първото примирие, но след отказа му да приеме условията, войната продължава.

23 декември - руските войски продължават успешните си действия, сломяват упоритата съпротива на турските защитници и влизат в София. Следва разгром на Вейсал паша в сражението при Шипка - Шейново на 27-28 декември.

1 януари 1878 - Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив на 3-5 януари армията на Сюлейман паша е отблъсната от направлението Пловдив - Одрин към Родопите. Одрин пада без бой на 8 януари и се установява примирие. Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир.

19 февруари/3 март 1878 - подписан е Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи, но договорът се счита предварителен и скоро свиканият Берлински конгрес го заменя с Берлинския договор.

13 юни 1878 - Берлинският конгрес намалява влиянието на Русия върху Балканите. Това означава подялба на България и болезнено разпокъсване на нейния народ. Участват шестте велики сили Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия и Италия. По силата на Берлинския договор българските територии са разделени на три части - Княжество България, Източна Румелия и Македония.

13 юли 1878 - Според Берлинския договор Княжеството има право да изработи Конституция, да има собствено правителство и войска. Но новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща ежегоден данък. Източна Румелия няма посочените права, управлява се от главен управител, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили с петгодишен мандат. Македония остава зависима под юристдикцията на султана.

Уикипедия,
Е`изданията

История на България, Провославието

Статията е прочетена 1193 пъти
Назад към брой 125Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017