Как се извършва завземане на страна? в брой 12

Как се извършва завземане на страна?
Категория: Реформа „СВОБОДНА ЗЕМЯ”

В Южна Америка нещата са били по-опростени; минава се без документ със знака на кръста вместо подпис. Генерал Рока, впоследствие президент, е изпратил орда от войници да изхвърлят индианците от богата тлъста земя на пампасите. Болшинството от индианците са били разстреляни, жените и децата са били отвлечени за капитал като евтина работна ръка, а останалите са били прогонени през Рио Негро. Земята е била разпределена между войниците, повечето от които побързали да продадат своя участък за бренди или дрънкулки*.

Ето как са придобити свещените, неприкосновени права на сегашните собственици на най-плодородната почва в света. Пасбищата на милиони овце, коне, добитък, земята на големинароди днес е частна собственост на шепа хора, които са я получили за няколко кварти бренди.

Териториите в Северна Америка, съвсем наскоро заселени, дълго са били необитаеми. Всеки би могъл да вземе колкото му харесва. Всеки възрастен мъж или жена е можел да претендира за 160 акра земя, така че семейство с шест порастнали деца е можело да претендира за 1000 акра. На всеки, който се съгласи да посади няколко дървета, е било позволено двойно количество, 320 акра. След шест години на заемащия земята е бил издаван крепостен акт и земята ставала продаваема. Чрез купуване на такива чифлици за незначителна сума (не трябва много да се пита за нещо, което би могло да се получи другаде срещу нищо) са се формирали латифундии с много хиляди акра. Цената: кварта бренди, безчестни закони, чорба. В Калифорния двама фермери от Люксембург, Мюлер и Лукс, днес притежават толкова голяма поземлена собственост, че Прусия лесно би се наместила нея. Цената: кварта бренди и чорба.

Компанията Нортерн Пасифик Рейлуей е получила безплатно от канадското правителство позволение да построи железница, а в добавка към тази привилегии е получила като подарък ивица земя, широка 40 мили, от всяка страна на релсовия път. Да си дадем сметка какво значи това: 40 мили вляво и вдясно от линия, дълга 2000 мили! Цената: нищо за всичко!

Същото е станало и с Канадиан Пасифик. В памфлет, издаден от тази компания, е заявено: „Компанията поема построяването на 1920 мили, за което е получила от правителството ценни привилегии и свободи, а освен това 25 милиона долара в пари, 25 милиона акра земя и 638 мили вече построен релсов път”.

Нека не си въобразяваме, че при проектираната железница се е обмисляло възвръщането на тези подаръци. Горният памфлет заявява, че железницата остава собственост на компанията. Но, ще попитате, къде тогава е отплатата на 25-те милиона акра земя, 25-те милиона долара и 638-те мили построен релсов път и ценните привилегии? Отговорът е същинска дреболия, а именно, рискът, във връзка с който трябва да се плати лихвата върху капитала.

Така, с драсване на перото, 25 милиона акра обработваема земя в една от най-плодородните, най-красивите и най-здравословните провинции стават частна собственост. Никой даже не се притеснява, гледайки земята, която е била дадена като подарък. Само при строежа на железопътната линия са били „открити” необикновеното плодородие на почвата, богатството на руди и красотата на пейзажа. И това става не в Африка, а в Канада, която се слави с превъзходна администрация.

Това е произходът на частната собственост на земята днес в страни, от които Европа е толкова зависима, колкото и от собствените си полета.

Затова, знаейки как е установена частната собственост днес, имаме ли нужда да откриваме как е произлязла вчера? „Peor es menearlo, казват испанците: Колкото повече се движиш наоколо, толкова по-лошо става. Трябва ли да питаме Църквата в какъв цвят е нарисуват адът, когато умиращата домакиня завещава поземлената си собственост на Църквата? Трябва ли да търсим сметка на херцозите и бароните с какви предателски средства са получили от слаб император преобразуването в тяхна абсолютна собственост на земята, която са получили само като възнаграждение за военни заслуги? Или как те се възползват от нахлуването на мародерстващи съседи като от добре дошла възможност за изнудване на привилегии и поземлена собственост от императора? „Peor es menearlo. Колкото повече се надига, толкова повече вони. Трябва ли да питаме английските лендлордове как са постигнали поземлената си собственост в Ирландия? Грабеж, обир, убийство, голямо предателство и ловуване на наследство - такъв би бил отговорът на запитването ни. Всеки, неудовлетворен от тези отговори, може да събере пълна информация относно произхода на поземлената собственост от старите балади и пиянските песни и от наблюдението на милостивия физически и морален упадък на расата. Той ще бъде убеден, че нашите предци са били банда от пияници, които напълно са пропили наследството на потомците си, безгрижни към съдбата на идващите поколения. Мотото им е било: след нас и потоп.

Трябва ли тогава да поддържаме тази благородна институция, завещана ни от онези пияници-Фалстафовци, извън благочестивото благородство на бутилките, които са били изпразвани веднага, или извън благодарността на дегенериралата кръв и осакатените крайници, които са ни завещали?

Деянията на смъртта не са мярка за нашите действия. Всяка епоха има своя собствена задача за извършване, която изисква цялата й сила. Заминаването на смъртта е пометено от дърветата чрез есенния вихър; мъртвите къртичини на полските пътеки, отелването на пасящите стада се държат подмолно от природните мършояди. Накратко, природата се грижи продуктите на смъртта да бъдат отстранени по даден знак, така че земята да може да остане вечно свежа и млада. Природата мрази моментите на смъртта. Бледият скелет на бора никога на служи за опора на стълба за растение; преди семето да може да поникне, мъртвото дърво трябва да бъде съборено от бурята. Младото растение не може да процъфтява под сянката на стари дървета, но веднага щом се махнат, всичко започва да расте и цъфти.

Нека заровим заедно със смъртта техните крепостни актове и закони. Нека натрупаме регистрите за поземлена собственост като клада на смъртта. Ковчегът е твърде тесен за легло, а какво са нашите поземлени закони и поземлени регистри, ако не ковчег, в който лежат погребани телата на нашите предци?

Тогава изгори такъв мухлясал боклук! Той е от пепел, а не е тяло, от което излита фениксът.

*„Аржентинският генерален консул съобщава, че скорошните продажби на недвижима собственост в Аржентина ясно показват колко много стойността на поземлената собственост в тази страна трябва да нарастне. В територията на пампата Антонио Девото е купил площ от 116 лиги с 12 000 едър добитък, 300 000 овце и прочие за Британската южноамериканска поземлена компания за 61 милиона долара, или около 50 000 долара за лига от 2 500 хектара. Хосе Гуасоне, известен като житен крал, е купил 5 лиги за 200 000 долара за лига в окръг Навариа в провинция Буенос Айрес. Еврейската колониална компания е купила 40 лиги, отчасти в Пике, отчасти в Пампа Сентрал за 80 000 долара за лига, които продавачът Федерико Лелоар е купил през 1879 по 400 долара за лига. Цялата тази земя в пампата е била освободена от индианците през 1878 г. и продадена публично през 1879-80 г.по 400 долара за лига. Тя е особено подходяща за отглеждане на добитък и междувременно нейната стойност е нарастнала 150-200 пъти, което е добър показател за собствеността в тази страна.”, Hamburger Fremoehblat, 22 декември 1904.

Към това можем да добавим, че увеличаването на цената на земята в действителност е далече по-голяма. 400-те долара за лига са били изплащани в „moneda corriente, което е само една тридесета от стойността на днешните песо (долар). Така увеличението беше 30 пъти по 200, което е 6000 пъти. Говори се, че много от войниците продавали своите дялове за кибритени кутии. (Cajas de fosforos).

Из „Естественият икономически ред”

Статията е прочетена 1065 пъти
Назад към брой 12Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017