Космическият език диктува с „черт и резов” в брой 12

Космическият език диктува с „черт и резов”
Категория: Изкуство, култура

Най-напредналото днес предаване на информация в кобалтовите дискове е всъщност най-близко до старозаветното, българо-тракийското четмо. То е звуково-буквено-цифрово с визуален образ, който се появява, когато се възбуди запечатаното трептене. На тази база са възникнали и другите писмена. Същата визуална форма се открива и в санскрит и в брахми. Има го и на някои будистки храмове.

Глаголицата е предадена типова информация свише, вибрации с цифрови стойности. Тя е азбуката-майка на света и има общо с езика на Карамая и с континента Му. А Константин-Кирил е бил този, който е уловил от пространството тази свещена вибрация и пресъздал на основата на писмото.

Нашите предци са говорили на много древен първичен език, много близък до истинската космическа информация. От него има останки във „Веда Словена”, изгребани от праисторическите родопски песни и предадени от поколение на поколение от старците българомохамедани. Те приличат на санскритските думи, на китайските йероглифи, но най-много на българските руни – праславянските, наречени от Константин Преславски „черт и резов”.

В наши дни Тодор Ризников дори е прочел гръцките букви с българска фонетика и е излизал смислен текст, защото гръцкото писмо възниква на базата на тракийския език.

Старозаветният език на българите бил нещо като „експеранто” на древността и имал задача да сведе познанието на небитието към земния свят.

Древнобългарският език вероятно се заражда в края на Атлантската раса като общ Космически език.

Това е отразено в Библията (Бит.11:1) – „По цялата земя имаше един език и един говор.” По-късно той се разклонява на няколко групи и подгрупи.

Чрез събраните през 1908 г. от Шкорпил писмени знаци на старите българи, а някои от тях разчетени през 1992 г. от Петър Добрев, се прави сравнителен анализ с писмените знаци на другите древни цивилизации. Забелязват се удивителни съвпадения с писмената система на Шумер, Елам, Египет, Мохенджо Даро, Харапа, Крит, Кипър, Бактрия, Китай, с финикийските, гръцките, етруските, иберийските, латинските, германските, датските, тюркските и др. писмени знаци. Кой от кого ли е заимствал? Отговорът се налага от само себе си. Артефактите с писмени знаци от българските земи са най-малко с едно хилядолетие по-стари. Линейно-геометричната писмена система на българите е възникнала около Черноморския басейн преди Потопа, 5600 г.пр.н.е.

Когато древнобългарският език изпълнил мисията си, престанал да съществува. За него се съди от други древни езикови системи, които са съхранили редица негови елементи. В „Царски папирус”, съставен около 1500 г.пр.н.е., се казва за нашите прадеди, че са били дошли от Север „полубогове – наследници на Бог Хор”. А в анонимен латински хронограф от 354 г. от н.е. българите са определени като народ, произлязъл от най-големия син на Ной – Сим.

Свещените познания на древните българи са възродени от Светите братя Кирил и Методий в Свещената българска глаголица. Сакралното значение на всяка нейна буква-знак отговаря точно на определени думи и понятия от българския език. Във всеки знак от тази азбука е заложено свещеното послание:

Да бъде във времето, до края на времената!

Тя носи генетичното начало и последователност на човешкия род и предопределеността на българите. Нейната звуково-вибрационна интонация, знаково-образната й символика и математико-геометричната й численост крият много тайни и връзки с микро и макрокосмоса. Всеки знак и всяка форма в нея се образува чрез философско тълкуване от Светите братя на основния ключ-модул, известен от православните канони като християнска инсигния. Свещената българска азбука и прабългарският календар доказват, че нашите праотци не само са се взирали в звездите, в Космоса, но са и знаели неговите закони и са живеели в хармония с тях.

Всички букви от А(аз) до Й(йота) се образуват, като се ползва разположението на планетите от Слънчевата система чрез философско тълкуване на орбитите и характеристиките им. Всеки знак от глаголицата отговаря с удивителна точност и философско тълкуване и на цели пасажи от Библията – свещената книга на мъдростта. Най-вероятно с глаголически букви е направен и първият препис на Вечната книга.

В Свещената ни азбука е закодирана и Слънчевата система. Много преди Галилео Галилей и Коперник Светите братя са знаели за кълбовидната форма и местоположението на Земята като част от Слънчевата система. Затова българският гений Константин-Кирил Философ заплаща тези сакрални познания с живота си.

В глаголицата е закодирана и седмичната характеристика на материалния свят, свързана с елементите от Менделеевата таблица. Нейният честотен спектър е свързан с уникалността на българския език и специфичното за нас многогласно пеене. Нейната математическа и геометрична численост използва категоричната форма на кръста, кръга и триъгълника. В нея на сакрално ниво е закодиран българският родов корен, който носи отглас от Свещената Библия. Закодирано е и значението на името „българи”. Неговият произход се свързва с БОГари – хора на бога Ра. На по-късен етап се включва и буквата „л”. Затова българският език е божествен, носи поведението на смисъла и с него може да се прочете и разбере целият свят.

Чрез Свещената българска азбука и с помощта на кинетично-векторния модел, колектив от учени, начело с инж. Таньо Танев намериха отговори на много неизяснени от науката астрономически явления. Дори предсказаха и показаха времето, мястото и масата на мистичната Десета планета, която минава над Земята на всеки 740 години и предизвиква интересни природни явления, както и изключително голямо влияние на развитието на човешката цивилизация. Когато бъде открита, ще бъде наречена „Тангра”.

В свещения български език, в нашата писменост, в уникалността на българската култура се пази божествената мъдрост и предопределеността на българите. Хилядите духовни и материални паметници, с които е осеяна нашата древна земя, също ще помогнат един ден да прочетем бъдещето си. Всички тези следи говорят, че българският народ е носител на основния ключ на познанието, че е богоизбран и с него е свързана надеждата за оцеляване на човешкия род. И тъй като това се знае в тайните общества, всячески се пречи това да се осъществи. Но тези, които са пречили и пречат, ще понесат съда на праотците ни. Защото „СЪДБА” значи и Съд на Бащата(бащите).

Но с възраждането на свещените познания от Светите братя чрез глаголицата и кирилицата мисията на Универсалната божествена писменост продължава да се предава във времето.

И всеки българин ще продължава да притежава ключа към божествената мъдрост. На онова: Аз-Боуки-Веде,т.е. Аз, Бог Мъдър Знам.

А щом като България носи като фар чрез азбуката и езика си трепкащата светлина на Божественото съзнание, по думите на М. Лайтуивър, съвсем естествено е новото запалване на светлината на древната мъдрост за нашата ера да стане точно на нейна земя.

Статията е прочетена 1544 пъти
Назад към брой 12Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017