ИМА И КВАНТОВА ПОЕЗИЯ в брой 9

ИМА И КВАНТОВА ПОЕЗИЯ
Категория: Изкуство, култура
„В началото бе Словото
и Словото беше у Бога
и Бог беше Словото...
И Словото стана плът.”

(Библия)

Каква е същността на Словото и словото? Каква е разликата и приликата между тези две понятия? Защото те са две. Както Матрицата и нейното копие. Матрицата е Словото Божие (или вакуумната информация), а копието е езикът и/или езиците, с които общуват представителите на човешката цивилизация.
Информацията, в нейното ново разбиране и обяснение, е невидимият свят на психическата енергия, която има общо поле, но няма маса. Това е Словото на Твореца (или т.нар. Свети дух). „Езикът на природата е коренът на всички езици, но него не можеш да го разпознаеш в разнообразието на земните диалекти.” Според учения Чарлз Текстън, природата на човешката реч има вълнова характеристика (както впрочем и на всички останали информационни обекти - ниско или високочестотни) и започва да се формира извън тялото на човека.
Словото Божие може да създава светове и да ги развива и да ги унищожава. Що се отнася до словото на човека, то е негов отблясък.
Словото на човека има следните характеристики:
Мисълта (неин носител във всеки момент е всеки човешки език) е материална, т.е. състояща се от фина физична материя – информационни полеви вихри. Когато мисълта или емоцията са силни, се формира по-стабилно образувание във вакуума, което се нарича мисълобраз или мисълформа. Тези образувания могат да се преместват, ако са адресирани към някого;
„Словото поражда положителни или отрицателни информационни полета. Това са струпвания от дясно (положителни) и ляво (отрицателни) ориентирани полеви вихри, като положителните изграждат информацията, а отрицателните – рушат информацията”;
Словото „се разпространява мигновено из Вселената, без ограничения”;
„Словото може да създава материални обекти по подобие на Словото на Твореца и да ги разрушава.” Този факт е свързан с енерго-информационната същност на човешкото слово и има наднационален (космически) характер;
„Веднъж изречено или записано, словото оставя информация за себе си, т.нар. невидима пространствена структура, която се запазва и след прекратяване на действието на словесния обект.” Произнасяйки думите, човек прави пренос на „аурна информация”, която въздейства върху фините полета на другите – хора, животни, растения и неживи обекти. Словото, излязло от нас самите, вече има собствен самостоятелен живот;
„За торсионните (информационните) полета няма ограничения във времето. Те могат да се възприемат от миналото, настоящето и бъдещето.”
Човешкото слово, както и останалите обекти на Вселената, се подчинява на Закона за резонанса, който гласи, че „подобното се привлича от подобно”; думите, в които е заложена положителна енергия, предизвикват в отговор също такава енергия и обратното – думи с отрицателната енергия – отрицателна;
„Словото представлява комплекс от формообразуващи елементи.” Най-важна е връзката между човешката реч и нейната невидима същност. Изследванията на „произнесеното слово” обясняват вида или по-точно формата на неговото информационно поле. Това са „сферични елипсовидни вълнови колебания, притежаващи огромна енергетична сила на въздействие.” Тази невидима същност е съставена от три компонента: идея, воля и звукова вълна. Идеята може да се представя чрез образ, чувство или техен символен знак (мисълформа), който формира смисъла на словото.

В контекста на изложеното дотук, нека се опитаме да си отговорим на въпроса що е квантова поезия?
Квант е най-малката единица за излъчване.
Пътят на сътворяването на поезията е както при всяко произнесено или записано слово. Преди всичко това е идеята, която трябва да облече физическа форма. След това нейна неотменна характеристика е волята да се формира мисълта. (В китайската философия се казва, че вторият център на речта, също извън човешкото тяло, за който е отговорно на физическо ниво сърцето, са чувствата, които също вземат участие във формирането на този процес.)
Идеята на произнесеното, както и на писменото слово, е да достигне своя адресат. Благодарение на създадените езици хората от една езикова група могат да се разбират, като дешифрират знаковата същност на словото – неговия условен код.
Освен идеята, важен е вълновият резонанс, привличането между еднакво заредените (съответно плюс или минус) вълни, който предизвиква отговор във и от всяка една дума или комбинация от думи. Той може да бъде от една страна положителен, а от друга - отрицателен.
Човешкото слово, макар да е далеч по енергетично въздействие от Словото на Твореца, също може да създава светове и да ги разрушава. Т.е. информацията, която се пренася от речта, има силата да въздейства положително или отрицателно при контакт с хората, животните, растенията и дори Земята. Това е свързано отново с енерго-информационната същност на словото. Произнасяйки думите, човек прави „пренос на аурна информация”, която въздейства върху биокомпютъра на съзнанието на други хора, живи обекти, а и върху т.нар. неживи обекти.
Важен елемент при формиране на словото и човешката реч играе волята на упражняващия това свещено право – да говори (да пише). Волята да говориш и волята да мълчиш са двете основни права на осъзналия градивната и разрушителна сила на словото. Основна роля тук играе личният избор. Оттам и отговорността да използваш словото – за добро или за лошо, да създаваш хармония или да предизвикваш дисхармония.
Защо поезията не е само информационна същност, а е с квантова порода? Квантът е елементарна частица, електрон-позитронна двойка. Тя има маса и заряд, това значи и енергия. Тя се върти и създава собствено поле на въртене (торсия) – информационно поле. Нейното „съзнание” пренася информация във вид на полеви вихри.
При творческия процес от полето на всезнанието към автора се изпраща мисълобраз, т.е. информационен образ. Чрез физическия механизъм на словото/речта той се трансформира в образи, идеи, чувства. Получавайки информация от първичното информационно поле, авторът препраща, трансформира и енергетизира възприетото в идея, чувство, образ чрез средствата на словото към останалия свят. Или можем да приемем, че преносът на идеята, образа, чувството е завършващият етап на творческа трансформация в този процес. Авторът „квантува” знанието, което е получил от „библиотеката на Господ”, превръщайки, материализирайки полевите вихри в квантове чиста поезия.
Квантовата поезия се осъществява от автора-творец. При него играе важна роля интуицията. Това е връзката на съзнанието на човека с първичното информационно поле, което мнозина учени философи наричат още Поле на всезнанието, Световен Разум, Световна банка данни и др. Връзката между твореца и това поле се осъществява посредством мисълобрази, които се трансформират чрез физическия механизъм на словото в думи от даден национален език.
Творецът улавя информацията от първичното информационно поле, като следва няколко важни правила. На първо място това е чистотата на информационния канал, на помислите на пишещия; не по-малко важна е и личната готовност за резонанс (привличане) на поета с Вселената, за общуване помежду им. И на трето място, но не по значимост, е почтеното пренасяне на уловеното богатство върху белия лист.
Творецът е спасител на словото за своя народ и за човешкия род. Неговата роля е апостолска, ако я възприема като чисто и безкористно служене на словото.
„Деца на слънцето” – така индийците наричат своите поети и писатели. Квантовата поезия напомня на всички хора, че са деца на слънцето, на красотата, на любовта, на високите вибрации. Това е арсеналът на идеите в квантова поезия – стремежът към висока духовност. Духовността се осъществява (материализира) чрез силно искрено чувство или мисълобраз, които полагаме върху белия лист.
Изказът на квантовата поезия е свободен, но вътрешно монолитен, неподправен, без излишества и допълнителни натрупвания. Това е един импулс от и към Вселената, който прилича на импулса, с който е създадена тя. Оттук следва, че приликата в сътворяването на квантовата поезия по образ и подобие на Вселената естествено води и до отговорността ни за красотата, хармонията и морала на посланието към хората.
Квантовата поезия обединява автора и народа му с високите вибрации на идеята за оцеляването на човешкия род през III-то хилядолетие от раждането на Христа. Тя допринася за издигането на духовността, на съзнанието на народа и човечеството. Тя е част от еволюцията на Вселената.
Условността на понятието „квантова поезия” е очевидна. Тя е един от многото кодове на човешкото познание. Защото поезията с чувство и мисъл също опознава и пресъздава действителността. Но съществуването на кода „квантова поезия” прави очевиден и друг важен факт – дошъл е моментът, в който всеки човек трябва да осъзнае, че е автор на света, в който живее, че твори този свят с мислите и чувствата, с действията или бездействието си.
Мистерията на един чист квант се съдържа във връзката му с нашето съзнание. Ако го помислим, че е вълна, той действа като вълна; ако приемем, че е частица, стои неподвижно, на разстояние. Ако поискаме нещо, то ще стане, ако го поискаме силно – до момента на сътворяването му. Важно е дали и какво ще поискаме – за себе си и за всички нас.
Статията е прочетена 831 пъти
Назад към брой 9Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017