СВОБОДНА ЗЕМЯ в брой 9

СВОБОДНА ЗЕМЯ
Категория: Реформа „СВОБОДНА ЗЕМЯ”
Нормалният човек претендира, че цялата земя е негова. Той разглежда цялата земя, а не само част от нея, като член, като жизнен орган на човека. А проблемът е как всеки човек може да постигне пълното използване на този жизнен орган.
Разделянето на земята е извън въпроса, тъй като чрез разделянето всеки човек получава само част, докато се нуждае от цялата. Не можем да удовлетворим претенциите на член на гладно семейство за супа чрез счупване на супника и подхвърляйки парче на всеки. Освен това, при всяко раждане и погребение подялбата би трябвало да се направи отново, съвсем независимо от факта, че дяловете от разпределянето напълно се различават по ситуация, качество, климат и прочие, тъй че всеки трябва да избира за себе си. Един би харесвал да има слънчев планински връх; друг се запътва към съседа си от пивницата. Сега подялбата при наследяване не държи сметка за тези желания, така че пиячът на бира трябва да слезе от планинския си връх, за да утоли жаждата си, докато другият бленува за слънчевия връх и отслабва умствено и физически от въздуха в долината.
Никой не е удовлетворен от поделянето, което приковава човека към родното му място, особено ако, както е обикновено, размяната на дяловете е затруднено от данъци за прехвърляне. Мнозина биха харесали да се местят заради здравето си; много други са си навлекли враждата на съседите си и е по-добре да си сменят квартирите. Но поземлената им собственост ги държи тук здраво.
***
Младите фермери преуспяват на север; но когато човек натрупа години и кръвта му циркулира не толкова силно, често е за предпочитане по-мек климат, така че старите хора се чувстват по-щастливи на юг. Как можем да посрещнем всички тези наши и хиляди други желания посредством поделянето? Човек не може да пренесе земята си както багажа си. Може ли той да продаде своя дял и да купи друг? Питайте онези, които, без да имат постоянен поглед върху пазара, са били принудени от обстоятелствата да продадат своята собственост повторно. На тях им върви като на селянина, който на пазара продал крава и след поредица от размени занесъл в къщи канарче. Собственикът на земя е принуден да чака късмета си за продажба и за покупка, но докато чака, времето лети и накрая той често предпочита да се откаже от изгодите, които е трябвало да получи от смяната на жилището си. Много фермери биха харесали да се придвижат в съседство с град, за да могат надарените им деца да отиват на училище; много други биха харесали да избягат от близостта на града, за да доведат децата си сред девствена природа. Много добри католици, принудени от наследяването да се заселят между протестанти, бленуват да се върнат сред католическо обкръжение. Поземлената собственост пресича тези удовлетворения и превръща всички хора в окован добитък, крепостни селяни и роби на земята.
От друга страна, много фермери, чието единствено желание е да обработват до смъртта си полето на предците си, което е орано от незапомнени времена, е отнето от кредитора, от лихваря, или от бирника. Законите за собствеността ги отвеждат извън собствеността им.
Или друго, фермер наследява дял от бащината си земя, но за да я обработва е принуден да ипотекира своята „собственост” с 90% от стойността й, за да плати дяловете на своите братя и сестри, и е смазан от бремето на ипотеката. Леко покачване на надниците, леко намаляване на рентата (до което може да се достигне просто от намаляване на таксите за превозване по море) е достатъчно, за да е невъзможно за него да плаща лихвата на ипотеката и да изпрати цялата ферма под чука на ръководещия търга. Така наречената „земеделска опасност”, която сполетява германските земевладелци, е била последица от дълговете, неизбежно договорени с наследниците на земята, и е неразделно съпътствие от частната собственост на земята. „Щастливият наследник” на поземлена собственост върши черна работа и прави сметки, търси освобождаване чрез политици, но собствеността му постепенно се свлича надолу.
***
Същите неудобства, уголемени и по-опасни, следват от разделянето на земята между различни народи. Нито един народ не е удовлетворен от падналия му се дял, тъй като всеки народ, както и всеки индивид, за собственото си развитие се нуждае от цялата земя. А ако дялът е недостатъчен, което е по-естествено от желанието за завоюване? Завоюването обаче изисква военна сила, а историята ни учи, че военната сила намалява с разширяването на територията, върху която е разпределена; така че няма и най-малка възможност за обединяване на всички народи чрез завоевание. Затова завоюването обикновено е ограничено до някакви парцалчета и парченца земя, които минават от ръка на ръка. Това, което един народ печели чрез завоюване, друг народ е обречен да загуби; и тъй като този друг народ има същото желание за разширяване, той се подготвя за завоюване и изчаква момента, за да съсипе своя съсед.
По този начин почти всеки народ се е опитвал да получи като владение цялата планета чрез завоюване и винаги със същия отрицателен резултат. Мечът, като всяко друго сечиво, при употреба се затъпява. А колко жертви се изискват за тези безплодни опити! Потоци от кръв и пот; купища трупове; прахосани огромни съкровища - и всичко това напразно! Днес политическата карта на света прилича на закърпено и парцалосано палто от тенекия. Издигнати са нови бариери и всеки народ пази по-ревниво, отколкото някога е наследявана просяшка каша.
Има ли някаква обоснована надежда, че някой ден ще се надигне завоевател, който ще ни обедини? Нека не се отдаваме на такива гибелни фантазии. Разделянето води до война, а войната създава бъркотия. Но човекът се нуждае от цялата земя, а не от мозайка от враждебни народи. Докато тази фундаментална нужда на всеки индивид и на всеки народ остава незадоволена, ще има война; човек против човек, народ против народ, континент против континент. Трябва да се отбележи, че войната, възникнала поради тези причини, по необходимост трябва да има ефект, обратен на онзи от намеренията на военнолюбците; тъй като войната прави разделяне, а не обединяване, намаляване, а не уголемяване, пропасти, а не мостове.
Вярно е, че има хора, които се чувстват у дома си в опушена пивница и некомфортно на планински връх. Прусаците от старата школа например, свити от съединяването на Германската империя, са изплашени от новото великолепие. Тъй като разделянето на земята е създало духовно бедна раса.
Тогава далече от тези глупави куклени представления на въоръжаване, граници, тарифни бариери и регистри на поземлената собственост! Човечеството изисква нещо по-различно от счупените фрагменти на земното кълбо. Suum cuique, т.е. всекиму цялото.
Но как може да се осъществи тоя идеал
без комунизъм, без присъединяване на народите към една велика Световна държава, без премахване на националната независимост на отделните народи?

Нашият отговор е: чрез реформата за Свободна земя.
С въвеждането на Свободната земя цялата земя, разположена в националните граници, е направена достъпна за всеки жител на страната и е обявена за негова собственост. Не дава ли тази процедура на всеки вида земя, за която мечтае, и следователно, удовлетворява всяко желание, наистина всеки каприз? По този начин пречките за преместване са намалени с цялата тежест на поземлената собственост, свободата на преместване и заселването стават също така добре законна действителност.
Статията е прочетена 1271 пъти
Назад към брой 9Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017