Слово за 5-годишнината от създаването на кръг „Квант”, сега сдружение „Квант и приятели” в брой 9

Слово за 5-годишнината от създаването на кръг „Квант”, сега сдружение „Квант и приятели”
Категория: Изкуство, култура
Приятели! Нека помислим и усетим със сърцата си нещата, за които ще се спомене.
За това, което ни събра. Поетът има особена мисия на Земята. Той не е просто творец. Той е воин на Доброто.
Преди 5 години, на 28 март 2006 г., петима души се събраха и решиха, че има квантова поезия и нейните защитници създадоха кръг „Квант”, от 2009 г. сдружение „Квант и приятели”, което освен мисията на стожер на този вид поезия, вече се е превърнало в сериозна творческа лаборатория. Преминало е от срещи вътре в самия кръг към сътрудничество с много от културните институции в града – Дружество на писателите, Медицински университет – Пловдив, Народната библиотека „Иван Вазов”, Общинската комисия за развитие на гражданското общество, читалище „Съвременник” и др.
От създаването ни досега сме се стремели да достигнем онази точка на развитие, в която да представим свой културен продукт на обществото – книга с квантова поезия. Днес това вече е факт. На 30 март 2011 г. бе премиерата на сборника, наречен „Квантова поезия” от неговите създатели.
Сърдечни благодарности на хората, заради които този проект се осъществи:
• Нашия спонсор – ръководството на МУ Пловдив, и по-специално неговия ректор – доц. д-р Георги Паскалев;
• художника Румен Търнев, който не само дари на сборника свои графики, но и илюстрира чрез тях квантовия характер в поезията и в изобразителното изкуство;
• дизайнера Димитър Донков, който отдели време, за да сътвори прекрасна корица;
• издателя Петър Панайотов, който отпечата прецизно сборника;
• авторите, които предоставиха с любов свои стихове:
Александър Йорданов
Антоанета Караиванова-Павлова
Атанас Янков
Вангелия Атанасовa
Димитрия Чакова
Димитър Димитров
Добринка Паскалева
Евгения Тагарева
Евгения Кацарова
Елена Джартова
Елена Диварова
Елена Те Киеро
Йорданка Гецова
Кирил Димитров
Любомир Георгиев
Магдалена Маринова
Мария Болгурова
Мария Велева
Мария Дулова
Минко Танев
Михаил Хинев
Настя Байрактарова
Николай Славов
Д-р Павел Балабанов
Петя Къленикова
Розалия Александрова
Румяна Николова
Тодор Биков
• Съставителите Р. Александрова, Михаил Хинев, Румяна Николова и кръстника на квантовата поезия инж. Д. Димитров, който през 2003 г. в Дома на учителя нарече едно стихотворение с това име;

• на инж. Ал. Александров, който даде идеята да бъде издаден точно този сборник;
• на приятели и съмишленици на интелектуално-поетичното общество Квант и приятели, които подкрепяха проекта от началото до излизането му на бял свят.

Няколко думи за сборника
– той представлява едно цяло, което като оркестър свири своята музика от думи и разказва приказка за творците, които търсят Светлината, Доброто, Красотата и Хармонията.
Повечето стихове са публикувани, но за пръв път са сред себеподобни, също квантови стихотворения.

За квантовия характер на поезията –
или защо наблягаме върху този феномен?

Заради идеята. Земята е различна даже само отпреди 1 година. А какво да кажем преди 5 години?! Хората са различни. Старите дрехи, старото мислене не им помагат да се справят със света, който има нови правила, изисква много повече положителна енергия от човека, за да оцелее в съвременния свят, в съвременното общество. Оцеляването е и самотна, и обща цел. Самотна е, когато сам успяваш да уловиш красотата на невидимия свят. Обща е, когато трябва да споделиш постигнатото и то да даде и на другите това, с което е заредило тебе самия. С много любов и увереност в днешния и утрешния ден.
Заради формата. Квант е най-дискретната порция енергия, която достига до нас. Но преди да се квантува, един мисълобраз се изпраща, дава се на поета чрез невидимите, но реално съществуващи информационни канали, пътища на светлината от Бога до твореца. Поетът е готов за сътрудничество с невидимите светове – с чисти помисли, отворено съзнание и почтено пренасяне на мисълобраза върху белия лист. Квантовата поезия борави само с един мисълобраз, който достигайки до поета се квантува, енергетизира от енергийните тела на човека. После всеки поет го трансформира в думата и думите, които описват и представят мисълобраза в рамките на човешкото слово. Но сами разбирате, че нищо в Природата не се губи. Невидимият компонент или идеята на мисълобраза продължава да действа в стихотворението. И той е, който прави от едно стихотворение истински квантово, а не - друг вид поезия. Или – ако трябва да обобщим – квантовото стихотворение е единица за поезия. Която не отрича другите видове поезия, а само уточнява своята природа – притежава един мисълобраз, а не квантово поле от два и повече мисълобраза.
Заради краткия израз. Той произтича логично от гореказаните думи. Когато един мисълобраз направи квантов преход чрез приземяването му от един квантов поет, става чудото на неговото земно енергетизиране или обличане с думи. Колкото по-малко са те, толкова повече е дълбочината на посланието. Неговата далекобойна сила. Неговата магия. И философска сила!

За характера на поетичното послание. Квантовата поезия на практика борави с арсенала на Доброто и нейните конкретни идеи са винаги положителни като нагласа и послание. Това не я прави по-малко разнообразна. Доброто не е скучно, а многолико, многопластово и многопосочно, стига, разбира се, да имаш сетива да го усетиш. Това се вижда още при първи прочит на сборника. Фактически квантовият поет предварително е направил своя избор от коя страна стои – от светлата или тъмната – и този факт е определящ за него като творец.

За случването. В сборника всичко е духовно. Всичко е съкровено. Всичко е истинско. Всичко е бъдене. Само онова, което се случва. Вечното сегашно време на Вселената. И на човека творец. В стиховете на квантовата поезия са вложени мъдростта и хармонията на света, който познаваме, и света, към който се стремим – съзнателно или неосъзнато. Духовността.

За вечното сегашно време. Когато контактува с Вселената, квантовият поет се потапя в безвремието на безкрая. Неговото стихотворение носи отпечатъка на вечното, безпределното в стиховете си. Как да го познаем? Чрез вътрешното усещане за излизане извън конкретното земно време. Когато душата крещи: „О, миг! Поспри!”

За многомерността на поетичния изказ. Това практически означава, че не само видимото е и невидимо, но че се свързват в особена дълбока нишка наглед несвързани помежду си във времето и пространството и отвъд тях обекти на реалността. (Отделям тази духовна многомерност от формалната. Тя е породена от желанието на съвременни автори да я постигнат само чрез формата, като отстранят от всички свои стихове точките, запетаите и главните букви. Т.е. като се опитат да пресъздадат по свой начин, но само външния – физичния модел на книгата на Битието. Библията.)

И все пак. Всеки човек притежава в себе си и рая, и ада на земното съществуване. Би било прекрасно, ако виждаш ясно факта, че човешките същества са носители на енергии, които не са им достатъчно подвластни, и емоциите са техни спътници винаги когато душата иска, даже да не може. Или - не иска, но нещата се случват. И ако в този сакрален момент поетът е на своя обществен пост – в авангарда на светлината и Доброто, той ще съумее да приземи идеята за един щастлив и цялостен свят от красота и хармония. Нещо, което се случва в ораторията на сборника „Квантова поезия”. Квантовите поети не търсят кой да ги спаси, а хвърлят на света спасителния пояс за оцеляването на човечеството и Земята. На всичко.
Статията е прочетена 1116 пъти
Назад към брой 9Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017