Необходимостта от пари в брой 9

Необходимостта от пари
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
На разделението на труда дължим това, че произвеждаме повече, отколкото потребяваме. Освободени от принудата на непосредствените нужди, можем да посветим време, подготовка и работа за усъвършенстване и умножаване на средствата за производство. Без разделението на труда никога не бихме натрупали сегашното ни богатство от средства за производство, а без тези средства за производство нашият труд не би могъл да постигне и една стотна част от сегашното плодородие. Затова по-голямата част от населението дължи съществуването си пряко от разделението на труда. Шестдесет милиона от шестдесет и петте милиона в Германия съществуват единствено чрез разделянето на труда.
Продуктите на разделения труд не са блага за непосредствено потребление от производителя, а стоки, неща, необходими на производителя само като средства за размяна. Обущарят, дърводелецът, генералът, учителят или надничарят не могат да изконсумират веднага продукта на собствения си труд. Даже фермерът може да направи това само в твърде ограничена степен. Той може да продава онова, което е произвел. Обущарят и дърводелецът продават своите продукти на клиентите си; учителят и генералът продават услугите си на държавата; надничарят продава услугите си на работодателя си.
За повечето продукти принудата за продаване е абсолютна; за промишлените продукти това е правило без изключение. Поради тази причина работата се прекъсва изведнъж, ако на пазара на продуктите настъпи безредица. Ще продължи ли шивачът да прави дрехи, за които не може да намери клиенти?
Но продажбите, взаимната размяна на продукти, се извършва чрез посредничеството на парите. Без намесата на парите изделията не могат да стигнат до клиента.
Наистина, не е напълно невъзможно да разполагаме с продуктите от разделянето на труда чрез бартер, но бартерът е толкова обременителен и изисква толкова много усложнени подготвителни споразумения, че производителят по-скоро спира да работи, отколкото да трябва да прибегне до него.
***
Затова изделията трябва да се продават за пари; т.е. съществува принудително изискване парите да бъдат равни на количеството на наличните изделия. Затова използването на пари е неизбежно за всички, тъй като разделението на труда е изгодно за всички. Колкото по-изгодно е разделението на труда, толкова по-неизбежни са парите. Като се изключат малките фермери, които потребяват почти всичко, което произвеждат, цялото население е безусловно под икономическата принуда да продава продукцията си за пари. Парите са единственото условиe за разделяне на труда, щом като обхватът на последния надхвърли възможностите за бартер.


Безразличието на хората към материала на парите

Трябва ли всички, които искат да участват в разделението на труда, да продават продукцията си за злато (сребро и прочие) или са длъжни да я продават за пари? По-рано парите са били направени от сребро, затова всички изделия е трябвало да се продават за талери. След това парите са се развели със среброто, но разделението на труда е останало и размяната на продуктите се е извършвала. Затова не е среброто това, от което зависело разделянето на труда. Изискването за средство за размяна, предизвикано от изделията, не е било изискване към материала на средството за размяна. Не е необходимо парите да са направени от сребро. Сега това е доказано веднъж завинаги.
Но трябва ли средството за размяна да бъде направено от злато? Трябва ли селянинът, който е отгледал зелки и иска да ги продаде, за да плати на зъболекаря, да се нуждае от злато? Не е ли обратното, за краткото време, през което, като правило, той задържа пари, не е ли въпрос на пълно безразличие у него към това, от какво вещество се състоят парите? И може ли да се използва това обстоятелство, за да се направят парите от хартия? Не би ли било необходимо да се предлагат продуктите от разделението на труда, а именно изделията, в замяна на вече съществуващите пари, ако заменим златото с целулоза при производството на пари? Такъв преход би ли причинил изоставяне на разделянето на труда и би ли предпочело населението по-скоро да гладува, отколкото да признае целулозните пари като инструмент за размяна?
Теорията за златния стандарт твърди, че парите, за да служат като средство за размяна, са длъжни да имат „истинска стойност”, тъй като парите могат да се разменят само като повече „стойност”, отколкото съдържат, в известна степен както тежестта може се повдигне само с тежест. А целулозните пари нямат истинска стойност, те не могат да се разменят с изделия, които имат стойност. Нищото не може да се сравнява с нещо. Целулозните пари нямат връзка със стоките, защото им липсва „стойност” и затова размяната е невъзможна.
Привържениците на златния стандарт все още се придържат към тези аргументи, но междувременно книжните пари съвсем са обсебили света. Вярно е, че фактът също е отричан и теоретиците сега говорят за „прехвърлени” сили. Книжните пари, казват те, са в употреба във всяка страна, но те минават в обръщение само защото се коренят в златото. Ако не съществуваха метални пари, книжните пари биха станали на парчета като врабчови гнезда върху падаща кула. На държателите на книжни пари е обещано злато и това обещание дава на парите живот. „Стойността” на златото се прехвърля върху хартията поради факта или обещанието за превръщане в злато. Книжните пари са като товарителница, която може наистина да бъде изплатена, но губи стойността си, ако стоките се представят за изчезнали.
Ако златото или обещанието за преобръщане на книжните пари в злато се премахне, всички книжни пари се превръщат в хартиени отпадъци. Оттук, това, което поддържа книжните пари, е просто „пренесена стойност”.
Това е приблизително всичко, което е казано срещу възможността за книжни пари и аргументът изглежда толкова окончателен, че почти всеки, който вярва в собствената си сила за преценка, отрича, без по-нататъшно обмисляне, възможността за книжни пари.
(Практическият въпрос дали книжните пари имат предимства или неудобства в сравнение с металните пари ще бъде разгледан по-късно. Първо ще отговорим на въпроса дали целулозата може да служи като суровина за пари, дали хартията може да бъде преобразувана в пари, без да зависи от никаква особена стока, особено от злато и сребро, и да циркулира и изпълнява функциите на средство за размяна).
Парите, както се заявява, могат само да изкупуват или разменят стойност, равна на истинската им стойност. Но каква е тази така наречена стойност, която прегражда пътя към нашето разбиране за книжните пари, която обявява книжните пари за халюцинация? Тъй като книжните пари съществуват и циркулират в много страни и в някои страни циркулират несвързани с металните пари. Освен това, където съществуват, демонстрират съществуването си под формата на милиони, което довежда до монополизирането на производството им. Ако книжните пари са осъдени от теорията за стойността като халюцинация, на тези милиони, осъдени от същата теория, трябва също да се гледа като на халюцинация. Милионите, които Германската правителствена банка печели от печатането на книжни пари при 7% дивидент на Райхсбанката, според теорията за стойността, са халюцинация. Или ролите трябва да станат обратни? Не е ли теорията за стойността халюцинация?
Статията е прочетена 1259 пъти
Назад към брой 9Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025