Той е наситен с керамика от ранножелязната епоха – черно и кафяво излъскана, врязана и релефна украса, 1 прешлен за вретено. Взети са над 30 проби от нишите и под тях за наличието на калциев фосфат (костен материал). Две от пробите са с достатъчно съдържание на фосфатен анион. Под погребалните култови ниши се откри малък, лесно преносим камък, (30х20х20 см) с плитки ниши, изчукани от двете му противоположни страни. Утвърди се работната хипотеза – погребалния ритуал е налагал трупът да бъде изгорен. Прахът, с или без урна, може да бъде поставян в дълбокото дъно на ниша, покрит с камъни или под плитките, символични ниши, в близост до скалите.
В тракийското селище има много добре запазени дебели каменни стени, ограждали дворове, с височина до 1,50 м, построени от огромни по размери блокове. Една от тях с дебелина 1,60 метра загражда двор от 840 кв. метра, а друга 420 кв. метра. Вътре в тези и други дворове има запазени седем каменни винарни /сн.7,8/, три кутела, устия от питоси, хромели и разнообразната по дебелина и украса керамика. Навярно ограденият двор е бил за един род, с няколко семейни жилища, от една териториална община. Подобни градени дворове са открити от Иван Велков около връх Драгойна, но камъните от тях постоянно намаляват. При нашите проучвания в землището на село Буково /Пилашево/ се документираха общо пет тракийски селища с оградни дворове и 15 винарни, 3 кутела, много хромели и керамика от питоси в тях, голяма тракийска крепост.
На скалистия връх, над едно от големите селища и скалите с погребални ниши , в сграда, храм на слънцето - светилище има голям камененен слънчев календар за отчитанене на сезоните. Зидовете на светилището - резиденция обграждат стъпаловидно изчукани скали. Тракийските царе-жреци (а тук е погребан чрез изгаряне един от тях) са умеели да се ориентират в пространството и времето. Постоянните и повтарящи се природни явления, цикличната повтаряемост на сезоните, пролетното и есенно равноденствие – лятното и зимно слънцестоене, тук са били фиксирани и оставени за поколенията върху конус с шест равномерно разположени дупки. Височината на каменния конус е 0,37 м, а разстоянието между дупките (шестограма в основата на конуса) – 0,45 м. Изключение прави разтоянието между две от тях, ориентирани на изток с отклонение 15 градуса от изток с посока североизток – то е 0,70 м. При наблюденията, направени със съдействието на астронома Стоян Кафеджийски от ПУ „П.Хилендарски – Пловдив (на 21 март, 21юни, 21септември, 21 декември) при изгрева на слънцето сянката от репера в средата на конуса пада в различи дупки. При мислено разделяне на календара в посока север – юг, три дупки (знаци) остават на изток и три на запад. На 21 декември сянката от репера пада върху знака (дупка) от югозападната страна. На 21 юни– сянката бе върху знака от северозапад. При наблюденията на 21 март и 21 септември (равноденствията) сянката беляза знака между предишните два – точно на запад. Всички резултати са положителни и дадоха основание да вярваме, че сме попаднали на на най-старото съоръжение в Тракия за отчитане на големи интервали от време – сезони (91 дни). До слънчевия календар в изкуствена вдлъбнатина се откри речен камък във форма на яйце за поставяне в дупките.
Обилната характерна и украсена керамика, работена на ръка, с примеси и неравномерно изпичане открита под нишите и многото фрагмент от кани, чаши (огладени или излъскани) в пласт от 20 до 60 см в светилището – владетелската обител показва, че ползването храма на слънцето с календара и светилището на Сабаззий – Загрей (Дионис) е ставало от края на второто и първото хилядолетие преди н.е. (Трети и четвърти период на тракийската диаспора в този район). Тук, при Божеството на изгрева и залеза, са ставали ритуалните практики. Предводителят на местните разслоени и преустроени териториални общини е притежавал и голямо укрепление на близкия рид с водоизточник.
Наличието на 27 каменни винарни в земя от няколко квадратни километра, наситена плътно с живот и дейност, за нас твърдо показва, че това е и светилище на Сабазий – Загрей (Дионис) – бог на виното и слънцето. При бъдещи нови наблюдения, на изгревите и залезите в определените дни, като се вземе предвид прецесията, може по- точно да се датира началото на слънчевия календар, а от там- светилището на Загрей, погребалните ниши и каменните винарни.
До скалния навест „Пикливата пещера” (тъй като в нея непрекъснато капе вода от стените) е изсечен в скалите друг храм на слънцето, обърнат в посока югоизток. Той се състои от няколко ритуално-култови каменни пейки добре оформени с различна дължина. В средата на най дългата – 12 метра – е релефно изчукан над равнината на седалката знака на слънцето, кръг с точка в средата. Над храма има улеи (шир. 0,15 м, дълб. от 0,08 -0,35 м, дължина 9,90 м) за отвеждане и събиране на водата. При сондажните проучвания се попадна на няколко огнища, фрагменти от питоси – съдове за най-различни цели и повече хора. На Софокъл (496-406 г.пр.е.), а и на много други гръцки интелектуалци е било известно, че Слънцето е върховен тракийски бог, което по- късно се премълчава.
Недалеч от обекта Жълтата пещера има друго, по-малко тракийско селище, което също е от оградени дворове и две каменни винарни в тях. Западно от тази котловина има друг голям погребален (с изгаряне) култов некропол, край който има запазен древнотракийски патриархален двор с една винарна в него.
По билото от местността „Караулката”, през „Жълтата пещера” на изток, има много следи от човешки живот в античността. При една група от материкови скали с височина 2 м се попадна на четири правилно очертани каменни вдлъбнатини – едни сферични, други с пресечен конус.От тях улеи с дълбочина 5 см и дължина до 1,50 м. В тях - шлак от разтопен метал, стените са покрити със следи от желязо, в пръста липсва растителен произход и е с черен цвят. В голям район по скалите има жили от самородно желязо с видима дебелина до 1 см. Без съмнене, попаднали сме на металургична работилница от тракийско време. Рупите навярно са в околностите.
На десния бряг на Банска река, в землището на с. Сърница, също така добре са оцелели от времето 2 стари тракийски селища с осем каменни винари, дебели зидове от оградни дворове и много керамика от ранножелязната епоха. Над него, по високите и огряваните от слънцето скали, има скални некрополи, а под тях могилни погребения.
Източно от село Ночево, в неголяма котловина, има две отлично направени и много големи каменни винарни . Над тях, по високи и непристъпни скали са издълбани повече от 100 култови ниши. На самия връх траките са издигнали своята крепост с двойна крепостна стена. Под нея и над шарапаните има голям жертвеник ограден с дупки за поставяне на ограда и дълбок улей.
Южно от махалата Душка, върху билото под малко тракийско укрепление, този път вън от селището с оградени дворове, върху добре изявени монолитни материкови скали са запазени три каменни винарни. Едната от тях е счупена и в непосредствена близост до нея е изчукана втора, двойно по-голяма. Тя има вместимост за 250 кг грозде.
През една от последните експедиции открихме селище на траките, които тъй изкусно са издялали по непристъпните скали в местността Долапчетата (Буково) своите ниши - слънчеви гробници. В землището на село Буково се документираха 182 погребални ниши в 31 обекта – повечето са оразмерени, фото и графично заснимане, нанасяне на карта, посока, състояние, взимане на проби от тези с дълбоки дъна и наличие на пепел покрита с керамика и камъни . Тракийското селище е разположено източно от скалния некропол и има южно изложение. В него са запазени стотици метри дебели каменни огради от дворовете на патриархалните или вече териториални тракийски селища. По повърхността се открива груба домашна керамика, характерна за ранножелязната епоха, хромели, кутели и други каменни съоръжения. В средата на един от тези дворове бе открита добре запазена каменна винарна. По форма тя е съвсем различна от известните досега. Винарната е издялана с елипсовидна форма върху неподвижна скала като вдлъбнатината има размери 1,70 на 1,40 м. В дъното има покрит улей, който отвежда гроздовия сок в голям половин метров каменен чучур. С негова помощ е ставало двойното прецеждане на сока и по-лесното му изливане в съдове.
Новооткритите каменни винарни в съседните землища на селата Буково, Сърница и Ночево маркират един голям винопроизводителен център в древна Тракия по горното поречие на река Банска. Но тук има почти целия списък от мегалитни паметници: териториално-съседски (родови) оградени селища с каменни винарни, укрепления по скалните върхове, соларно-хтонични погребални ниши с изгаряне, пещери утроби,пещери навеси, басейни за рударство с улеи, скални светилища, храмове със седалки, слънчев календар. Като център за добив на вино това е и център на тракийската религиозност върху устния орфизъм и ритуални практики, център и на военни и стопански дейности, които естесвено търпят развитие и кризи през столетията.
Освен гореспоменатите каменни винарни такива има и в землищата на Бойково, Клисура, Мостово, Брягово, Минерални бани, Брястово, Бряговец, Горно поле, Перперикон, Ковил, Каваците, Душинково, Мост, Овчево, Рогозче, Равен, Врело, Джанка, Скалино, Копривщица, Пирдоп, Старозагорски бани, Приморско и другаде.
Мегалитната култура в древна Тракия поставя много проблеми пред тракологията. В решаването им определен дял се пада и на мегалитните паметници, необходими пряко при ритуалите за култа към мъртвите и слънцето — тракийските каменни винарни. Те неоспоримо доказват ръста на винопроизводството в Древна Тракия, което в някои области е било един от основните поминъци. Огромното им количество и видово разнообразие говори, че в този район освен за домашни нужди местните тракийци са правели своите прочути вина за износ в съседни и далечни земи. От друга страна, те сочат усъвършенстван вкус в каменоделството, занаят, познат на българите в този район до ново време.
През есента на 1981 година, по повод 1300 години от подписването на договора за плащане на данък от византийския император, с едно ремарки грозде и над 60 средношколци участници в проучванията, с музика и вяра бе въстановено на бос крак добиването на гроздов сок в тракийска каменна винарна. А след 40 дни бе много трудно да се въздържиш от провокативния дух на бог Загрей.
Винарските камъни са особено важни за историята на всяко землище, където се откриват. За тракийската омирова епоха има съвсем малко писмени сведения за поминъка, обичаите и вярваниятта на траките. По това време няма монети, за да се търсят около тях, а още по малко вътре в камъка. По- късно тяхното предназначение за мачкане на гроздето постепенно отпада във времето. Но археологическите паметници, движими и недвижими си имат език. Ето например: откритите до сега каменни винарни в поречието на Марица и Родопите, ситуирани на карта и съпоставени с картите от скалните гробници и погребалните ниши, „очертават” тези тракийски племена (наречени по-късно одриси), които показват върхове и стабилност в политически и културни резултати. И ни става ясно, защо траките са дали толкова много на съседни племена.
(КРАЙ)
Ползвана литература:
1. Попов Д. Траки. Исторически и културен обзор, изд.”Изток – Запад” 2011. Гръцките интелектуалци и тракийския свят,ЛИК,С,2010. Тракийските царе.Поведения и превъплъщения, ЛИК,С,2007
2. Венедиков Ив. - Долмените и скалните гробници, сб. Мегалитите в Тракия, С. с. 106-109 и посочената там литература, 1976.
3. Фол Ал. Тракийски паметници, част 2, Предговор,Наука и изкуство, С,1982.История на българските земи в древността до край на III в.пр.хр.Университетско издателство „Св.Климент Охридски”,С,1997 г.
4. Маразов Ив.Траките и виното,”Дунав прес ООД”С,2000. Г. Златковская Т. Д. - Возникнование гасударства у фракийцев. М, 1971 г. с. 40-45- и посочената там литература. Тимев А. - Кратка историческа справка за развитието на лозарството в Южна България, Български плодове, зеленчуци и консерви, кн. 9, 24-26, 1973. Цончев Д. - Старините около Хасковските минерални бани с. 85—107 и посочената там литература., ГПНБМ 1937/39.и цитираната там литература. По този въпрос има много писмени сведения /извори/ и изследвания.
5. Чапъров Б. - Сондажни разкопки и теренни проучвания в Северните Родопи, Археологически открития и разкопки през 1979 г. с. 65-67. Чапъров Б. Вино по тракийски, сп. „Космос”,1980, бр.10, стр.13-15.Чапъров Б. Мегалитни паметници в Тракия,1980 г.Чапъров Б. Каменните винарни на траките, сп. „Лозарство и градинарство” ,1981, стр. 43-46.
Костов Г.Тази мегалитна треска,”Легиста” С, 2003.
6. Цончев Д. - Предисторически паметници в Източните Родопи. Архив „Димитър Цончев», ОДА - Пловдив, № 154.
7. Добруски В.,Материали за археологическата картта на България, С,1900, с. 90-91, Б.Филов, Избрани паметници в Археологическия музей. – ИАД, I, 24.
8. Антей - I, 31, а,ф,32 а.
9. Памятники мирового искусства, Искусства древнего востока, М, 1968, с. 96, обр. 9ба.