БУЛГАРИТЕ в брой 78

БУЛГАРИТЕ
Категория: История

Уважеми Читателю,

Пред Вас е книгата за булгарите. Предлагам Ви, преди да разлистите страниците й, да се запознаете с данни за тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции по време на кратка експедиция по картата. Ще посетим Азия и Европа, но ще надникнем и в Америка, континенти, свързани преди около 12 000 години през Берингия, със съвременна Якутия, известна като зона на Сибирско-Американската палеоарктическа култура. Това е земята, от която берингците-монголоиди емигрирали вероятно поради промени в климата и на изток и на запад, разпространявайки една и съща материална и духовна култура и в Америка, и в Южен Сибир, и в Централна Азия към бреговете на Жълтата река. Ето някои особености на разнасяната от тях култура:

Дуалистичен светоглед, развил се в Централна Азия в култа към Тенгри, за да достигне и до китайския даосизъм и до японския шинтоизъм;

Представа за строежа на света;

Митът за костенурката, носеща на гръб земята;

Рисунъчно писмо, символ „дълголетие”, известен и в цяла Евразия;

Прадревно летоброене, достигнало по-късно към 3-то хилядолетие пр.н.е. и в Китай, Индия, Двуречието и Египет, съдържащо елементи, свидетелстващи за общ произход.

По тази територия текат реки с име Яна, каквато има и в България (Луда Яна); Кама, каквато във Варненско знаем с две имена: Камчия (като Кама във Волжко-Камска Булгария) и Тича (която тече като Тиса в Унгария – древната територия на Атиловата „империя” Панония, земя и на Първото българско царство по времето на кан Крум1 през ІХ в.).

В централноазиатската си родина булгарите живеят заедно с други животновъди-коневъди в многорасовата, разноетнична и разноезична държава на хуните, обединени от общата им мобилна култура.

 

Уважаеми Читателю,

Тук е мястото да се запознаете с някои от често срещаните в текста термини, означения, примери и артефакти, които използваме. За улеснение те са разделени по място:

В Централна Азия сред животновъдите-коневъди живеят и булгари. Като част от хунската държава до и след 209 г. до н.е. те са ХУНОБУЛГАРИ. След появата на западните хуни в Европа, в техните обединения участват и БУЛГАРИ (наша терминология) или „хунобългари” (по В. Н. Златарски, 1918 г.). Като такива те се появяват заедно и с други пришълци – СЛАВЯНИ, в земите на ТРАКИТЕ – тук всички тях след 681 г. наричаме Старобългари. За различаване ще приемем: старобългари-булгари, старобългари-славяни и старобългари-траки. Името БЪЛГАРИ запазваме само за границите на Балканския полуостров след създаването на Първата българска държава.

 

ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
преди 209 г. пр.н.е.

Разбираемо е, че със съседен Китай хуните са имали контакти не само по време на военни стълкновения, но и чрез погранични пазарища за размяна на стоки и зърно. Китайски извор споменава освен някакво „хунско писмо” и това, че хуните са използвали същевременно и китайските йероглифи. Изненада предизвикват обаче данните за поява сред хуните на монаси, разпространяващи Учението на Буда, заедно с образи на животни-символи, присъщи на будизма и на индуизма: слон, лъв, еднорог, Гаруда – царя на птиците, които се смесили с образите на животни от местния календарен цикъл в екзотичен зодиак без астрономическо значение. В пещерата Цаган гол в Монголия археолози откриват писмени знаци, сред които се съдържат и такива, сходни с клейма на индийския император Ашока Маурия (274-236 г. пр.н.е., изпратил будистките монаси мисионери в Централна Азия). Още по-удивителното е, че в същата пещера откриват всички знаци, известни от ранни надписи по камък на старобългарските владетели от VІІІ в.!

 

ЦЕНТРАЛНА И СРЕДНА АЗИЯ
след 209 г. пр.н.е.

През 209 г. пр.н.е. бил създаден Централноазиатският хунски племенен съюз. Веднага след това този племенен съюз предприел колосална за времето си експанзия последователно във всички посоки. На запад срещу съседите юечжи вероятно са действали повечето булгари от днешен Казахстан, където масив във веригата Тян Шан се нарича и до днес Булгар и има два върха – Тенгри и Омуртаг! След разбиването на юечжите хуните се разделили на две колони, едната от които продължила на запад, зао­биколила Каспийско море и се спуснала до Предкавказието и Закавказието, в Грузия, Албания (днешен Азербайджан) и Армения през ІІ.в. пр.н.е.2

Втората колона преследвала юечжите през Амударя и Сърдаря в Афганистан и Гандхара, по това време обетована земя за будизма и културата му. булгарите били посрещнати много добре от афганците, вероятно поради предварителното им запознаване с монасите будисти и със санскритския им език. След като прекарали тук с тях три-четири века, оставили не малко следи за добросъседски връзки, заедно с доброто си име.3 След появата на „белите” хуни (ефталити) през ІІІ в. булгарите се изтеглили по източния бряг на Каспийско море, край височините Голям Балхан и Малък Балхан, имената на които впоследствие те донесли на Балканския полуостров. Заобиколили от север Каспийско море и по пътя на Първата колона достигнали само до Предкавказието, където през V в. Захария Ритор дава сведения за „13 хунски народа”, сред които и БУЛГАРИ. Тук, където уседнали, в края на V в. булгарите били посетени от арменски свещеници, които изучили езика им, покръствили ги и им превели евангелието на хунски език! След разпадането на Атиловата империя през 453 г. тези „13 хунски народа” заедно с булгари и с булгари – преселници от Армения, станали част от населението на Голямата държава на кан Ирник/Ернак и на Старата велика Булгария на кан Курт/Кубрат.

 

ИЗТОЧНА ЕВРОПА
374 г. хуните са вече тук

Щампа от Централноазиатския календар с 12-годишен животински цикъл от Монголия – слънчев кръг, лунен кръг и в центъра розеткатаНека се запознаем с резултатите от идването на хуните в Европа, както и с контактите им със завареното местно население през тази епоха.

В това отношение са важни артефакти, прояви и имена, кои­то не могат да се отнесат както към наследството на античните цивилизации, така също и да се свържат с местни култури:

Първи известен предводител на хуните в Европа е Баларама, име, останало без обяснение за произхода му и до днес. (Ние обаче го свързваме с Баламир.)

Хуните начело с кан Улда (или Улдин) превземат Кастра Мартес (съвременния град Кула на територията на България), превръщайки го в център на кампаниите им към Цариград или Рим.

През V в. се създава хунската държава (някои я наричат „империя”) на кан Атила/Авитохол от Именника на българските канове, живял 300 години (същото знаем от извори и за един китайски император)! Резиденцията на Атила била в Панония, съвременна Унгария. Името на Атила (като Атли, Етцел) достига с немските саги и с „Песен за нибелунгите” до Скандинавия, Англия и дори до Исландия. В Унгария се е запазило и като женско име – Етел. Знаем няколко случая в България (в гр. Русе, гр. София).

След разпадането на „империята” на Атила двама от синовете му заедно с водените от тях хуни се заселват по течението на реките Вит и Осъм на територията на днешна България.

Малкият Атилов син Ирник създава в северното Причерноморие „Голяма държава” – земя на утигурите и кутригурите. За възможна връзка на създателите на руския героичен епос с волжко-камските булгари е писано (Ф. Бадаланова, 1984 г.). „Землепроходецът” Ермак е предводител на отряд казахи, завладели през ХVІ в. половината Сибир и природните му богатства. Дали името на кан Ирник/Ернак не би подкрепило това мнение? След неговата смърт „землепроходецът” Пенда продължава на изток!? (акад. Окладников, А., 1979 г.). Налага се сравнението с женското българско шопско име Пенда.

През VІ в. кан Курт създал Старата Велика Булгария, обединявайки остатъците от: Атиловата „империя”, Голямата държава на кан Ирник, 13-те хунски народи от Предкавказието, кучи-булгарите и т. нар. „преселници” булгари от Армения, както и закъснели пришъл­ци от Централна Азия. Името на кан Курт (тотемно, означаващо вълк) се среща в немски – Курт, и в английски – Кърт. Второто му име във византийските хроники – Кубрат, идва от древноуйгурския глагол „кубра” със значение „събирам” (събрал народите, а крайното „т” е добавено от хронистите). В немския език се среща и титлата „хаган” – в името Хаген. Трудно било бързото обединяване на събраните народи и към средата на VІІ в. хазарите разрушили Старата Велика Булгария.

Синовете на Кубрат заедно с водените от тях народи се пръснали: Котраг – в Поволжието, където била създадена Волжко-Камска Булгария; Исперих – по долното течение на Дунав, северно и южно от реката; Кубер – в Керамисия, в долината на река Аксиос, която нарекли Вар-даря/Вардар.

Появата на булгари по Дунава и във Вардарско създала стратегическата ос за развитието на Първото българско царство, която била реализирана през ІХ – Х в.

В края на ІV-V в., в азбуката на западните готи се появили:

а) китайски йероглиф Я, макар и преобърнат ;

б) санскритското число/цифра 5 – изправено Ч, и обърнато ;

в) три хунски тамги: 

Именникът на българските канове бил датиран по т. нар. Прабългарски – т.е. Централноазиатски календар, по тамошния календарен цикъл.

Фиг. 3. Числовата мандала – модел на света с главните посоки и полупосоките от Централноазиатския народен календар, едновременно и „магически квадрат”. Сборът от числата във всички посоки е 15! Мъжкият ред на числата 1, 3, 5, 7, 9 е основа на игрите „Не се сърди човече” ,както и на шахмата.В килим от ХVІ в., в музея на гр. Берген, Норвегия, сцената „Раждането във Витлеем” е заобиколена от кръг с 12-годишния централноазиатски календарен цикъл, съдържащ индийските животни слон и еднорог, китайския йероглиф Шан, китайската триграма „огън” и орнамент, известен като символ „дълголетие” у американските индианци. Същите символи срещаме и в Централна Азия както по женските дрехи от Волжко-Камска България, така и като орнамент „канатица” по българските чипровски и пиротски килими и до днес!

Над село Ситово край гр. Пловдив, България, в скала е изсечен надпис, който започва със санскритското число 5 – Ч, и съдържа идеограма рало, запрегнато с две рогати животни. От надписа се интересуват и европейски учени, но той остава неразчетен и до днес!

Булгарите - Мадарският конникВ инвентарен каменен надпис за оръжие от Мадара, Шуменско, на гръцки език и с гръцки букви, в текст без словоразделяне се съдържат два китайски йероглифа, единият, означаващ бойна секира, а другият, означаващ копие, напълно в контекста на надписа!

Старобългарският кан Кардам е с име от индуистката митология – Кардама.

В Рила планина се появява връх Мусала, който също е свързан с индуистката митология.

Името Буда в Енциклопедия Италиана се свързва с фамилията на Атила.

Будапеща е столицата на Унгария в древната Панония, в „империята” на Атила.

Името Буда се е запазило даже сред българите от ХХ в.: мъжко – Буда, Буди, Будьо, Буде; женско – Будинка; фамилно – Будинов, Будев.

В Швеция, край гр. Будафорс минава пътят за столицата Стокхолм, където археолози откриват бронзова статуетка на Буда от VІ в.!

По недатирана „селска рисунка” (също от Швеция) отново сцената „Раждането във Витлеем” е заобиколена от животни като слон, лъв, еднорог, кон, дракон (индийския Макара?) и митичната птица Сирин.

През ІХ в. старобългарите-булгари приспособяват заварената гръцка азбука за своя говор с помощта на китайски йероглифи.

Засиленото последващо славянизиране на старобългарското общество води до необходимост от приспособяването на тази азбука и за нуждите на славянския говор – отново от старобългари-булгари и отново с китайски йероглифи. След незначителни реформи този вариант на старобъл­гарската азбука влиза в употреба и от много други народи, включително и в Азия.

В лятната резиденция на старобългарските владетели – Мадара, върху скала е създаден образът на конник с ореол, яздещ във въздуха кон с неестествен ход, заобиколен от птица и куче, над агонизиращ лъв със забито в гърба копие. Между фигурите едва се чете надпис на гръцки език с гръцка азбука. Името, времето и поводът за създаването на паметника вече век са задача на археолози и изкуство­веди, български и чуждестранни. От 1979 г. релефът е включен в списъците на ЮНЕСКО и е под негова закрила. Светилище на Тракийския конник се е намирало недалеч от скалата. Някои изследвачи отричат връзката между Мадарския конник и Тракийския конник, но Мадарският ваятел несъмнено се е повлиял от неговите изображения, заедно с куче и лъв.

Върху камък от Преславската крепостна стена вероятно страж е надраскал небрежно сцена, подобна на Мадарската: конник, яздещ по женски, следван от куче, а отпред птица. Над шлема му има хунска тамга. Под копието му, членоувредена мъжка фигура напомня прободения с копие лъв в Мадарския релеф. (Още Амиан Марцелин отбелязва, че и в Европа хуните яздят по женски.) През Ранното Средновековие човекът, яздещ кон, е важна личност. В немски се нарича рицар – РИТЕР, носи „сабля” - ЗЕБЕЛ и камшик бич – ПАЙЧЕ.

Някои изследвачи приемат, че конят на Мадарския конник е от степната порода, дребни, пъргави и издръжливи коне. След като хунобулгарите възприемат от западните си съседи тежката, бронирана конница, се явява необходимост от нова порода коне, която да понесе около 100 кг броня на ездача и своята броня. Такава порода виждаме по пие­дестала от паметника на китайския император Тай Цунг, VІІ в.: масивно тяло, къси крака, къса шия и едра глава. Това е породата и на Мадарския кон.

Арабски хронист споменава, че конете на булгарите пасяли оградени и ако някой ги язди в мирно време, бива убит. Скъпата порода трябвало да се пази.

И нещо интересно: втори арабски хронист споменава, че булгарите ядели месо заедно с горчиви треви. Приема се, че става въпрос за растенията на синапа, срещан в изобилие по степите на Черноморието. По този повод широка известност е получила една археологическа находка (началото на ІХ в) от кургани в Украйна – глинена стомна, с надпис „горушна”, което се превежда като горчица. Вече по това време сред запасите в кухнята на Карл Велики имало и гърнета с горчица! Как ли е стигнала горчицата толкова на запад? Двама руски археолози В. Ф. Генинг и А. Х. Халиков (1964 г.), изследвали Волгокамието, се занимават и с въпроса за произхода на името „булгари”. Те смятат, че хуните-вурогунди са булгари, свързвайки го с това на вурогундите в хрониката на византийския хронист Агатий, VІ в. Агатий споменава хуните-вурогунди като смели войни, но изчезнали от погледа му, без да споменава дали са загинали, или се заселили в непознати земи. Ние имаме основания, които ще споделим по-долу, че вурогундите са именно бургундите, създали през Средновековието своя държава във Франция и донесли със себе си и въпросната горчица. Ето какво имаме предвид: катедралата в Реймс е мястото, където повечето френски крале са коронясвани с ръка не над католическо евангелие, а над такова, писано на глаголица и кирилица! Отново тук, в Реймс, в дома на един „каноник” от ХІІІ в., където стените са мозаечни керамични табла, виждаме четири хунски тамги, които образуват шахматна дъска. А в рамката около нея подскачат точно 12(!) самура – т.е. Сомора от Именника! Във второто табло, на основата на една от същите хунски тамги, откриваме орнамент от четири мъжки маски, с корона-лилия, точно както ги виждаме по съвременен български женски ръкав от Северна България! От своя страна, той е като прекопиран от такъв орнамент на стенен ковьор от... Чукотка, отново Берингия! Споменатата в трите елемента лилия тръгва оттук – от Чукотка на запад, и на изток – като символ на дълголетие и знак за последния месечен ден в календара на... ацтеките! Същата лилия украсява правата дългопола дреха на берингците в Чукотка, както и образа на прадед с бръсната глава в Централна Азия. Освен това я срещаме и в медальон от Преслав, както и в кана №7 на съкровището от Наги сент Миклош, в която шаман язди барс-тотем с... корона-лилия на главата! Хералдиците свързват лилията с френската Fleur de Lis, но се знае, че тя е пренесена във Франция отвън. Забравя се, че през V – VІ в. меровингите, преди да се спуснат на юг от Рейн, са живели сред германоскандинавските съюзници на кан Атила! Изненадващата поява на булгари в Западна Европа получава доказателства и у проф. Фритцлер, който на основание на съчинение на историографа Авентинос пише статия „Общ произход на баварци и булгари” (виж и статия по въпроса на проф. д-р Моско Москов: „Булгария = Бавария”, 1998 г.).

Резултатите от археологически находки в Китай и в Европа по Долни и Средни Дунав установиха използването на един и същ тип рало! (Й. Хенинг, 1982 г.). В находка от ранносредновековна Плиска са групирани няколко идеограми рало (С. Дончев, 2005 г.). Идеограма рало, запрегнато с две рогати животни, има и в Ситовския надпис (С. Дончев, 1971 г.).

В Средна Азия е известна дума „уран”, означаваща „боен вик”. В нея се корени глаголът „ур” на алтайски потомци, със значение „удрям, бия, убивам”. В Европа потомци на германо-скандинавските Атилови съюзници използват боен вик „ура” (hurra, hurray). Използват го и унгарци, руси и българи. През V в. римският историк Амиян Марцелин наблюдавал нападение на хуни, придружено със „страшни викове”, което описал, но без подробности. Дали тогава той не е чувал повелителната форма на глагола „ур”, удължена с гръмовно и продължително „а-а-а-а” (Удряй!, Събаряй!, Убивай!)?!

Брахманите в Индия, спазвайки ритуал, бръснели главите си, като си оставяли перчем. Етнографи откриха в села край Витоша останки от мъже с бръснати глави и перчем. Древните владетели от Именника на българските князе са също с бръснати глави, както и емигриралите след 865 г. отвъд­дунавски булгари, наричани поради тази причина „стриголници”. Булгарите в Поволжието (според В. Н. Татишчев) преди да приемат исляма, имали „брахмански закон”. При придвижването си на запад богомилите също били наричани „стриголници” – т.е. бръснати глави. Такива „стриголници” се знаят сред „странници” в Германия през ХІ в., а според утопията „Градът на слънцето” на Томазо Кампанела някои мъже в Италия също бръснели главите си чак до ХVІ в.!

Обръщението „бай” в българския език определя старшинство на отношенията в семейството – „бате, бати” и се среща не само като фамилно име, но и като лично (Бачо Киро – Киро Петров Занев). В Унгария и в Румъния се е запазило като „Бачи, Бачо”, близко до българското „Бачо”. В руски срещаме „батюшка”. В Монголия „Бате” или „Бати” е част от фамилно име – Батмунк, Батноров, Батжаргал и др., но и само Бат. В Китай „бай” е част от име на уважаван, т.е. човек с прошарени вече коси. В Италия „Бачо” предхожда фамилни имена – Бачо Бандинели (придворен скулп­тор на семейство Медичи), Бачо де ла Порта (собствено име на известния флорентински художник Фра Бартоломео), Бачо Биджио (архитект).

В старата монголска астрономия се споменава звезда с име Баган, заобиколена от 12 (!) звезди. През Централнозиатското Средновековие тук са известни владетелите Паган и Капаган. През VІІІ в. в България управлява кан Паган. През ХІ в. в долината на Иравади, Бирма е известно царството Паган, управлявано от династия Паган, със столица Паган. След приемане на християнството в Рим започнали да се появяват еретици, наричани „погани” (старинното „погани сонщем?”). Привлича вниманието ни и фамилното име Паганини, тъй като по нареждане от Ватикана тялото на великия композитор и цигулар не било погребано.  

 

 

 

проф.дгн Лхамсурен Дугержав - извьнреден и пьлномощен посланик на Монголия приветства автора Слави Дончев и гостите на премиерата на книгатаВ края на месец ноември архитект Слави Дончев представи новата си книга *Булгарите*.Тя е дьлгогодишно изследване на автора за булгарите, тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции.По време на своите пьтувания из Изтока Слави Дончев донася много атртефакти, които изследва в продьлжение на десетилетия, като открива все нови и нови сходни елементи, черти и тенденции между монголската материална култура и културата на бьлгарите.Препратки от древните бьлгарски паметници Плиска,Мадара и Преслав по негово мне? ½ие имат произход, свьрзан с чужди култури и по-специално с Монголия, чиято материална и духовна култура би трябвало да се изучава успоредно с бьлгарската.Забележителният труд е около 350 страници, луксозно издание на издателска кьща *Новата цивилизация*. Книгата беше представена на 26.11.2013г. в Посолството на Монголия в София пред дипломати, културни дейци и политици.Предстои представянето на *Булгарите* пред по-широка аудитория.

 

На снимката - проф.дгн Лхамсурен Дугержав - извьнреден и пьлномощен посланик на Монголия приветства автора Слави Дончев и гостите на премиерата на книгата.

 

Книгата Булгарите може да закупите от нашата онлайн книжарница.

Статията е прочетена 4082 пъти
Назад към брой 78Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024