СИЯВУШ - БОГ СИЯЕН КОННИК - част 6 в брой 61

СИЯВУШ - БОГ СИЯЕН КОННИК - част 6
Категория: История

на снимката: Кушанският конен бог на металите Адшо

СИЯВУШ - БОГ СИЯЕН КОННИК - част 5

Познанието разкрива истината за света, кое е добро и кое е зло за човека. Според библейската легенда, в Райската градина Адам и Ева вкусват плода от дървото на познанието и в техните души пламва любов към истината. Истината им отваря очите да различават доброто от злото, за да могат сами да разпознават доброто и да избягват злото. Тази любов, с която хората търсят, откриват и отстояват истината, се нарича Вяра. Вярата разпалва в душите огъня на Човешкия дух, който превръща човешките същества от слаби бездуховни животински твари в могъщи богоподобни творци. Вярата отваря съзнанието за божиите закони, повеляващи на хората да бъдат добродетелни, да не лъжат, да не завиждат, да се обичат, да си помагат, за да станат духовно силни и да преодолеят многобройните опасности в живота. За съжаление вярата на първите ни предци се оказва твърде крехка, за да устои на всички изкушения на лъжата, сковаваща в леден мрак съблазнените души. Изхвърлени от Рая в бездната на суровата земна реалност, сред хищни зверове, природни стихии и човешка измама, хората са обречени на страдания, но окриляни от Вярата, неуморно умножават познанията си, упорито развиват своето общество, водени от мечтата да изградят Земния рай по подобие на Небесния рай, създаден от Твореца. Духовно прогледналите виждат най-големия враг на човека в лъжата, срещу която непрестанно трябва да се воюва. Защото лъжата отваря вратите на злото, разяжда душите, убива Вярата, угасява Духа и разрушава обществото. Рано или късно лъжата умира разобличена. Истината е безсмъртна и само пътят на истината води към безсмъртието на Човешкия дух. Древните митологични герои с човешки произход Гилгамеш, Йима, Орфей, Залмоксис, Сиявуш и много други, допринасят с подвизите си за спасението и за прогреса на цивилизацията. Непобедимият им Дух вдъхновява следващите поколения към жертвоготовност за постигане на съвършенство и на духовно безсмъртие - божественото призвание на човека.

За да спаси душите на вярващите, Божият син и полубог по рождение Исус Христос укрепва Човешкия дух с любов и с добродетелност, но също с примирение и с покорство. Човешки син по произход, Скитският Христос Сиявуш спасява душите на праведните, възвисявайки Човешкия дух с добродетелност, но също с воля за борба и с активна позиция срещу злото, напълно според зороастрийските разбирания. Скитите българи почитат Героя-Слънце Сиявуш - човешко божество, подобно на Буда и Мани, запазвайки небесното върховенство за добрия светъл бог Ахура Мазда – Царстващата Мъдрост. Слънцето е царят на материалната светлина, Мъдростта е царят на духовната светлина. Исус Христос придобива не само светлинния ореол и рождената дата на Слънцето, но също Божествената Мъдрост – София, сливайки се по този начин със самия Творец. Според християнската представа за триединния бог Исус Христос е първият роден от простосмъртна жена човекобог, който се приравнява по божествена мъдрост с Върховния светлинен Бог - Творец на вселената. В началото римляните изглежда възприемат Исус Христос повече в човешката му природа на божество. Канонизираният за светец император Константин Велики (307-337 г.), който въвел Християнството за държавна религия в Римската империя, всячески се стремял да се оприличи на Христос. Искал да бъде кръстен в река Йордан както Исус, обявил за свой монограм хрисмона - монограма на Христос, поръчал в мавзолея му да поставят имитации на саркофази на дванайсетте апостоли, а неговият саркофаг бил разположен в средата. След смъртта му римският сенат обожествява Константин Велики, следвайки езическата традиция.

Фиг.2 Златен пръстен, намерен в гр. Болгар - столицата на Волжка БългарияЗороастрийците откриват присъствието на Ахура Мазда – Царстващата Мъдрост във всички светещи създания. За тях дори небесният рай е „Безкрайна светлина” (Анагра Раочан; предполагам идва от А(Нъ) КРъ  Ръ АЙ Зъ Нъ - без край много небесна светлина дава – безкрайна светлина). Ето защо в безспорния светлинен лидер Слънцето те виждат най-значимия символ на Ахура Мазда. Три от седемте главни зороастрийски божества Амеша Спенти - Безсмъртни святости, се отнасят към фазите на дневното и на годишното слънце, така както към човешките и към царските възрастови категории. Това са Кшатра Ваиря – Желаната власт - лъчите на младото утринно или пролетно слънце – „Очакваното слънце”, младият цар. Аша Вахища – Най-добрата истина - огънят на същинското дневно или лятно слънце - „Истинското слънце”, справедливият цар в зряла възраст. Ахура Мазда – Царстващата Мъдрост, който обикновено се слива с творческата си инкарнация (въплъщение) Спента Майниу – Най-светлата мисъл – почти „абстрактната” светлина на старото залязващо или есенно-зимно слънце – „Мъдрото слънце”, мъдрият остарял цар, символизиращ висшата духовна сила, способна да възкреси живота в природата след нощния мрак и след зимния студ. Яхнал своя небесен кон, Героят-Слънце, соларният принц, Фиг.3 Камъкът от Бяламладият цар-слънце, отдавна осветява скитския духовен мир с непобедимия си блясък, в лицето на божествените персонажи Митра, Тракийския Герой (Тракийския Херос), Хурса, Колаксай, Сиявуш. На фиг. 1, върху печат от 2 век е изобразен кушанският конен бог на металите Адшо (Атшо, Аошо), аналог на скито българския бог на металургията и на ковачеството Хурса. Зад конника се вижда знакът на Шива, а пред конника е изписана тамгата на царстващата кушанска династия Канишка (предполагам тамгата повтаря побуквения запис на ШъКъ – победа; вж. „Говореща азбука....”). Бог Адшо държи в ръката си кръст, безспорно свидетелство за неговите слънчеви качества. Общоскитската представа за соларната същност на бога на металите и на ковачеството не оставя никакво съмнение, че зороастрийският покровител на металите Кшатра Ваиря – Желаната власт, също е възприеман за слънчево божество. Друго потвърждение за слънчевите проекции на Кшатра Ваиря, Аша Вахища и Ахура Мазда откриваме в изображението върху златен пръстен, намерен в гр. Болгар - столицата на Волжка България (вж. фиг. 2). Ако сравним знаците от пръстена с известната тройка знаци от камъка от Бяла (вж. фиг. 3), ще Фиг.4 Розетата от Плискаустановим, че крайните два знака от камъка, върху пръстена са заменени с рисунки на изгряващо слънце и на дневно слънце. При розетата от Плиска (вж. фиг. 4-1) тези два крайни знака съответстват на Кшатра Ваиря – желаната Власт и на Аша Вахища – Най-добрата истина (вж. статията „Сиявуш – бог сияен конник” - втора част). А в средата на пръстена и на камъка, стои сакралният български символ IYI – знакът на „духовната” светлина, излъчвана от Ахура Мазда - Царстващата Мъдрост.

следва

 

Книгата на Борислав Иванов - "Сиявуш - Бог сияен конник" можете да намерите в нашата онлайн книжарница.

Статията е прочетена 1212 пъти
Назад към брой 61Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017