КВАНТОВИЯТ ПРЕХОД Част от Божествения промисъл в брой 6

Категория: Сърцето, душата

Във времето на тотална деетизация на обществото и съзнанието, да се опиташ да познаеш Божията промисъл и пътищата на нейната реализация в земния живот е едно наистина голямо и хуманно дело. И сериозно предизвикателство пред човека, захванал се с подобна високонравствено отговорна задача. Защото търсенето на алтернативи на бездуховността, настъпваща заедно с тържеството на т.нар. масова култура, често толерираща дух на всепозволеност и търпимост към перверзното за сметка на утвърждаване на духовните стойности, е изпитание за интелектуалната и емоционална зрялост на всеки автор, който се стреми да преодолее илюзорността на земното битие, ограничено в рамките на познатото ни чрез петте сетива и обяснявано чрез догматичните постулати на официалните идеологии – светски и религиозни.

Защото за преодолелия оковите на триизмерното съществувание, което сполучливо наричат „живот в стомаха и за стомаха на живота”, истинската родина е космическата реалност в нейната безпределност като актуално и перманентно развитие. Истинският човек, „човекът на всички времена” сполучливо съчетава любовта към отечеството и благородния нравствен космополитизъм, непризнаващ границите по регион, но и границите в мисленето.

Само люде, способни да се издигнат до подобно универсално разбиране за мисията на Homosapiens, превръщащ се с ускорени темпове в Homocosmicus, могат да изграждат Новата култура на толерантност, грижа и уважение към всеки човек. Цивилизационните ценности са само рамката на делничното човешко съществуване, а смисъл му придават ценностите на културата като нравственото разбиране за творчеството и общуването, основаващи се на евангелските, т.е. общочовешките разбирания за мир, добродетелност като отрицание на греховните помисли и желания, водеща до активно добротворчество. По този начин се утвърждават хармонията в личните и социалните отношения и братството по дух, отричащо противопоставянето между хората и издигането на закона на джунглата в норма на общежитие.

Книгата на акад. Атанас Панчев „Божественият проект” е сред онези жалонни произведения, които не биха могли да се родят, ако самият дух на времето и човешката еволюция като цяло не бяха достигнали степента на потребност от ново познание, нова картина за света и космоса и нова познавателна и поведенческа парадигма за съвкупното човечество. Авторът тръгва от разгадаване на вечните тайни на мирозданието и еволюцията като единен космически процес, на самосъзнанието на личността и превръщането й в субект на самия еволюционен процес. Той правилно сочи, че в съвременната епоха апокалиптичните визии започват да се сбъдват. Но съществува и противоотрова на Злото и това е премахване на секретността над езотеричната литература и превръщането й в могъщ и щедър извор на нови решения и нови перспективи пред духовно търсещите. Именно те са в състояние да променят позитивно света, разгадавайки Великата тайна на битието.

Вдъхновен от идеите на В. Мегре, чийто книги нарича справедливо „информационна революция”, акад. Панчев дори припознава последните десет години като началото на нов златен век, свързан с гигантския експеримент по създаване на родови имения като етическа и екологична алтернатива на деструктивния и бездуховен съвременен начин на живот. Или както той пише:

„Дъхът замира от тази реална перспектива за съзидателна дейност на човека, встъпил в своето безсмъртие. Принципно на Земята вече е започнал такъв живот. Кълновете на този златен век се виждат в новата цивилизация, която се създава паралелно, съгласно спасителната програма на Бога.

В хаоса на настоящето масовият еснаф не вижда тази паралелна цивилизация. В това се състои особеността на преходния период. В това се състои и мъдростта на Създателя, който съгласно създадения от него график извежда постепенно всички от спящото състояние на съзнание. Всеки има своя час за пробуждане и възприемане на великите съзидателни дела на Земята. Всеки ще намери своето място, своето божествено предназначение в това приказно време на глобални преобразования.”

Разбира се, контрастът между онази огромна част от действителния живот, където властват хищническите материални апетити и волята за надмощие, а войната е форма на разрешаване на наболелите конфликти и реализацията на еволюционно-нравствените идеи в практиката, е толкова голяма и даже фрапантна, че става разбираем мирогледния песимизъм и нихилизъм като израз на безпросветното състояние на онези, които не могат и не желаят да тръгнат по нови пътища на духовното си развитие. Вместо съюзници на кълнящото НОВО, те, в ретроградността си, остават капсулирани в състоянието на обща криза и отчаяние. Или живуркат ден за ден, погрешно възприемайки реализирането на потребителските си апетити за високо качество на живота.

Нов живот и нова култура на реалните и вечни – едновременно общочовешки и божествени - ценности, е възможна при възстановяване на извечната хармония между тялото и безсмъртната душа, между космоса и нашата планетарна цивилизация. Непознаване на законите на развитието и леността да се избере пътя на нравственото мисионерство и на практическите усилия за трансформация на съществуващото, са причина за недостатъците в съвременния начин на живот и мислене, които могат фатално да се мултиплицират, ако не им се противопостави съзнанието за космическите закони, които са подчинени на Висшата нравственост.

Не е пресилено да се каже: „Само благодарение на намесата на Бога е извършен рязък завой от пропастта на всеобщата катастрофа по посока на загубения рай... Важното е, че времето, в което живеем, е време на всеобщо прозрение. Рано или късно ще бъде окончателно сломена съпротивата от страна на все още спящото мнозинство, което робски се захваща за догмите на стария свят.”

Днес все още невидимите за хората с остаряло съзнание качествени промени, благодарение на духовно-практическата съзидателност в унисон с Божествения план, води до дълбока и цялостна трансформация на цивилизацията и духовността на нашата изстрадала планета. Родовите имения са един от нейните спасителни пътища. Високодуховните екологични селища могат и ще променят климата, производителността на труда, самочувствието и етиката на обикновените хора, които, паралелно с преобразуването на своя хектар земя, ще преобразуват и обновят себе си. Това е един от ключовете за постигане на духовното съвършенство.

Но има различни ключове в плуралистичния космос и всички те заслужават да бъдат опознати и да им се даде шанс да дарят с плодовете си културата на морално обновеното човечество. За това те трябва да бъдат компетентно и внимателно, бих казала дори грижовно, изследвани и изучавани. Както сочи Атанас Панчев: „Предстои голяма, трудна и интересна работа на събудилата се цивилизация, за да може да се установи редът на справедливостта и нравствеността, а значи на щастливия живот за всеки, който ще направи своя избор в това прекрасно време на велики промени.”

Този културописимизъм изисква, естествено, себеотдайност и познание на ставащото в безспир променящия се космос. Сега ние сме изправени пред поредното изпитание, което има характер на геофизическа и климатична катастрофа, ако не и противостои Етиката на любовта и съзиданието. Става въпрос за квантовия преход, променящ и даже рушащ устоите на статуквото. За да оцелее човечеството върху крехката си люлка – планетата Гея, то трябва да покаже мъжество и духовен героизъм, готовност да се променя на всички нива на съзнанието и физическото си съществувание.

В този смисъл Божественият план предвижда етическо прераждане и – това е най-трудното и най-мъчителното в процеса на индивидуалната еволюция – промени на макрокосмическо и микрокосмическо ниво. Отделният човек трябва да е готов да изгори своето низше Себе и трансформирайки на квантово ниво природата си, да излезе от преобразуването на вселената по-силен във физико-космически, в социално-културен и в нравствен план. Квантовият преход е отворена врата към другите светове и най-същественото – към другите измерения на единното Битие.

Убедена съм, че ПРЕРАЖДАНЕТО на вестник „Родово имение(който в чисто емоционален план ще ми липсва!) в новия, не само по визия, но и по замисъл, вестник „Квантов преход” е също една от вътрешните необходимости на развитието. Понеже човечеството в настоящата тревожна преходна епоха жизнено се нуждае от опознаване на Божествения план и промисъл. За да въоръжи всички, които активно творчески желаят да променят себе си в света и да съдействат за изграждането на нова култура на духа, предполагаща единството-хармония на космическото и личностното усъвършенстване като универсално пространство на Любовта и Красотата-добро.

В тази контекстуалност книгата на Атанас Панчев „Божественият проекткато сложна и многопластова визия за човешкото развитие, където пълноцеността в реализацията на връзките „човек-природа” и „човек-Бог” са условие за съзнателно съществуване-творчество, се превръща и в част от програмата на Божия план за оцеляване и пребъдване чрез второто раждане на личността в ситуацията на квантов преход.

Статията е прочетена 985 пъти
Назад към брой 6Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017