Силвио ГЕЗЕЛ,
Берн, 1916 г.
Ако на работодателите бъдат предложени пари-капитал при половината от сегашния лихвен процент, печалбата от всеки друг вид капитал също веднага би паднала наполовина. Ако например лихвата върху парите, заети за построяване на къща, е по-малка от рентата от подобна съществуваща къща или ако е по-рентабилно да се култивира една пустош, отколкото да се наеме фермерска земя, конкуренцията неизбежно трябва да намали рентите от къщата и фермата до равнището на намалената лихва на парите. Най-сигурен метод да се обезцени материалният капитал (къща, нива) очевидно е успоредно с него да се създаде и управлява допълнителен материален капитал. Но има икономически закон, според който при нараснало производство нараства и масата от налични пари-капитал. Това води до повишаване на надниците и в крайна сметка намалява лихвата до нула.
Премахването на нетрудовите доходи от така наречената принадена стойност, наричани също лихва или рента, е непосредствена икономическа цел на всяко социалистическо движение. Главният метод, предложен за достигане на тази цел, е комунизмът под формата на национализация и социализация на производството. Запознат съм само с един социалист - Пиер Жозеф Прудон - чиито изследвания върху природата на капитала показват възможност за друго решение на проблема. Искането за национализация на производството се защитава с довода, че природата на средствата за производство го прави необходимо. Обикновено се преценява на пръсти, като баналност, че собствеността на средствата за производство по необходимост и при всякакви обстоятелства дава на капиталиста надмощие при спазаряване с работниците относно надниците - изгода, представяна и предназначена вечно да бъдe представяна от „принадената стойност” или капитала-лихва.
Никой, с изключение на Прудон, не е бил способен да разбере, че превъзходството, манифестирано от страна на собствеността, може да бъде прехвърлено на страната на несобствениците (работниците) просто чрез построяване на нова къща до съществуващата къща и на нова фабрика до всяка от вече съществуващите.
Преди петдесет години Прудон показа на социалистите, че непрекъснатият усилен труд е само метод за успешно атакуване на капитала. Но тази истина днес е даже по-далече от разбиране, отколкото по времето на Прудон.
Наистина, Прудон не е бил изцяло забравен, но и никога не е бил разбран както трябва. Ако неговите съвети са били разбрани и следвани, сега не би имало такова нещо като капитала. Тъй като е сгрешил с метода си (борсовата банка), теорията му като цяло е била дискредитирана.
Как стана така, че Марксистката теория успя да измести тази на Прудон, давайки й върховно влияние върху комунистическия социализъм? Как стана така, че за Маркс и неговата теория се говори във всеки вестник по света? Някои са предполагали, че причина са безнадеждността и съответната безвредност на Марксистката теория. Капиталистът не се страхува от теорията му, точно както не се страхува от християнската доктрина; затова положително за капитала е изгодно да се водят колкото се може по-нашироко дискусии между Маркс и Христос, от Маркс капиталът никога не понася щети. Но да се пази от Прудон; по-добре е той да се държи далече от очите и ушите! Той е опасен другар, тъй като в неговите твърдения няма отричане на истината, че ако работниците са допуснати да останат на работа без спънки, смущение и прекъсване, капиталът може да бъде ударен от свръхпредлагане на капитал (а не да бъде объркан от свръхпроизводство на блага). Предложението на Прудон за атакуване на капитала е опасно, тъй като може да бъде използвано в практиката незабавно. Марксистката програма говори за страхотната производителна способност на днешните обучени работници, съоръжени с модерни машини и инструменти, но Маркс не пуска в действие тази страхотна производителна способност, докато в ръцете на Прудон тя става смъртоносно оръжие срещу капитала. Затова говорят отдалече и припяват на Маркс, така че Прудон да бъде забравен.
Марксовите изследвания на капитала се залутват още в началото.
1. Маркс се поддава на популярна заблуда и поддържа, че капиталът се състои от материални блага. За Прудон, обратно, лихвата е продукт не на материални блага, а на икономическа ситуация, на пазарните условия.
2. Маркс гледа на принадената стойност като на плячка в резултат на злоупотребата с власт, поверена на собствениците. За Прудон принадената стойност е субект на закона за търсенето и предлагането.
3. Според Маркс, принадената стойност неизменно трябва да е положителна. За Прудон трябва да се отчита и положителната, и отрицателната принадена стойност (положителна принадена стойност е тази от страна на предлагането, т.е. от страна на капиталиста, отрицателна принадена стойност е тази от страна на труда).
4. Марксисткото лекарство е политическото върховенство на несобствениците, което да бъде постигнато чрез организация. Прудоновското лекарство е премахването на пречките, спъващи пълното развитие на нашия производствен капацитет.
5. За Маркс стачките и кризите са добре дошли произшествия, а крайната принудителна експроприация на експроприаторите е смисълът на края. Прудон, напротив, казва: Не бива да си позволяваме да бъдем възпирани от работа, тъй като най-мощният съюзник на капитала са стачките, кризите и безработицата; докато нищо не е по-фатално за него от здравия труд.
6. Маркс казва: Стачките и кризите ще ви повлекат към вашата цел; голямото срутване ще ви приземи в рая. - Не, казва Прудон, това е унизително, методи от този вид ви отвеждат далече от целта ви. С тези тактики вие никога не ще откраднете повече от един процент от лихвата.
7. За Маркс частната собственост е власт и върховенство. Прудон, напротив, признава, че това върховенство се корени в парите и че при променени условия силата на частната собственост може да се превърне в слабост.
Ако, както твърди Маркс, капиталът се състои от материални блага, чието притежаване дава на капиталиста неговото надмощие, всяка добавка към тези блага би укрепвала капитала. Ако товар от сено или тарга с икономическа литература тежи 100 либри, два товара или две тарги трябва да тежат 200 либри. По подобен начин, ако една къща дава 1000 долара принадена стойност годишно, десет къщи добавени към нея трябва винаги, като нещо естествено, да дават десет пъти по 1000 долара - при допускане, че капиталът се състои просто от материални блага.
Сега ние всички знаем, че капиталът не може да бъде добавян като материален предмет, тъй като допълнителният капитал често намалява стойността на вече съществуващия капитал. Истинността на това може да бъде изпробвана чрез ежедневни наблюдения. При известни обстоятелства цената на един тон риба може да бъде по-висока от цената на 100 тона. Защо цената се срива, ако рибата е толкова изобилна? Както се случва, ние я вземаме даром.
Не много преди избухването на войната лендлордовете от предградията на Берлин бяха отчаяни от намаляването на рентите от къщите, т.е. на принадената стойност, а капиталистическата преса шумно крещеше за денонсирането на „ярост за сградите на работниците и контракторите”, „чумата по сградите, разпространена в строителната индустрия” (цитирано от немската преса). Дали тези изрази са разкриване на несигурната природа на капитала? Капиталът, който марксистите крепят с такова страхопочитание, умира от „чума по сградите”; той офейква преди „яростта за сградите” на работниците! Какво са съветвали за подобна ситуация Прудон и Маркс? „Спрете строителството”, е крещял Маркс; „оплаквайте се, просете, оплаквайте безработицата си, обявете стачка! С всяка къща, която построите, добавяте власт на капиталистите, както две и две правят четири. Властта на капитала се измерва с принадената стойност, в този случай с рентата от къщите; колкото по-голям е броят на къщите, толкова навярно е по-голяма силата на капитала. Затова позволете ми да ви посъветвам, ограничете производството, агитирайте за осемчасов и даже за шестчасов работен ден, тъй като всяка къща, която построите, добавя нещо към рентата от къщите, а тя е принадена стойност. Затова сдържайте яростта си към строителството, тъй като колкото по-малко построите, толкова по-евтино ще плащате за дома!”
Навярно Маркс би се свил, изговаряйки тази безсмислица. Обаче марксистката доктрина, която гледа на капитала като на материална стока, заблуждава работниците в мисленето и действието в тази посока.
Нека чуем Прудон: „Поддържайте парата и напред! Нека има ярост в строителството, дайте ни чумата в строежите! Работници и работодатели, без да му мислите, сграбчете мистрията в ръцете си. Долу всички, които се опитват да се бъркат в работата ви; те са ваши смъртни врагове! Кои са онези, които дърдорят за чума в строителството, за свръхпроизводство в строежа на жилищната индустрия, докато рентите от къщите също показват пътя на принадената стойност и на капиталовата лихва? Нека капиталът умира от чума в строителството! От някакви си пет години само ви е било позволено да се отдадете на своя гняв от строителството и вече капиталистите усещат притискането, те вече се оплакват от спадане на принадената стойност, рентите вече спаднаха от 4 на 3 % - това е с една четвърт. Три пъти по пет години на несмущаван труд и вие ще се веселите в къщите свободни от принадена стойност. Капиталът умира и вие сте, които го убивате с вашия труд”.
Истината е мудна като крокодил в тинята на вечния Нил. Тя не обръща внимание на времето. Времето, измервано с продължителността на човешкия живот, не означава нищо за нея, защото е вечна. Но истината има посредник, който, мъртъв като човек, е винаги забързан. За този посредник времето е пари; той е винаги зает и възбуден, а неговото име е грешка. Грешката не може си позволи да се лъже закона и да позволи на годините да преминат. Тя постоянно дава и получава тежки удари. Тя е на пътя на всекиго и всеки е на нейния път. Тя е истинска объркваща блокировка.
Затова няма значение дали Прудон е табу. Съперникът му Маркс, с всичките си грешки, получава силна подкрепа, така че истината ще дойде полека. И в този смисъл можем да кажем, че Маркс е станал агент на Прудон. Прудон е спокоен в своя гроб. Неговите думи имат вечна стойност. Но Маркс трябва неспокойно да се движи. Обаче някой ден истината ще надделее и доктрината на Маркс ще бъде захвърлена в музея на човешките грешки.
Даже ако действително Прудон бъде смазан и забравен, природата на капитала би останала непроменена. Истината ще бъде открита от друг; истината не отчита името на откривателя.
Авторът на тази книга бе воден по пътеката, следвана от Прудон, и достигна до същите изводи. Може би беше щастие, че той не познаваше теорията на Прудон за капитала, тъй като му бе дадена възможност да се заеме с тази работа по-независимо, а независимостта е най-добрата подготовка за научното изследване.
Представеният автор бе много по-щастлив от Прудон. Той откри това, което Прудон беше открил петдесет години по-рано, а именно природата на капитала, но освен това откри практически път към целта на Прудон. А след всичко казано това е важното.
Прудон е запитал: Защо се скъпите на къщи, машини и кораби? И дава точния отговор: Защото парите ограничават построяването им. Или да използуваме неговите думи: „Защото парите са страж, поставен при входа на пазара със заповед да не позволяват минаване. Вие си представяте, че парите са ключът, който отваря вратите на пазара (с който термин е означена размяната на продукти), а неистинските пари са резето, което прегражда пътя на истинските”.
Парите просто не позволяват да бъде построена друга къща в добавка към всяка съществуваща къща. Щом капиталът престане да дава традиционната лихва, парите стачкуват и водят работата към застой. Затова парите действат като серум срещу „строителната чума” и „работещата ярост”. Те правят капитала (къщи, заводи, кораби) имунизиран срещу заплахата за собственото им увеличаване. Открил пречещата и блокиращата природа на парите, Прудон издига лозунга: Нека се борим с привилегията на парите чрез увеличаване на благата и труда на равнището на парите. Ако две привилегии са противопоставени, те се неутрализират една друга. С придаване на блага с принадено тегло сега върху страната на парите ние правим двутегловен баланс.
Такава била идеята на Прудон и за да я внедри в практиката, той основал борсова банка. Както знае всеки, тя фалирала.
А пък решаването на проблема, който се е изплъзнал на Прудон, е достатъчно прост. Всичко, което е необходимо, е да се изостави обичайната гледна точка на притежателя на пари и да се погледне проблема от гледната точка на труда и на притежателя на блага. Това преместване на гледната точка ще ни позволи да сграбчим решението направо. Благата, а не парите са реалната основа на икономическия живот. Благата и техните съчетания правят 99% от нашето богатство, а парите - само 1%. Затова нека се отнасяме към благата, както се отнасяме с основните неща; нека не се бъркаме с тях. Можем да възприемаме благата, както те се появяват на пазара. Ние не можем да ги променим. Ако те гният, чупят се, загиват, оставете ги да правят това; това е тяхната природа. Обаче ние можем експедитивно да организираме Прудоновска борсова банка, но не можем да спасим вестника в ръцете на вестникопродавеца от обезценяване два часа по-късно и да прахосаме хартията, ако не успеем да намерим купувач. Освен това можем да си спомним, че парите са универсално средство за спестяване; всички пари, които обслужват търговията като средство за размяна, идват в спестовните каси и лежат там, докато бъдат примамени за циркулация с лихва отново. А как можете винаги да увеличавате благата до равнището на готовите пари (златото) в очите на спестителите? Как можете да ги подбудите вместо да спестяват пари, да пълнят раклите си или килерите си със слама, книги, бекон, масло, кожи, гуано, динамит, порцелан?
И това все пак е накарало Прудон действително да си постави за цел да се опита да доведе благата и парите до еднакво равнище. Прудон не е догледал факта, че парите са не само средство за размяна, но също и средство за спестяване и че парите и картофите, парите и варовика, парите и дрехите не могат никога, при никакви обстоятелства, да бъдат погледнати като неща с еднаква стойност в раклите на спестителите. Младежът, спестявайки за старостта, ще предпочете една златна монета пред съдържанието на най-големия склад. Затова не можем да я бъркаме с благата, те са първичен фактор, към който може да бъде адаптирано всяко друго нещо.
Но позволяваме си да погледнем малко по-тясно на парите, тъй като тук някаква промяна може да се окаже възможна. Трябва ли парите да останат завинаги каквито са сега? Трябва ли като стока да имат предимство пред стоките, които са предназначени да служат като средство за размяна? Самите пари имунизирани ли са срещу обезценяване в случай на пожар, наводнение, криза, война, смяна на модата и така нататък.? Защо трябва парите да имат предимство пред благата, които трябва да обслужват? И
първенството на парите пред благата не е ли привилегията, която сме създали, причина за принадената стойност
Привилегия, която Прудон се стреми да премахне? Тогава, нека си позволим да сложим край на привилегията на парите. Никой, нито дори спестяващите, спекулантите или капиталистите не трябва да намират парите като стока, предпочитана пред съдържанието на пазарите, магазините и складовете. Ако парите не поддържат влиянието си над стоките, те трябва да се обезценят, както и става. Нека да бъдат атакувани от молци и ръжда, нека боледуват, нека бягат надалече; и когато започнат да умират, нека техният притежател заплати, за да има одран изгорен труп. Тогава и не само тогава, ще можем ли да кажем, че парите и благата са еднаква опора и завършен еквивалент - както Прудон е целял да направи.
Нека си поставим това изискване във връзка с търговската формула. Ние казваме: Притежателят на блага в процеса на складиране неизбежно си навлича загуба на количество и качество. Освен това трябва да заплаща разходите за складирането (рента, осигуровка, опазване и прочие). Колко правят всички тези разходи за една година? Около 5% - което е по-вероятно да бъде под отколкото над действителната сума.
Сега какво обезценяване има банкерът, капиталистът или запасяващият се по отношение на дебита на пари у техния притежател или върху заема? Съкровищницата в кулата Юлиус в Шпаднау - с колко през войната се понижи курса на натрупаното в нея от 44 години? Нито с едно пени.
Щом като е така, отговорът на нашия въпрос е ясен: трябва да подчиним парите на загубата на всички блага, които по необходимост подлежат на натрупване. Тогава парите не превъзхождат благата; те не правят разлика дали някой ги притежава или спестява - и пари, и блага. Тогава парите и благата са напълно равностойни, Прудоновият проблем е решен и оковите, които пречат на човечеството да се развива в пълната си мощ, падат завинаги.
Прудон: Какво е собствеността? в брой 6
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
Статията е прочетена 1484 пъти