Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” - част 3 в брой 15

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” - част 3
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как държавата да пусне Свободните пари в обръщение

Паричната реформа лишава Емисионната банка от привилегията да издава банкноти. Нейното място е заето от Национална парична служба, на която е поверена задачата ежедневно да удовлетворява търсенето на пазара.

Националната парична служба не извършва банков бизнес от никакъв вид. Тя не купува или продава менителни полици и не класифицира бизнес-фирмите на първа, втора и трета категория. Тя не поддържа връзки с частни лица. Националната парична служба издава пари, когато страната се нуждае от това, и оттегля пари, когато те са излишни. Това е всичко.

За да се пуснат в обръщение Свободни пари, всички обществени трезори са инструктирани да разменят, когато е необходимо, старите национални метални или книжни пари със Свободни пари; един долар (франк или шилинг) от Свободните пари се дава за един долар (франк или шилинг) от старите пари.

Всеки, несъгласен с тази размяна, може да запази своето злато. Никой не може да го принуди да го размени; няма законен натиск; никакво насилие не се прилага. Обществото е предупредено, че след изтичането на известен срок (1, 2 или 3 месеца) металните пари ще бъдат само метал, а не пари. Ако по това време някой все още притежава метални пари, той може да ги продаде за Свободни пари на търговец на благородни метали, но трябва да се пазари за цената. Единствената форма на пари, признати от държавата, ще бъдат Свободните пари. Златото за държавата ще бъде подобно на дървен материал, мед, сребро, слама, хартия или рибено масло. И тъй като днес данъците не могат да се плащат с дървен материал, сребро или слама, след изтичането на този срок за обмяна и златото няма да може да се използва за тази цел.

Държавата знае, че нямат място никакви пари, ако не са държавни, и следователно, няма нужда от специални усилия, за да направи от тези пари платежно средство. Защото необходимостта от пари и необходимостта от държавен контрол върху парите автоматично води до този резултат. Така че, ако някой реши да създаде частен монетен двор и да сече монети с някакви особено тегло и чистота, държавата може спокойно да го наблюдава. За държавата монетите трябва да престанат да съществуват. Държавата просто обезценява монетите, включително и онези, сечени преди от нея, с гарантирани тегло и чистота, продавайки машините на монетния двор на търг на лицето, платило най-много. Това е всичкото, което държавата прави, за да предотврати циркулирането на златото, но то е достатъчно.

Така ако някой се противопостави на Свободните пари до степен на отхвърляне като платежно средство за своите блага, никой няма да се намеси. Нека той продължава да иска злато за продуктите си. Но той ще трябва да претегля златото и да изследва чистотата му, монета след монета, с пробен камък и киселина. Освен това ще трябва да изясни дали някой ще купи това злато от него и на каква цена и трябва да бъде подготвен за известни изненади. Ако след като размисли, той намери тази процедура за обезпокоителна и скъпа, той е свободен да потърси спасение в границата на Свободните пари. Тогава той ще последва примера на предишните противници на златния стандарт, германските земевладелци, които най-напред яростно се противопоставиха на новите златни пари, но твърде скоро ги възприеха.

Какво да прави държавата със златото, получено в замяна на Свободните пари? Държавата ще го претопи и ще произведе от него верижки, гривни и кутии за часовници, за да покаже на всички мостовете на нацията на нейния сватбен ден. Каква по-разумна употреба би се намерила за такава маса от съкровища?

Държавата не се нуждае от злато, но продавайки златото, получено срещу Свободни пари, на платилия най-много на търг, тя би понижила цената му и би затруднила другите нации, както е станало, когато Германия толкова необмислено е продала своето демонетизирано сребро. Ако в този случай Германия бе използвала сребърните талери за производство на сватбени подаръци или да изправи на фасадите на всяка заложна къща и кредитна банка статуи на борците за златен стандарт, това би било по-добре за икономическия живот у дома и в чужбина и даже за държавните финанси. Защото малкото милиони, които държавата е реализирала от продажбата на сребро, просто капка в океана, разглеждан от гледна точка на немския икономически живот като цяло, са били по-скоро инструмент за намаляване на цената на среброто и затруднение за германските земевладелци, причинено от ниската цена на зърното. (*Лавеле, „Парите и биметализмът”). Ако Германия бе възприела горното предложение да преработи талерите в сребърни венчални подаръци, тя би възстановила загубите си десет пъти, извън нарасналите възможности на поданиците й за плащане на данъци.

Превод от английски:
Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 670 пъти
Назад към брой 15Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017