ІV есе от поредицата МАСИ И ВЛАСТ на Елиас КАНЕТИ
Често става дума за страстта на масата към разрушение. Това е първото, което прави впечатление в нея, и безспорно се среща навсякъде, в най-различни страни и култури. Страстта на масата към разрушение наистина се констатира и порицава, но никога не се обяснява.
Масата най-много обича да разрушава къщи и предмети. Тъй като това често са чупливи неща като прозорци, огледала, керамика, произведения на изкуството, съдове, човек е склонен да мисли, че тъкмо тази чупливост на предметите подбужда масата към разрушение. Несъмнено грохотът на разрушението, чупенето на съдовете, дрънченето на стъклата съществено допринасят за ликуването: това е силният зов за живот на едно ново създание, виковете на едно новородено. Фактът, че е толкова лесно да се създадат, увеличава тяхната популярност - всички крещят един на друг или в хор, а дрънченето е одобрението на неодушевените предмети. Особена потребност от този грохот изглежда възниква в началото на събитията, тъй като в масата още не са включени достатъчно хора и малко неща са се случили или изобщо още нищо не е станало. Шумът предвещава укрепването, на което се надяват, и е добра поличба за бъдещите дела. Но би било погрешно да се смята, че решаващо значение тук има лесното чупене. Тълпите са се залавяли със скулптури от твърд камък и не са спирали, докато не ги осакатят и обезобразят. Главите и ръцете на гръцките богове са били изпочупени от християните. Художествените изображения на светците са били смъквани от реформатори и революционери, понякога от височини, опасни за живота, и често камъкът, който са се стремили да строшат, е бил толкова твърд, че са изпълнявали намеренията си само наполовина.
Разрушаването на ценните художествени произведения е разрушаване на йерархията, която тълпата вече не признава. Посяга се на общовалидните дистанции, които са ясни на всички и се спазват навсякъде. Твърдостта на ценните художествени произведения е била израз на устойчивостта на дистанциите, наложени отдавна, непоклатими, извисили ръст от памтивека; било е невъзможно някой да се доближи до тях с враждебни намерения. Сега обаче те са смъкнати долу и са превърнати в развалини. С този акт приключва разтоварването.
Но то невинаги отива толкова далече. Обикновеното разрушение, за което стана дума в началото, не е нищо друго освен настъпление срещу всичкиграници. Прозорците и вратите са част от къщите и са най-уязвимата част на ограждението от външния свят. Щом са разбити вратите и прозорците, къщата губи своята индивидуалност. Всеки може да влиза и излиза колкото иска - никой и нищо в нея не е защитено. Смята се, че в тези къщи обикновено се крият хора, които искат да се изолират от масата, нейните врагове. Сега вече онова, което ги отделя от масата, е разрушено. Между тях и масата няма нищо. Те могат да излязат навън и да се присъединят към нея. Могат да бъдат измъкнати.
Нещата обаче са много по-сложни. Отделният човек има чувството, че включвайки се в масата, прекрачва границите на своята личност. Чувства се облекчен, тъй като там са отречени всички дистанции, които са го отблъсквали обратно към самия него и са го карали да се затваря в себе си. Отхвърлил оковите от дистанции, той се чувства свободен и неговата свобода е в прекрачването на тези граници. Това, което ще му се случи, ще се случи и на другите, той очаква от тях да бъдат като него. Пръстеният съд го дразни само с това, че е граница. Къщата го дразни със затворените си врати. Обреди и церемонии, всичко което създава дистанция, го застрашава и е непоносимо. Всъщност всички изкуствено създадени общности винаги са се стремели да държат масата раздробена. Масата ненавижда своите бъдещи затвори, които всъщноствинаги са били затвори. За нея всичко е Бастилия.
Най-внушителното от всички средства за разрушение е огънят. Той се вижда отдалече и привлича всички. Руши безвъзвратно. След огъня нищо не е такова, каквото е било преди. Масата, която пали, смята себе си за неотразима. Докато огънят се разпространява, всичко живо ще се присъединява към нея. Огънят ще унищожи всичко враждебно. Той е най-могъщият символ на масата. След всички разрушения той ще трябва да угасне, както и самата маса.
Подготвил: Цветан АНДРЕЕВ