Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 4
Що се отнася до свещеното за българите число седем, нека бъде споменато, че преди Рим да се нарича „Градът на седемте хълма“, друг древнобългарски град, който се счита за селище с най-голяма продължителност на съществуване от всички досегашни европейски градове – Пловдив, още преди създаването на Рим, се е наричал „Градът на седемте хълма“ или „Градът на седемте тепета“. Митът за създаването на Рим идва от гетската митология за създаването на гетската столица Даусдава или Градът на вълците! Счита се, че гр. Рим е основан на 21. април 753 г. пр. Р. Хр. от братята Ромул и Рем, които са били отгледани от вълчица. Те са били синове на весталкат Рея Силвия и на Бог Марс.
Друга легенда извежда произхода на основателите на гр. Рим от Еней - герой, избягал от победената Троя след Троянската война. Латинската транскрипция на Рим е „Ruma“, а на гръцки език е „Ρώμη“. И двата варианта имат етруски езиков корен и означават „жизнеспособен“, „жизнетворящ“, „вечно жив“. А колкото до изображенията на вълка, религиозните представи на гетите са силно свързани с ролята на вълка по отношение на обредните им практики и с превръщането на война във вълк. Вълкът се е смятал за най-справедливото животно, защото винаги е делял плячката по равно, а когато е остарявал и вече не е можел да бъде силен член на глутницата, доброволно се е оттеглял. Това ритуално имитативно поведение мъжете-войни са повтаряли в своите затворени военни общества, като младите войни стават именно „вълци“/“кучета“ в периода на възмъжаването си. Причината е в особените качества на вълка, и в специфичния му начин на живот. По всички тези показатели той прилича точно на юношата в процеса на инициация. Вълкът е физически силен, не живее сам, а в глутници, преследва плячката си докрай и я разделя винаги по равно между себеподобните си. Когато умира, доброволно се оттегля от своето общество.
Селището Канталупо нел Санио, разположено само на няколко километра от столицата на Санитите – пентри, Бояно, е основано от кан (владетел) Алцек при неговото пристигане в централна Италия през VII в.
В паметта на жителите му е запазен спомена за произхода на името, което е съставено от три думи „кан“ (владетел) – „телепед“ (седалище) – „лупо“ (вълк). Означава „Седалището на владетеля, произхождащ от вълка“ и е пряка аналогия с мита за Ромул и Рем. основателите на Рим. Както е известно, те са споменати в римската митология като близнаците - синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс. Сведението за тях е записано като история от Плутарх (на древногр. „Πλούταρχος“; древногръцки историк, биограф и есеист; р. 46 г., поч. 127 г ) и от един от най-известните римски историци Тит Ливий (на лат.: „Titus Livius“; един от най-известните римски историци; автор е на труда „Ab Urbe Condita“ – „От основаването на града“, описващ основаването и историята на Рим; 59 г. пр. Р. Хр. – 17 г.), Ромул е бил първият цар на Рим.
Етимологията на названието Канталупо нел Санио понякога се поставя под съмнение, но самият герб на селото е категорично потвърждение за нейната истинност. На него е изобразен млад вълк, бродещ из равнината в подножието на планината „Матезе“. Има и друг вариант на герба на Канталупо нел Санио, където е включена и осемлъчната звезда, която е символ на бог Залмоксис (Зиези).
Известно е, че вълкът или кучето са присъствали в родовия герб на семейството на владетеля Алцек. Неговият баща кан Кубрат е наричан „Курт“ Кубрат или „Гордият Вълк“. При историческата реконструкция за създаване на статуята на Кан Алцек в Челе ди Булгерия върху щита, като хералдически знак, е изобразена стилизирана глава на вълк.
8. За българския произход на двама римокатолически папи
Италианският изследовател д-р Винченцо д’Амико твърди, че са му известни исторически свидетелства за неколкократни мирни заселвания на „булгари“ в Италия от 568 г. Според някои изследователи заселванията им са започнали много по-рано. Бъдещият кардинал Пиетро Булгаро е бил роден през 560 г., а родителите му са били жители на родния му град Салусола очевидно и преди това събитие. Вероятно е, според други изследователи, „булгари“ да са останали в Италия и по време на Атиловия поход до Рим през 452 г. През 1941 г. д-р. Винченцо д’Амико изчислява, че три милиона италианци са потомци на „булгарски“ родове и призовава да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното италианско общество.
Арабски хронисти от IX в. и от X в. наричат старобългарите от двете страни на р. Дунав „борджани“, а в географските си карти от IX в. и от XII в. надписват страната им като „Борджан“. Става дума за България от времето, когато обхващала и съвременните територии на Република Молдова, Република Румъния, Република Унгария. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също такава следа са, според нас, съвременните български фамилни имена, като: Борджиев, Бурджев, Бордажанови и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде го знаят арабите? Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи „борджигин“! В тази насока по-важно за нас обаче е обстоятелството, че още през Ранното средновековие булгарите и борджаните присъстват заедно в Европа! За Балканския полуостров това свидетелстват арабските хронисти. В Република Италия, наред с лични и фамилни имена, производни от етнонима „Булгар“, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима „Борджан“, като: „Борджио“, „Борджини“, „Борджиано“, „Борджиати“, „Борджоли“, „Барджоли“, „Ламборджини“ и др. Вероятно с подобен произход е и името на фамилията „Борджиа/Борджа“, дала през XV в. на Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ. Много е вероятно гербовете на двамата папи Борджа да разкрият изконни български символи. Наистина родът „Борджа“ води произхода си от Арагон, Република Испания, но след различните данни за проникването на булгари в Западна Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на 1 в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне.
Папа Калист III (Алфонсо ди Борджия,
(р. 31.12.1378 г.– поч. 6. 08.1458 г.)
В герба на Папа Калист III има изображение на бик. Бикът е сред атрибутите на Богинята-майка Кибела, почитана от всички тракийски племена и символизира мъжкото начало. Червеният бик присъства и на герба на градчето Бояно, провинция Изерния, регион Молисе. По данни от Павел Дякон (на лат.: „Paulus Diaconus“ или „Paul Warnefried“, „Warnfridus“; р. 720 г. във Фриули, Италия – поч. 799 г. в Монтекасино; теолог, историк и поет) в този район през VII в. се установява кан Алцек. Бикът в герба на Папа Калист III е заобиколен от пламъци. Огънят също е сред българските символи от най-древни времена.
Папа Александър VI де Борджа
(р. 01.01.1431 г. – поч. 18.18.1503 г.)
(Следва)