Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 3
Под часовниковия диск с висок релеф е представен тракийският бог Орфей с лира в ръка, а около него голяма група животни, затаили дъх от чудните мелодии. Сцената е фланкирана от две колони с коринтски капители, Вляво на изобразената колона е представен слънчевият Бог - Озирис, а вляво - съответно Богинята на Луната Изида. Орфей е изобразен като Бог Хор, който е син на Озирис и Изида. Предполага се, че барелефът-часовник е бил поставен на главния площад на древния град на древните българи, наричани „гети“ още през IX в. пр. Р. Хр. През този период древният град Силистра е бил един от основните търговски и отбранителни центрове на гетите в областта. Забележителното е, че на слънчевия часовник Земята е изобразена като вдлъбнато полукълбо!
6. Българският календар
Много автори отнасят неговото начало към 6-то хил. пр. Р. Хр., а според проф. Васил Златарски (Vasil Zlatarski) българският календар води началото си от 5504 г пр. Р. Хр. Учени като Димитър Съсълов (Dimitar Sasalov), Йордан Велчев (Yordan Velchev), Никола Станишев (Nicolas Stanishev) и др. са на мнение, че зодиакалният календар, с дванадесетгодишен цикъл е изцяло българско откритие. Според този календар сега не е 2017 г, а – 7521 г. Българският стандарт е с 2,5 – 3 хил. г. по-древен от гръко-римския стандарт!
Според изследванията на водещи експерти в областите на астрономията, на физиката и на
математиката от ЮНЕСКО (UNESCO). Древният български календар за последен път е коригиран през 4768 г, пр. Р. Хр. и от тогава до сега, вече толкова хилядолетия, си остава все същият. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древно-българската. Това означава, че древните българи са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството, и това повече от 6 500 г. пр. Р. Хр., когато преобладаващата част от народите са живеели в своята каменна ера!
Известният германски синолог проф. Велфрам Еберхарт (Velfram Eberhardt) в книгата си “Локалните култури на Китай” подчертава, че китайците заимстват от българите не само календара, но и редица културни новости. През 2 697 г. или 2 637 г. пр. Р. Хр. китайците заменят своя лунен календар с българския, отчитайки неговите предимства.
В ЮНЕСКО се обсъжда възможността българският календар да бъде утвърден като общ, световен календар.
7. Орион и Сириус в космогонията на българите
Доц. Татяна Яруллина (Assoc. Prof. Tatyana Yarullina) – университетски преподавател (Татяна Сагидовна Яруллина е доцент в Лесотехническия университет – гр. София, Република България) и известен филолог пише за огромното влияние, което оказват при формирането на древната българска култура познанията за Сириус, Орион и “Учението за върховното единство с Полярната звезда”. Древните българи са знаели за тройната звезда Сириус. Един от празниците във Волжка България, основана от брата на Алцек – Котраг, е празникът на ралото, наречен „Сабантуй“. На езика на волжките българи „сабан” означава „рало“, „плуг“. „Сабан“, обаче, означава и съзвездието Орион. Дунавските българи - водени от другия брат на Алцек, Аспарух го наричат „Ралица“. Ритуално задължително на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът – наречен „Балтавар“, е бил знак на рода „Дуло“. Други типично български символи на Сириус са шестолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича „Оанес“, а в Акад – съответно „Дагон“), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.
Много знатни волжко-български родове, попаднали в Русия през периода XII в. - XVII в., запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.
Борѝс Фьо̀дорович Годуно̀в (на руски: Борис Фёдорович Годунов) е цар на Русия от 1598 г. до 1605 г. Той е първият руски цар, който не е представител на династията Рюрикови. През 1360 г. царят избира българката Ирина - сестра на Борис, за жена на своя син Фьодор, като по този повод Борис Годунов е обявен за болярин. След смъртта на цар Иван IV Василевич Грозни през 1584 г. Борис Годунов става един от членовете на регентския съвет на цар Фьодор I Иванович. Постепенно засилва влиянието си и елиминира останалите членове на съвета, като към 1587 г. вече е едноличен управител на страната. На 21. февруари 1598 г. Земският събор избира Борис Годунов за цар на Русия.
Символите на Сириус в Челе ди Булгериа
Населението на селищата на северния склон на планина, наречена „Монте Булгариа“, Република Италия, пази спомена за заселване на български монаси в този район през IX в. Челе ди Булгериа, се обособява, като самостоятелна териториално-административна единица в провинция Салерно през XVII в. и гербът му е изцяло съставен от символите на Сириус – върху изумрудено зелено поле с жълто-златен кант са изобразени лък и стрела в същия цвят.
Не само гербът подсказва, че тук са се заселили, освен български монаси, но и средновековни български фамилии. Един от най-многобройните родове в Челе ди Булгериа е Де Лука. Негов най-известен представител е презвитер Антонио Мария Де Лука (1786 г. – 1828 г.), Той е бил депутат в неаполитанския парламент и е един от инициаторите на революционното движение на Карбонарите през XIX в.
На неговия герб има само два символа: изправеният лъв, присъстващ и в настоящия герб на Република България и шестолъчната звезда – един от символите на Сириус.
Вълкът и кучето, като символи на Сириус и на българите
В пътя на безсмъртието на нашите предци голяма роля е играело кучето (вълкът). Кучето или вълкът са свещено животно за тях. То е пример за саможертва, за сила, за колективност, за справедлив общностен живот и преданост. Тайнственото превръщане на човека във вълк е мистерия на войнските и на мъжките аристократични общества и се съхранило хилядолетия. Нашите древни предшественици са отглеждали специална порода големи кучета, които са били изобразявани в каноничните композиции на Богът-конник, както и на неговите по-късни персонификации в различните религиозни системи в света. Тези системи са се развили върху най-първите религиозно-култови представи, произхождащи от тангризма.