Етнонимът Загорци в антични извори част 1
На същото мнение е бил и папа римски Пий II (Силвио Енеас Пиколомини) - в своето описание на Европа и Азия помещава Пафлагония до македонската област Пеония - вж. Фиг. 22:
Фиг. 22. Пафлагония, отбелязана като съседна на Пеония в „Описанието на Азия и Европа“ на папа римски Пий II
Съществува и стар български документ, в който Пафлагония е отбелязана като балканска област, „блъгарска земя“, вж. Фиг. 23:
Фиг. 23. Стар български паримейник: „Пефлагония – блъгарска земля“
Всичко това още веднъж потвърждава определенията на Азия като другото име на Епир (или на Македоно-Тесало-Епирския регион), съдържащи се у Стефан Византийски, Свидас, Големия Етимологикум, Евстатий3. В същата „Азия“ (тоест в юго-западната част на Балканския полуостров) са се намирали Кападокия,
Понтът, библейската Палестина, Арабия, Персия и др. области, в които е споменат топонимът Загора.
Кападокия на Балканския полуостров се споменава у Помпей Трог (Libri VII, 3), който пише, че след Тесалия македонския цар Филип преминал в Кападокия, завоювал я, и я присъединил към Македония. Тази Кападокия е отбелязана като съседна на България страна в скандинавски варианти на географски описания на Исидор (фиг. 24 и фиг. 25)
Фиг. 24. В скандинавски географски описания Кападокия е страна в Европа, където са живели синовете на Яфет
Фиг. 25. Кападокия съседна на България.
Птоломей отбелязва в Кападокия планината Скордиск8, а племето Скордиски се локализира на север от Албания. Също така и Херодот говори за река Термодонт в Кападокия (iv, 86) и в Беотия (iv, 110), което може да означава, че това са съседни земи, а заедно те са съседни на Македония. От тази гледна точка е логично Кападокия да е била присъединена към Македония от Филип Втори.
Не е за игнориране и представата за местонахождението на Азия, която е имал римският историк Апиан („ІІ в. сл. Хр.”). В Книга четвърта на неговото произведение
„Граждански войни“, в която се описват събития, ставали по времето на Цезар и Октавиан Август (I век сл. Христа), той на два пъти споменава Азия като територия, намираща се на Балканския полустров, вж фиг. 26
Фиг. 26 Апиан: „Мястото беше много подходящо за полесражение: от едната страна бяха блата и езера чак до реката Стримон, а от другата страна – непроходими клисури, където нямаше никакви пътища: между бърдата минаваше на разстояние от осем стадия подобен на порти проход към Азия и Европа и обратно“.
И така, недалеч от Стримон (който се идентифицира с днешна Струма) минава проходът към Азия и Европа. Което ще рече, че Азия и Европа за Апиан не са „континенти“, а са области, намиращи се в южната част на Балканския полуостров.
Още по-ясно това проличава от следващия цитат на Апиан (фиг.25):
Фиг. 27 Апиан (330 Civ. IV 368 – 373): „Децидий и Норбан, изпратени от Цезар с осем легиона в Македония, напреднаха хиляда и петстотин стадия по пътя от Македония към Тракия, и след като минаха Филипи завзеха Корпилския и Сапейския проходи, които бяха във владенията на Раскуполис. Това беше единствения път, по който можеше да се мине от Азия в Европа“.
Ако се приеме (а така е прието от съвременните историци), че Македония е била на запад от Тракия, тогава легионите са се движили от запад към изток, и съответно от Азия в Европа. Това означава, че според Апиан Азия се е намирала на запад от Европа, същевременно и двете географски области (респективно Азия и Европа) са се намирали в южната част на Балканския полуостров. Като се вземе предвид, че Апиан е бил грък и е нямало как да сбърка посоките при описване на области, намиращи се наблизо до Гърция, ще трябва да се съгласим със Стефан Византийски, Евстатий, Свидас, Големия етимологикум и др. че поне през I – II вв. след Христа хоронимът Азия (както впрочем и Европа) е служел за означаване на южнобалканска област.