Етнонимът Загорци в антични извори в брой 130

Етнонимът Загорци в антични извори
Категория: История

продължение от: Споменавания на Загора в антични източници

Племето Загорци за пръв път се споменава у Херодот като едно от „персийските“ племена - във вид на Σαγαρτιοι (тоест Загарци - Херодот, книга първа, 125). Същите се отбелязват у  Птоломей като скитско племе до планината Загър (Zagrus, Ζαγρος), което ще рече Загора – оттук става ясно, че изконното име на племето е Загорци. Във вид на Ζαγαροι (Загари) те са споменати сред скитските племена от Евстатий, който коментирайки Дионисий Периегет твърди, че племето Ипоподи, съседно на Меланхлените, Неврите, Гелоните и Агатирсите, иначе се е наричало Загори, или Загорци, вж. Фиг. 17:

Племето Ζαγαροι (Загори, Загорци) у Евстатий

Фиг. 17 Племето Ζαγαροι (Загори, Загорци) у Евстатий

По мнение на немския учен Мюленхоф у Клавдий Птоломей името на тези Загори се крие под наванието Трансмонтани, което в превод на български е точно Загори. Мюленхоф има пълно основание, тъй като племето Трансмонтани у Птоломей е отбялязано в същия контекст, както у Евстатий и цитирания от него Менип – като съседи на Ипоподи, Гелони, Меланхлени и Агатирси в Европейска Сарматия, вж. Фиг. 18:

 Фиг. 18. Трансмонтани=Загори у Птоломей в раздел „Европейска Сарматия“

Географска локализации на топонима Загора и етнонима Загорци (Загори)

Закономерен е въпросът: що щат славянобългарски имена Загорци и Загора в Палестина, Арабия, в Понта (Мала Азия?), в Персия, в Скития? И дали става дума за един и същ град и за едно е също племе? Или за случайни съвпадения на имена?

Ако вярваме на приетите от днешните историци локализации на гореизброените земи – недоумението е логично. Но внимателната проверка показва, че тези локализации никак не се припокриват с представите за значенията на горните хороними (и не само на хоронимите, но и на останалите топоними) на античните  древните автори, които са ги употребявали. А ако трябва да сме по-точни, анализът на текстовете на антични автори води до следния извод: тези текстове описват изключително балкански събития и реалности, съответно всички (не част – а именно всички!) топоними, споменавани в тези текстове (включително и тези, които се тълкуват от късни коментатори като азиатски - в днешния смисъл на думата Азия, африкански - в днешния смисъл на името Африка), в действителност имат отношение само и само към Балканския полуостров, и най-вече към южната му и юго-западна част (днешна Албания, Епир, Тесалия, Македония, Тракия). Именно в тази част на Балканския полуостров античните и средновековни автори са локализирали земите, наричани от тях Скития, Сарматия, Арабия, Понта, Палестина, Сирия, Юдея и пр.)

Например Евстатий отбелязва като съседни на племето Загорци (Загори) племената Гелони, Меланхлени („чернодрешковци“) и Агатирси. Същите племена според Клавдий Птоломей в Европейска Сарматия, а според Херодот в Скития, която пък (пак според него) се намирала на Балканския полуостров, между Истър и Тракия[1]. Въз основа на анализа на антични източници Абрахам Ортелий стига до извода, че Агатирсите са таврийско племе в планината Хемус (по-правилно: Ям[2] - intra Aemum), което име у Клавдий Птоломей е отбелязано като Имеон, вж. Фиг. 16. За отбелязване е, че А. Ортелий идентифицира не само Хемус и Имеон като различно звучащи варианти на име на една и съща планина, но също и локализира Таврия на Балканския полуостров, а също така счита за балканска земя и Европейска Сарматия, вж. Фиг. 18:

Определение на името Агатирси у Абрахам Ортелий: „Агатирси – таврийско племе в планината Хемус (Ям), според Стефан Византийски и Херодот.

Фиг. 18  Определение на името Агатирси у Абрахам Ортелий: „Агатирси – таврийско племе в планината Хемус (Ям), според Стефан Византийски и Херодот. У Клавдий Птоломей е народност в скитския Имеон (Им – Imaum, вариант на Ям). У същия това е Европейска Сарматия.“

Стефан Византийски отбелязва, че Агатирсите са се казвали иначе Травси вж. Фиг. 19

Стефан Византийски, Етника: „Травси … племе, което Елините са наричали Агатирси.

Фиг. 19 Стефан Византийски, Етника: „Травси … племе, което Елините са наричали Агатирси.

Според Херодот (книга 5, глава 4) и Ливий (книга 38, гл.41) Травсите са тракийско племе.

Според Вибий Секвестър (датиран с 4 век след Христа) тракийско племе са и Гелоните, тъй като Виргилий в „Георгики“ ги споменава в Родопите, в гетската пустиня (Георгики, 3, 467), вж. Фиг. 20.

 Вибий Секвестър: „Гелони тракийски, рисуващи върху телата си…“

Фиг. 20. Вибий Секвестър: „Гелони тракийски, рисуващи върху телата си…“

По такъв начин излиза, че скитското племе Загорци, споменато от Евстатий в неговите коментари към Дионис Периегет са тракийско племе - щом като са съседи на тракийските (скитски) племена Гелони, Меланхлени, Агатирси. Което още веднъж потвърждава определението на Скитите като тракийски народ, дадено от Стефан Византийски.

Според Ариан селището Загора и реката Загорска са били в Пафлагония, която е понтийска област. Днес е приета хипотезата, че Пафлагония се е намирала в Мала Азия. Обаче върху картата на Иероним, която е съставена по Евсевий, Пафлагония е балканска област, съседна на Македония и Тракия вж. Фиг. 21:

Пафлагония върху картата на свети Йероним, балканска област


[1] Херодот, Книга втора, 99.

[2] Ям, Яма (а не латинизираното Хемус) като старо име на планина на Балканския полуостров се споменава в литературата чак до 19 век включително.

Статията е прочетена 1041 пъти
Назад към брой 130Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017