Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 3 в брой 130

Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 3
Категория: История

Черноморската цивилизация, варненския некропол - част 2

Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка, данайци си го присвояват. Омир в „Илиада“ („Ιλιάς“; 760 г. пр. Р. Хр.), Шестнадесета песен. Патроклия  пише: “Зевсе додонски, царю пеласгийски (болтването от мен, бел. мой), живеещ далеко, властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно 235 с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих, та ме почете и тежко наказа войската ахейска, също и днеска те моля, ти пак изпълни ми молбата: сам ще остана при моите кораби в стана, обаче 240 в боя изпращам Патрокла с мнозина мъже мирмидонци.(древни българи, бел. мой). Ти, силногръмецо Зевсе, дари му успехи и слава!

Хекатей от Абдера, (на гр.: „Ἑκαταῖος, на лат.: „Hecataeus; старогръцки писател, историк, географ  и политик  от IV в. пр. Р. Хр.) посочва, че „египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет, бел. мой) и за да успокоят гнева на боговете си, те изгонили всички неегиптяни от родните си земи“. Част от тях, предвождани от Данай и Кадмус, мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и по цялото Източно Средиземноморие, включително и в сегашния Израел. За предводител на вторите се е водел Мойсей. 

Понятията „Византийска империя“ и „Византия“ са въведени в историческата наука като научни понятия. Те са изкуствени. Произлизат от античното название на главния град на империята – „Византий“ („Βυζάντιον“). Това название се използва от средновековните автори като архаично наименование на Константинопол. „Византион“ се употребява в някои средновековни текстове, написани на арменски, на арамейски и на коптски езици.  Като научен термин названието „Византия“ за първи път е въведено в употреба през XVI в. от германските учени и издатели на произведенията на античните и на средновековните автори. В съвременната историография все още е дискусионен въпросът за правилното използване на понятието „Византийска империя“. Много учени считат, че е коректно да се говори за Източна Римска империя, която е съществувала до средата на XV в. Употребата на понятието „византинология“ е толкова неправилно, колкото и употребата на понятията „тракология“ и „македонология“.

По разпореждане на руския император Николай I чрез Одринския мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 г. между Руската и Османската империя се създава съвременната гръцка държава. И не само тя. Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила. Да не се забравя, че Влахия и Молдова са били княжества в състава на българската средновековна държава и техните князе са се наричали ….. войводи! Впрочем, според писмените източници, до създаването на днешна Гърция през 1829 г. управителите на Атина и Коринт също носят тази средновековна българска титла! Преди 1829 г. самостоятелна гръцка държава изобщо не е съществувала. Източната римска империя не е Гърция. По данни на Страбон гърците са потомци на данайците, които са се обособили като самостоятелна племенна група на базата на търговско-икономическа консолидация. Сърбите също са се обособили по подобие на гърците на социална основа като етно-социална общност в рамките на Свещената Римска империя. Гърците чрез колонизиране (главно на основата на пристанищни градове-колонии) са търговско-икономически са завоювали нови територии. Първоначално се заселват в района Арголис, а по-късно и в Атика, където създават свой полис (град-държава), наречен Атина. Преди освобождението на Гърция от османците никой на север от гр. Ламя в южна Тесалия не е разбирал гръцки език. Редица пътешественици от XVII в. свидетелстват, че за тяхно най-голямо учудване в Морея, например, не се е говорело на гръцки, а на български език. Българският учен Цани Гинчев заявява: „Твърде малко знаят учените за ония неща, които са запазили народите, а най-вече за българския народ и особено за тракийското му коляно, което е най-многобройното сред българите... остатък от преселилите се на Балканите първи, още много от преди дохождането на елините“.

4. Цар Тервел – спасителят на Европа

Всички български царе са се борили за възстановяването на Стара Велика България. Всички български царе са считали териториите на Източната римска империя за принадлежащи на България и са стремели да възстановят своя български статут върху тези територии. Това е правил и цар Тервел. Неговата популярност сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV в. за него пише един от най-важните представители на италианската историография – Марк Антонио Сабелико (края на ХV-ХVІ в.): „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...”. Европейските автори отделят на цар Тервел достойно внимание. Наричат го „Спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация, т. е. спасява преди всичко българите от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ в. пресъздават с признателност делото на българския владетел, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. 

Оловен печат или моливдовул на владетеля Тервел (700 г. –721 г.)

Оловен печат или моливдовул на владетеля Тервел (700 г. –721 г.), наследникът на владетеля Аспарух От едната му страна е изобразен цар Тервел, а от другата лигатура и надпис на старогръцки език „Богородице, помагай на кесаря Тервел”. Този печат е безспорно доказателство, че българският владетел Тервел е бил християнин, както неговия дядо Кубрат, и както неговия баща Аспарух.

Изображение на владетеля Тервел

Изображение на владетеля Тервел, реконструирано от оловния печат, който се пази във Вашингтонския музей. Шлемът на цар Тервел е еднакъв с парадните шлемове на гетските владетели

5. Йоан Български и хелиоцентричната теория за строежа на нашата галактика

През 1993 г. акад. Кирил Серафимов в личен разговор с д-р Борис Комитов от Института по астрономия на Българската академия на науките е споделил за откриването  на уникален документ от 1382 г. От него става ясно, че неизвестен български монах от един манастир край гр. Велико Търново в свой трактат отрекъл безапелационната астрономическа догма, наложена на научния свят през 125 г. пр. Р. Хр. от Клавдий Птоломей (на  гр.: „Κλαύδιος Πτολεμαίος, на лат.: „Claudius Ptolemaeus, известен и само като Птоломей или Птолемей; египетски географ, актроном и астролог). Клавдий Птоломей е  разработил математическата теория за движението на планетите около неподвижната Земя, която ни позволява да се изчисли позицията им на небето. Заедно с теорията на движението на Слънцето и на Луната, това е т. нар. „Птолемеева система на света“. Според Птоломеевата система, център на Вселената е Земята. Слънцето и Луната обикалят в кръг около нея, а петте известни тогава планети - в по-сложна орбита. Повече от 1200 г. тази невярна представа не е оспорена от нито един просветен човек, въпреки че след великите морски пътешествия, започнали от Марко Поло (Marco Polo), учени и мореплаватели се сблъсквали постоянно с необясними с нейните постановки противоречия.  И точно тогава – през 1382 г., в България, чиято съдба вече зависела от вътрешните междуособици и от турския ятаган, един българин, един божи служител въстава срещу догмата. Той достига до изводи, които след време научно ще бъдат обосновани от Исак Нютон (на англ.: „Isaac Newton", произнася се Айзък Нютън). Той е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и в различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелният учен живял някога. На базата на запазени от античността знания българският монах Йоан Български, който вероятно е бил „пазител на царската библиотека (или царските библиотеки, бел мой) в България“, посочва, че Слънцето е център на Вселената, а Земята е само една от деветте планети, които обикалят около него. Луната пък обикаля около Земята. Полският астроном от времето на Ренесанса, църковен юрист и медик Николай Коперник (на лат.: „Nicolaus Copernicus Torinensis, на полски: „Mikołaj Kopernik, на немски: „Nikolaus Kopernikus“; писал главно на латински), който живял в провинция Кралска Прусия (част от територията на Полша) написва епохалния си труд „За въртенето на небесните сфери" едва 126 г. след нашия монах. Въпреки това, той се счита и сега за първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система. Трактатът на Йоан Български от 1382 г., в който се обосновава Хелиоцентричната теория се съхранява в библиотеката на Ватикана.

При археологични разкопки гр. Силистра, Република България през 1968 г. е открит каменен слънчев часовник с образа на Орфей. Това е най-забележителният и най-големият по размери каменен слънчев часовник от Римската епоха, открит в България и в Долнодунавските земи. Находката се датира от II - III вв. Под часовниковия диск с висок релеф е представен тракийският бог Орфей с лира в ръка, а около него голяма група животни, затаили дъх от чудните мелодии. Сцената е фланкирана от две колони с коринтски капители, Вляво на изобразената колона е представен слънчевият Бог - Озирис, а вляво - съответно Богинята на Луната Изида. Орфей е изобразен като Бог Хор, който е син на Озирис и Изида. Предполага се, че барелефът-часовник е бил поставен на главния площад на древния град на древните българи, наричани „гети“ още през IX в. пр. Р. Хр. През този период древният град Силистра е бил един от основните търговски и отбранителни центрове на гетите в областта. Забележителното е, че на слънчевия часовник Земята е изобразена като вдлъбнато полукълбо!

Слънчевия часовник от гр. Силистра, Република България

Слънчевия часовник от гр. Силистра, Република България

Статията е прочетена 1047 пъти
Назад към брой 130Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017