Споменавания на Загора в антични източници в брой 129

Споменавания на Загора в антични източници
Категория: История

продължение от Топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници

Най-много споменавания на топонима Загора има у Клавдий Птолемей. Той споменава Загора в Панония (Sigora, Sogora, Segora и др.), в Понта (в Галатия, съседна на Пафлагония, Витиния, Кападокия), в Скития (във варианта Αζαγαριον, лат. Azagarium до реката Бористен), в Арабия Петрея и в Персия. Най-интересно от езиковедска гледна точка е споменаването на Загора в Галатия, ср.

Фиг.9 Река Загорска (Zagorum) в Галатия, Клавдий Птоломей.

На названието на река Залеска (гръцк. Ζαλησκου ποτ.) латинското съответствие е Загорска (Zagorum), което ни навежда на мисълта, че преводачът е знаел славянски езици, включително и българския, тъй като Загорска е превод на български от Залеска.

Забележителни са обаче коментарите към този текст на издателя Карл Мюлер. Първо,  той  „поправя“  Птоломей,  като  твърди,  че  Залеска  (вариант:  Залиска)  било погрешно, трябвало да е Залека (Zalecum), и второ, че река Загорска първоначално се била наричала Залека. Налице е опит да се замени „говорящото“ славянско наименование Залеска с нищо не означаващо на никакъв език „Залека“ и да се затъмни съответствието Залеска Загорска.(вж. Фиг. 10)

Фиг.10 Коментаторът на Клавдий Птоломей Карл Мюлер се опитва да отхвърли „говорящия“ славянски топоним Залеска и да го замени със Залека (Zaleca).

В същия коментар Мюлер отбелязва идентитета на Ζαγορων и Ζαγορα, а също и че по негово мнение съответствиято на този топоним в Табула Пеутенгериана и в Равенския козмограф е Zacoria, и Agoria. (вж. Фиг.9)

Фиг. 11 Варианти на Загора в Табула Пеутенгериана: Zacoria; в Равенския козмограф: Zacoria, Zocoria, Agoria.

В изданието на Географията на Клавдий Птоломей от 1617 г. в полето отдясно е отбелязано, че правилното наименование на топонима в Понта, отбелязан на латински като Zagira e Zagora (Загора) вж. Фиг. 10

Фиг.12. Отбелязване в полето на идентитета на Загира и Загора в издание на Клавдий Птоломей от 1617 г.

Същият понтийски град Загора е споменат и в Периплуса на Менип от Пергамен (датиран с 1 в. след Христа, вж. фиг. 13

Фиг. 13 Споменаване на селище Загорско, до което се намира река Залека (Залеска) в Периплуса на Менип.

и в периплуса на Ариан (датиран с 2 век), който го отбелязва като намиращ се в регионите Пафлагония и Кападокия, вж. фиг. 14

Фиг. 14. Споменаване на селище Загора в Пафлагония и Кападокия от Ариан.

Че споменатият Понт не се е намирал там, където е днешното Черно море, а е в Адриатика, го научаваме от същия Менип, вж. фиг. 15

Фиг. 15. Менип: „от устието на Понта отляво се намира Епир…“

С варианти Sigora, Sogora, Segora, Soroga, Sirota!-sic!4 в някои ръкописи топонимът Загора се споменава от Клавдий Птоломей като селище в Панония (Пеония), вж. фиг. 16

Фиг. 16. Варианти на панонския топоним Загора (Sogora, Segora, Sigora, Sirota и др.) в различни ръкописи на Географията на Клавдий Птоломей.

Етнонимът Загорци в антични извори

Племето Загорци за пръв път се споменава у Херодот като едно от „персийските“ племена - във вид на Σαγαρτιοι (Херодот, книга първа, 125). Същите се споменават у Птоломей като скитско племе до планината Загър (Zagrus, Ζαγρος), което ще рече Загора

  • оттук става ясно, че изконното име на племето е Загорци. Във вид на Ζαγαροι (Загари) те са споменати сред скитските племена от Евстатий, който коментирайки Дионисий Периегет твърди, че племето Ипоподи, съседно на Меланхлените, Неврите, Гелоните и Агатирсите, иначе се е наричало Загори, или Загорци.
Статията е прочетена 666 пъти
Назад към брой 129Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017