Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници в брой 128

Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници
Категория: История

Топонимът „Загора“ в днешно време се използва както в Източна Европа (в Хърватия, в Гърция, в България (Стара и Нова Загора, с. Загоре в Старозагорска област и др.), така и в например в Русия и Украйна, че дори и в Северна Африка (област Загора в Мароко). Последното можем да си обясним само с изкуствено пренасяне на балканска топонимия върху територията на тъй наречения Близък Изток, в състава на който се включват и територии в Северна Африка. В един исторически момент името Загорие е било използвано за означаване на средновековна българска държава1. Повечето езиковеди, включително и западноевропейски, - такива като Паул Кречмер, Макс Фасмер, Петер Сустал и Йоханес Кодер2, Уилям Лийк и др., считат това име за славянско, българско, вж. фиг. 1.

Славянобългарското име „Загора“ се споменава и в исторически извори, при това не само в средновековни, но и в антични, а също и във Вехтия Завет.

Топонимът Загора се среща в най-различни писмени и устни фонетични варианти както в стари, така и в по-нови текстове: Загора, Загара (в народна песен, вж. фиг. 1), Заара, Загра (Ески Заара, Ески Загра – турск.) Ζαγορά (Zagora), Zaora Ζαγαρᾶς, (гръцк.), Zagira (у Птоломей), Zogera (у Евсевий), Sagora, Segor, Zoora, Zogara, Zogora (гръцки и западноевропейски портуланни карти от 13 век, във Вехтия Завет, вж. фиг. 1),

Ζαγαρά, и пр. Освен топонима Загора схолиастът Евстатий споменава и древно тракийско (или скитско) племе Загори (или Загорци). Ударението се е слагало на различни места: на първата, на втората и на третата сричка.

Топонимът Загора във Вехтия Завет

Вероятно най-старото споменаване на топонима Загора е във Вехтия Завет (Първата книга на Моисей, гл. 13), вж. фиг. 2 и фиг.3.

Библеистът Спицилегий разшифрова арабското изписване на топоним, споменаван във Вехтия Завет, Битие (гл. 10) като Зогара.

Също и Евсевий (датиран с 3 век след Христа) цитирайки топонима Съгор (или Сагор) от Вехтия завет (Битие, гл.14) твърди, че по него време този град се е наричал Зоара (вариант: Зоора): което ще рече, че началният съгласен в името на града, обозначаван като Съгор (Сагор, Сегор, Сигор) най-вероятно да е бил З, а не С (вж. фиг. 1), а краесловния звук ще е бил не Р, а А, тоест Съгор (гръцк. Σηγωρ, лат. Segor) ще е изопачен вариант от изконното Загора3.

Евсевий цитира топоним Зогера (варианти: Зогара, Зоора, Зигор, Сигор) от Вехтия Завет (Йеремия, гл.48, стих 34).

Името на град Ζωαρα (варианти: Ζωορα, Ζαυρα) в Палестина посочва и Хиерокъл („6 век след Христа“).

Вариантът Зоор на същия топоним е отбелязан и в латински издания на Иосиф Флавий.

Текстове към снимки:

Фиг.1.П. Сустал и Й. Кодер: „Славянското име Загора означава „разположено зад планината (гората)“. Същите идентифицират с топонима Загора вариантите Сагора (Sagora), Заора (Zaora) и др.

фиг.1

Фиг. 2. Загара вм. Загора – народна песен

фиг.2

Фиг.3 Речник на топоними към стара ръкописна гръцка Библия – Ζογορα (Зогора), Битие, гл.13

фиг.3

Фиг. 4 Зогора ( „даже и до Зогора“) – Острожка библия (Първата книга на Моисей).

фиг.4

Николай Тодоров,  доктор по филология

Статията е прочетена 1072 пъти
Назад към брой 128Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017