Топонимът „Загора“ в днешно време се използва както в Източна Европа (в Хърватия, в Гърция, в България (Стара и Нова Загора, с. Загоре в Старозагорска област и др.), така и в например в Русия и Украйна, че дори и в Северна Африка (област Загора в Мароко). Последното можем да си обясним само с изкуствено пренасяне на балканска топонимия върху територията на тъй наречения Близък Изток, в състава на който се включват и територии в Северна Африка. В един исторически момент името Загорие е било използвано за означаване на средновековна българска държава1. Повечето езиковеди, включително и западноевропейски, - такива като Паул Кречмер, Макс Фасмер, Петер Сустал и Йоханес Кодер2, Уилям Лийк и др., считат това име за славянско, българско, вж. фиг. 1.
Славянобългарското име „Загора“ се споменава и в исторически извори, при това не само в средновековни, но и в антични, а също и във Вехтия Завет.
Топонимът Загора се среща в най-различни писмени и устни фонетични варианти както в стари, така и в по-нови текстове: Загора, Загара (в народна песен, вж. фиг. 1), Заара, Загра (Ески Заара, Ески Загра – турск.) Ζαγορά (Zagora), Zaora Ζαγαρᾶς, (гръцк.), Zagira (у Птоломей), Zogera (у Евсевий), Sagora, Segor, Zoora, Zogara, Zogora (гръцки и западноевропейски портуланни карти от 13 век, във Вехтия Завет, вж. фиг. 1),
Ζαγαρά, и пр. Освен топонима Загора схолиастът Евстатий споменава и древно тракийско (или скитско) племе Загори (или Загорци). Ударението се е слагало на различни места: на първата, на втората и на третата сричка.
Топонимът Загора във Вехтия Завет
Вероятно най-старото споменаване на топонима Загора е във Вехтия Завет (Първата книга на Моисей, гл. 13), вж. фиг. 2 и фиг.3.
Библеистът Спицилегий разшифрова арабското изписване на топоним, споменаван във Вехтия Завет, Битие (гл. 10) като Зогара.
Също и Евсевий (датиран с 3 век след Христа) цитирайки топонима Съгор (или Сагор) от Вехтия завет (Битие, гл.14) твърди, че по него време този град се е наричал Зоара (вариант: Зоора): което ще рече, че началният съгласен в името на града, обозначаван като Съгор (Сагор, Сегор, Сигор) най-вероятно да е бил З, а не С (вж. фиг. 1), а краесловния звук ще е бил не Р, а А, тоест Съгор (гръцк. Σηγωρ, лат. Segor) ще е изопачен вариант от изконното Загора3.
Евсевий цитира топоним Зогера (варианти: Зогара, Зоора, Зигор, Сигор) от Вехтия Завет (Йеремия, гл.48, стих 34).
Името на град Ζωαρα (варианти: Ζωορα, Ζαυρα) в Палестина посочва и Хиерокъл („6 век след Христа“).
Вариантът Зоор на същия топоним е отбелязан и в латински издания на Иосиф Флавий.
Текстове към снимки:
Фиг.1.П. Сустал и Й. Кодер: „Славянското име Загора означава „разположено зад планината (гората)“. Същите идентифицират с топонима Загора вариантите Сагора (Sagora), Заора (Zaora) и др.
Фиг. 2. Загара вм. Загора – народна песен
Фиг.3 Речник на топоними към стара ръкописна гръцка Библия – Ζογορα (Зогора), Битие, гл.13
Фиг. 4 Зогора ( „даже и до Зогора“) – Острожка библия (Първата книга на Моисей).
Николай Тодоров, доктор по филология