В хроника от ХII в. има сведение, че братята Петър и Асен, като вдигнали успешно въстание и възродили българското царство през 1185 г., през следващата по инициатива на епископ Василий решили да ознаменуват 200-годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България. Това станало през април 1186 г.
След тържествената служба в черквата “Св. Димитър” излезли на площада пред нея и там пред многохилядния народ се чели слова на Климент Охридски и Константин Преславски. В арменски летопис от 1813 г. има сведения, че на 22 май 1803 г. В Шумен гагаузи (православни християни туркоезичници) са организирали тържество за братята Кирил и Методий, защото е била 340-годишнина от Моравската им мисия и се смята, че тогава е създадена славянската азбука (през 863 г.).
Същинското начало на празнуването става през Възраждането. На 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник-честване в прослава на славянските първоучители. През 1857 г. такъв празник се провежда в черквата “Св. Стефан” в Цариград, въпреки опитите на гръцката патриаршия да го осуети.
През 1858 г. отново има честване в Пловдив, което се ознаменува с тържествена служба в черквата “Св. Богоридица”. След нея Йоаким Груев произнася слово. Тогава за първи път девойки обкичват ликовете на братята Кирил и Методий с пролетни цветя, след това с тях се организира спонтанно шествие по пловдивските улици. Празникът придобива голяма популярност.
След обявяването на Екзархията през 1870 г., Антим I го утвърждава като официален църковен празник на 11 май и оттогава той започва да се чества във всички градове и села от устието на Дунав до Бяло море, и от Черно море до Охридското езеро.
След Освобождението в Княжеството честването на делото на братята Кирил и Методий се обявява за училищен празник, който да се провежда на 11 май.
След 1890 г. се организират шествия, предвождани от училищните оркестри.
Същото се прави и в Източна Румелия преди Съединението. В Македония и Одринска Тракия на Грегорианския календар и празникът официално започва да се чества на 24 май.
Църквата обаче продължава да го отбелязва на 11 май, а отделно почита Кирил на 14 февруари и Методий на 6 април, когато са починали.
След Втората национална катастрофа вследствие на решенията на Ньойския договор се появява остра необходимост да се поддържа българският дух на народа и воинството. Като едно от средствата за тази цел се използва празникът на светите просветители. Заслуга за това имат Стоян Михайловски, който написва текста за химна на солунските братя, а композиторът Панайот Пипков - музиката. Думите “Върви народе възродени, към светли бъднини върви” се приемат не само като стремеж към образование и наука, но и като напомняне, че националният идеал още е жив и неговото осъществяване не е забравено.
Източник: 24chasa.bg