По повеля на Отечеството в брой 126

По повеля на Отечеството
Категория: История

Как се пише отзив на едно огромно произведение, събрано в няма 200 странички обикновен формат?!  При това поезия!

На „екс“ прочетох „По повеля на Отечеството“ на д-р Румяна Раднева,  веднага, след като вече имах книгата. Интересът ми към материята беше огромен!  Балканската война бе мое откритие. В смисъл, че обикновените хора, тези, с които се срещаме, с които разговаряме, знаеха много добре, че е имало Балканска война, чували бяха за Одрин, но подробности – никакви! Бих се радвала, ако се нахвърли българинът върху мен и ако ме разобличи. Но не вярвам! Разбира се в непосветените бях и аз. Но отвори се един прозорец и аз погледнах през него. Бях изумена!  Видях България в самата Балканска война! Видях я най-първо в подготовката за тази война – в мобилизацията и съвсем веднага – в движението на обозите. Хилядите волски коли, които я прекосяваха. После 3-те армии и техните пълководци. Първа армия – с предводител генерал Кутинчев, Втора – с генерал Никола Иванов (наричаха го „Българският  Тотлебен“)  и Трета армия – с пълководеца Радко Димитриев.

* * *

И ето ме сега в почуда и смаяна от стореното от д-р Румяна Раднева! – Как се пише отзив за толкова огромна материя, събрана в има-няма 200 страници обикновен формат?! При това поезия!!!

Първоначално бях прочела „на екс“ „По повеля на Отечеството“.  Сега, за да напиша отзива - още веднъж! Бавно, с наслада, с възхищение и вълнение! С огромен интерес снемах толкова разнообразната информация, преписвах пасажи – точни и много изразителни, извадих всички имена и личния героизъм на индивидуалните персонажи (над 30 на брой) – военни командири и техните звания, редници, жени, Йорданчо.

* * *

Какво неимоверно достояние! Какво е дало на авторката тази магическа, Христова сила да съживява! – и не един, и не двама! Извикала е на пълнокръвен живот една цяла епоха – най-величавата, най-българската. С живите й хора, с природата й – кога нежна, но и по-често озверяла като самия враг.

И контрасти, и повторения. Как невероятно контрастира красавицата Султан Селим джамия и като сърце в нея - легендата за майстор Манол. Изкушението ми е голямо и аз ще предам думите на авторката:

„В дрезгавината на утрото
бавно изплуват,
накацали по стръмния хребет,
като пъклени зърна
от страховита броеница
мощни укрепления –
дълга мрачна редица
от непреодолими стражи –
неизброимо ято
безпощадни ястреби.
Над тях
като измамен, призрачен мираж,
забулена с воали
от сребърни мъгли,
със цялото си великолепие блести
Султан Селим джамия.
Накитена със скъпа
огърлица от куполи,
искри с карминено сияние
и вдига в ясното небе,
като молитвени ръце,
на минаретата стройните стрели.
Красива и далечна,
загадъчна и вечна!

И повтарящите се през вековете български победи край Одрин – 387 г.,  813 г.,  1205 г. ...

Познаване на войната в най-големите й подробности – по дни и часове, познаване на пресечения, често непроходим планинския релеф, по който се движат войски, коне и оръдия – прикрито или в победен устрем.

Книгата е цялостна и точна във всички аспекти, в които може да бъде изучавана една епоха или нейна частична изява. Никой не би могъл да опровергае пълнотата и точността на книгата като документ.

* * *

Да възкресиш мъртвите – до един герои в тази война, да възкресиш Отечеството си – имената му, светиите му, съвършената му святост и чистота – дали след всичко, което д-р Р. Раднева е направила, дали пък и дългът на лекаря не е притурил!? Не знам. Но това е феномен, героизъм в най-новото ни смутно време, в което врагът е прикрит и коварен, и с лека ръка, безотговорно и даже с упрек, си позволява  да ни назидава: „Във време на глобализация  развивате национализъм!“.  Размиване на понятията – едно е патриотизъм, свързан с най-чистите човешки достойнства - святост и саможертва, и друго  е национализма, свързан с чувството за собственост. И точно във време на глобализъм многократно повече трябва да се засилва личностното присъствие и на отделния човек и на всяко Отечество. И колкото в човека е по-изявена личността, толкова и по-голям ще е приносът за  Отечеството му. А каква съкровищница само е отминалата преди век най-величава епоха на България! Към тази съкровищница е посегнала д-р Румяна Раднева. Имала е смелостта, силата, отговорността, таланта, изправила се е пред могъщата повеля на Отечеството и в точния час, в единствения момент от вечността, когато се чества най-великия юбилей на едно събитие – ЕДИН ВЕК, в случая 100 години от Балканската война, тя ясно е могла да каже: „Рапорт   даден!“, и убедена съм, че с облекчение е чула тихия шепот:  „Рапорт приет “.

инж. Донка Драмска, 4-и  февруари, 2017 г.

 

Васил Кутинчев - генерал от пехотатаВасил Кутинчев Генерал от пехотата

Служба 1879 – 1918
Служил на България
Род войски Българска армия

Командвания:

5-ти пехотен полк
10-ти пехотен полк
1-ви пехотен полк
6-та пехотна дивизия
1-ва пехотна дивизия
1-ва армия
2-ра армия

Войни:

Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

 

Никола Иванов - генерал от пехотатаНикола Иванов Генерал от пехотата
български военен и държавен деец
Служба 1879 - 1913
Служил на България България

Командвания:
Щаб на войската (1894-1896)
4-та дивизия (1899-1903)
2-ра дивизия (1903-1907)
Втора армия (БВ)

 

Радко Димитриев - генерал от инфантериятаРадко Димитриев Генерал от инфантерията

Служба  1879 – 1917
Служил на Царство България на Царство Русия
Командвания  Щаб на войската

Войни:
Руско-турска война (1877-1878)
Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Статията е прочетена 572 пъти
Назад към брой 126Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017