В Символа на вярата пише:
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
Божието Възкресение е велика тайна и не бива току-така да се мъчим да я разплитаме и проумяваме. Бог стана човек, за да могат човеците да се обожат. Колкото повече израства човек в християнския си път, толкова повече, предполагам, ще му се дава да проумява и да вижда със сърцето си подобни тайни. Но най-вярното решение според мен, ако човек искрено се вълнува от подобни въпроси – какво е възкресението – е да пита някой свещеник. Свещениците имат благодат да отговарят на тях. Но има и друго. Искаме да знаем какво е възкресението. Ей така, от чисто човешко любопитство. Добре. Преди възкресението обаче е кръстната смърт. Готови ли сме първо да проумеем нея? Или да го кажем другояче – готови ли сме да понесем например цялата истина за избиването на стотиците хиляди сирийски християни. Тези днешни новомъченици. Не сме готови. Направо питаме за възкресението.
Понеже човекът е създаден по образ и подобие Божие, и в нашия човешки живот, има, разбира се, мигове, прозрения, просветления и случки, които могат да ни отговорят донякъде какво е възкресението.
В по-общ, метафоричен план, на този въпрос е по-лесно да се отговори. Както знаем, времето е еднопосочен вектор в човешкия живот. Във вечния живот не е така. В този смисъл възкресението е преодоляването на тягата на времето.
www.pravoslavie.bg