На 16 април 1879 г. се приема Търновската конституция в брой 126

На 16 април 1879 г. се приема Търновската конституция
Категория: История

Професор д.и.н. Андрей Пантев – историк, дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“. Преподавал е балканска история в САЩ. Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Президент е на Българската асоциация за американистика.

Принос към девалвацията

Ние говорим, че Търновската конституция е най-демократичната в Европа, че е копие на белгийската и като че ли срамежливо подминаваме, че наподобява и сръбската. Но има един основен въпрос – каква продукция като демокрация произвежда тя. Ако погледнем с трезв поглед върху историческото развитие на България като конституционна и политическа система, ще видим, че не повече от 7-8 години у нас е съществувала такава конституционно гарантирана демокрация. Фактически тя се осъществява при първото българско правителство (май единствено при него) – на Тодор Бурмов, няма мнозинство в парламента, той е назначен от княза за министър-председател, и губейки одобрение и подкрепа в парламента, е свален. Някои твърдят, че това било криза. За мен това е един от малкото случаи, в които демокрацията чрез Конституция работи. Значи стигаме да един основен проблем – дали документацията, колкото и важна да е тя, като темел на една държава гарантира нормален, демократичен и съзидателен режим.

Преди години, когато бях депутат, най-големият гняв се изливаше върху това, че депутатите гласуват с чужди карти. Е, добре. Сега това е технически слабо възможно, но от това парламентът не заработи нито по-добре и ефективно, нито неговият престиж се повиши сред общественото мнение. В същото време обаче от Учредителното събрание остава една продължителна черта на идеята, че България е не само държава на духа, както великолепно се е изразил академик Дмитрий Лихачов, но и държава, при която има известна система на държавност, преди да има държава – общините, самооблагането, усещането за обща езикова близост между най-крайните райони на България от сръбската граница до Малко Търново. Това свидетелства, че и Конституцията е не толкова дарена, колкото отговаряща на егалитарните традиции в българското общество. Ако говорим обаче за тази традиция, не трябва да забравяме, че има един грандиозен парадокс в българската история. Както естествено са приемали егалитарните традиции – примерно тази идея да си на масата заедно с чорбаджията, така и с една поразителна лекота са се приемали, одобрявали и дори възторжено прославяли диктаторите в нашата история. Това е едно от малкото несъответствия между историческа архивна документация и практиката на нашия живот.

Когато се приемаше сегашната Конституция, едни хора лежаха и гладуваха срещу нея. Лежаха на тревата, за да покажат, че са по-големи демократи от демократичната Конституция. След това обаче не се притесниха да приемат постове, длъжности, титли, звания именно в името на тази Конституция. Това говори много за фарисейството на нашето политическо поведение. Ние приемаме една текстуална декларация само тогава, когато ни изнася. Нашето отношение към Конституцията по принцип като основен акт на държавността е фарисейско. Виждаме как тя беше използвана напоследък за уреждане на някакви долнопробни лични мераци и претенции в съдебната система. Така че наличието на Конституция още не означава наличие на демокрация и съзидателност. Англичаните нямат Конституция. Те се управляват от конституционни закони. Това не означава, че Англия не е демократична страна. А при нас отново цялата работа беше в словесната имитация. Нима не е ясно, че вицепрезидентът ни, не като личност, а като длъжност, е малко излишна фигура в нашата система. Но понеже в Америка има вицепрезидент, трябваше да има и тук. Това е съдбата на всяка имитационна, изкуствено въведена структура и система в нашия живот, независимо дали е политически, стопански и дори културен.

Ние в момента виждаме, че всеки от властта може да наруши Конституцията, която се спазва формално. Това означава, че да смениш пет партии не е морален укор. Това означава, че всичко, което е удобно за конюнктурата, може да бъде пренебрегвано, въпреки Конституцията. Доколкото знам, в Конституцията не пише, че нашето въздушно пространство трябва да бъде отбранявано от чужди сили, та макар и съюзнически. Образованието и здравеопазването са безплатни по Конституция. Всичко това е нагло пренебрегвано. А това, че някой е нарушил Конституцията, то е само частен случай от общото й пренебрегване тогава, когато е в интерес на определени сили и среди.

Когато държавата нарушава Конституцията, ние казваме, че самата държавност се разпада. Но понятието „държавност“ е измислено. Когато няма държава, не може да има държавност в съвременния свят. А всички ние, които непрекъснато употребяваме понятието „държава“ като отрицателно състояние, често забравяме, че самите ние имаме принос към тази девалвация.

Статията е прочетена 1045 пъти
Назад към брой 126Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017