Антибългарски сили обявяват основни моменти от Априлското въстание като Баташкото клане за мит в брой 126

Антибългарски сили обявяват основни моменти от Априлското въстание като Баташкото клане за мит
Категория: История

Априлското въстание е един романтичен пример за триумфа на един позор, за успеха на една трагедия. Поради това то заема особено място в нашата история и в историята на голямата балканска криза, която протича между 1875 и 1878 година. Самото въстание възпроизвежда най-доброто от европейската националноосвободителна традиция – като идеи, като организация и като отношение към Европа. Всичките принципи на националноосвободителното движение – държавна независимост, етнорелигиозна търпимост, респект към Европа, социална справедливост, са застъпени в идеите на Априлското въстание. И особено на събранието на Оборище, където 64 души упълномощени представители до голяма степен са ембрионът на бъдещото народно представителство.

Разбира се, трябва да кажем, че Априлското въстание е онова събитие, което даде възможност на тогавашното гражданско общество, наричано  „обществено мнение“, да изрази своя гняв от самия факт, че един народ, лежащ в основите на еврохристиянската цивилизация, е в продължение на стотици години във властта на една чужда и враждебна сила. Със своето мъченичество априлци предизвикаха най-сетне внимание към България и Европа престана да бъде безучастна и летаргична, каквато беше в продължение на векове. Ако има нещо късметлийско, по-точно случайно, то е в това, че Априлското въстание, особено в Пловдивско, се извършва фактически пред очите на много консули, пътешественици, журналисти и така мълвата за неговото зверско потушаване събуди съвестта на Европа и постави въпроса за моралното здраве на тогавашното европейско общество. Въстанието се осъществява във време, когато журналистиката вече поема пътя си на четвърта сила в управлението и в устоите на тогавашното общество. Дори има израз, че столът на главния редактор на един вестник е не по-малко значим в политиката, отколкото тронът на който и да е от нейните монарси.

Така че с нас тръгна всичко прогресивно и човечно, застана в подкрепа на България, която придоби значение. И досега има в учебниците фраза за „пробългарската агитация“. Турците потушиха това въстание с не по-малки жестокости от тези, които са проявени при потушаването на всички въстания от ХV век насам в балканските земи. От Тургенев до Оскар Уайлд и от Гладстон до Менделеев – всички застанаха зад България. Няма голям град в Англия, където да не е имало митинг в подкрепа на българското страдалчество. Това до голяма степен предопределя по-нататъшния ход на българското освобождение, при което в Русия – след едно сърцераздирателно писмо на екзарх Антим І, руското общество предприема една война, в която водещото бяха моралните подбуди. Априлското въстание бе продължено от една честна война в историята на ХІХ век. Дори тези, които са смятали, че загиват напразно и че това ще бъде поредното неизвестно освободително начинание на българите, този път предизвикаха състояние, при което в. „Икономист“ пише: „Свидетели сме на нечуван гняв в историята на Англия“. В същото време в руските обществени кръгове, от чайове и вечеринки до рекрутиране на доброволци, се извърши една масова акция за спасението на българите. Така че Априлското въстание носи всичко онова, което наричаме европеизъм.

Когато казваме, че едно дело е българско, обикновено се сещаме за Съединението. Но Априлското въстание е първият голям самостоятелен акт на българския народ. Апостолите, революционните окръзи, прокламациите, обръщението към Европа – всичко е изцяло българско начинание. Но нека не забравяме, че още оттогава антибългарската пропаганда натрапва клишето, че това било внушено от Русия, че това е руско подстрекателство. Оттогава започва идеята, че всяко начинание на българите срещу техните поробители е инспирирано отвън и че няма нищо общо със състоянието на българите, които се интересуват повече по колко върви свинското месо на Солунската митница, отколкото от това да си имат собствена държава. Величието на априлци е, че те отиват за пореден път на гибел и само година след това се появява една освободителна акция, която поставя България отново на европейската политическа сцена.

По същия начин в днешно време антибългарски сили обявяват основни моменти от Априлското въстание като Баташкото клане за мит. Дори в учебниците по история от 1992 г. у нас емблематични фигури като Раковски, Левски, Ботев бяха обявени за хаирсъзи, на които учителите „не трябва да наблягат“. Това е, защото днес има среди, които са леко паникьосани от възстановяването на симпатиите към Русия в българското общество. И са готови да изкривят всякаква неумолима историческа събитийна канава. Често повтарям, че очаквам те да обявят и клането в Батак за дело на донските казаци. Този стремеж, от една страна, има обществено основание – че симпатиите на обществото към Русия се възвръщат, а от друга страна, просто хората искат да направят кариера или да оправдаят онези богаташки средства, които са получавали пряко или косвено от чужбина.

Антибългарски сили обявяват основни моменти от Априлското въстание като Баташкото клане за мит

Статията е прочетена 638 пъти
Назад към брой 126Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017