Казват, че чистата съвест е като лотоса, прекрасна и непорочна. Когато се проявява в човека в пълната си красота, той се превръща в прекрасно същество, към което отправя своя Взор самия Бог.
Съвест, дълг, чест… В наше време тези думи почти са излезли от употреба, няма да е удивително, ако след време хората изобщо забравят тяхното значение. В днешно време почти никой не живее спрямо тези свои изконни качества, а често, дори те са пречка за постигане на набелязаната цел.
Всъщност тези качества са най-ценното достояние на човешката душа. Някога тези думи не са били просто празен звук, а фундамент, отправна точка, за тези, които са се стремили да станат истински хора. Смятало се е, че чистата съвест е била безценно благо за човека.
Достойният човек е честен и справедлив, различава отлично доброто от злото, тези му качества са верни помощници в моментите, когато се налага да прави важен избор.
"Къде другаде може да се познае човешкото величие, ако не в случаите, когато човек избира тежките мъчения пред действия противни на своята съвест?"
В. Белински
Съвестта е нашият вътрешен глас, който отговаря за контрола над нашите мисли, постъпки, дела. Когато човек е изпълнил своя дълг или просто своите задължения, без да е нарушил моралните норми, той чувства вътрешен покой и удовлетворение. А когато върви против нея той съжалява за своите действия, иска му се да бе постъпил другояче. Тогава се появяват угризенията на съвестта и чувството за вина, които започват да го безпокоят. Но има и хора, който изцяло са заглушили гласа на своята съвест, те не съжаляват и не изпитват угризения за постъпките, противни на своята душа. Това са хора, чиято връзка с душата практически е прекъсната. Те се ръководят изцяло от своето животинско начало, където се появят причиняват страдание, смут и хаос. За едни съвестта е безценен съветник, а за други празен звук.
Достойнството е нашата вътрешна увереност в собствените ни ценности, своеобразно чувство на самоуважение. Достойнството подчертава значимостта на личността и не зависи от социалната принадлежност. Обикновеният работник може да е много по-достоен от големия държавник. Човек притежава достойнство, което той самият поддържа и което другите уважават. Той може да извършва съзнателно добро само тогава, когато вярва в него, в своята обективна преценка и в истинната същност на своето същество.
Когато духът в човека доминира над плътта, той съхранява своите нравственост и достойнство.
В. Соловьов
Съвестта е едно от най-удивителните човешки чувства. Образно можем да я оприличим с чистия пламък, който свети равно и спокойно, когато на душата ни е спокойно. Всеки е чувал израза: „Човек с чиста съвест“. Това са най-достойните хора сред нас. Те не само постъпват справедливо, но и се противопоставят на несправедливостите. Честта и съвестта са взаимосвързани, тъй като съблюдавайки правилата на честта, човек придобива душевно спокойствие и живее в пълно съгласие със своята съвест.
Трудно можем да си представим нравствен човек, който не притежава гореспоменатите качества. Представете си съвестен човек, но безчестен и безотговорен или такъв, притежаващ чест и достойнство, но безсъвестен. Звучи абсурдно нали?
Ако човек не е изпълнил свое обещание и като следствие се срамува и разкайва за това, то да, този човек има съвест. Ако това качество е развито, личността просто не е способна да постъпи несправедливо и жестоко спрямо когото и да било.
Да, за да станеш Човек в този свят, действително трябва да притежаваш огромна воля и мъжество, да съхраняваш чистотата на своите мисли от калта на това материално блато…
В едно нормално общество хората се стремят към тези, които имат Чест, Достойнство, помагат безвъзмездно на другите, живеят по законите на своята Съвест и реално служат на духовния свят, игнорирайки материалните приоритети.
Източник: АллатРа