Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда в брой 124

Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда
Категория: История

   Към края на второто хилядолетие преди новата ера за част от тракийските племена стават достояние предимствата на желязото пред медта и бронза и започва масовото му търсене в планините. Подемът на желязната металургия и нейното разпространение е начало на една вътрешна миграция от равнините към местонаходищата на железните руди, които траките умело търсят по ментално - физикален /радиестезичен/ път. Рудодобивът е по-доходоносен от земеделието и животновъдството. Заедно със създаването на тези нови металургични центрове, започва и развитието на първите работилници за производство на железни оръдия и оръжия, чийто връх достига към средата на I хилядолетие преди новата ера. Така възникват малки и по-големи селища в планините, биват заселени най-удобните за живот и най-плодородни части земя, а към тях възникват и места за почит към мъртвите, крепости и светилища. Освен железодобива и желязопроизводството, преселниците имат отлични условия да развиват скотовъдство и дърводобив, а в отделни райони виноделие и земеделие. Със зараждането на тези селища продължава да се развива и култът на траките към скалите, които дават непознатия метал. От скалите те правят своите непристъпни крепости и ограждат дворовете си с дебели стени. Из камъка пресъздават календари за отмерване на сезоните - храмове на слънцето и  „виното”, скални гробници и погребални ниши, винарски камъни и жертвеници. За тях слънцето продължава да е велик господар и вечен двигател на живота им. Те естествено и твърдо вярват в безсмъртието на човешката душа и освобождаването й чрез изгаряне за тях е свещен празник на радост и веселие.

 Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда   Според проучвания в тракологията, мегалитни паметници са онези гробнични съоръжения в Източните Родопи, Странджа, Сакар и Източна Стара планина, които са представени чрез долмените, скалите гробници и ниши. След години изследвания се разбра, че мегалитните паметници са част от понятието мегалитна култура. “То включва поселищна система и пътна мрежа, социална уредба и търговски връзки, политическа организация, бит и духовен живот на носителите” (Ал. Фол, 1982).  Към тази култура се отнасят и храмовете на слънцето, светилища, ритуалните кромлехи, менхири, жертвеници, винарни, скални релефи и други. Те са от същата епоха /ХIV  - VI хил. пр.н.е./, имат пряка връзка с единния култ у траките към мъртвите и слънцето и са изградени върху или от големи скали /бел.1/.

   Като основна база за проучване на мегалитната култура в Източните Родопи ни послужи поселищното развитие, което се основава на една солидно изградена от нас археологическа карта и дългогодишни теренни проучвания с археологическия кръжок „Борис Дякович”, основан 1971 година. Авторът състави първата нумизматична топография за района чрез наличните публикации и от инвентарните книги на музеите: гръцки монети /от 29 полиса/, тракийски монети /от 21 племена и владетели/, тракийски подражания /от 13 вида/, македонски монети /от 8 царе/. Вносните предмети също се нанесоха на карта и се очертаха големите и по-малки селищни и религиозни комплекси с пътищата в Родопите и низината на Марица.

Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда   В Родопите и имало пет основи големи тракийски пътя: Пътят Пулпудева - Абдера, Пътят Маронея - Маказа - Пулпудева, Пътят от Горна Места през Чепинската котловина за Маричината низина, Пътищата по река Арда за Горна Места, Пътят по река Въча /публикуван в сборник Пулпудева/. В настоящото изследване ще се спрем по-подробно на тракийските пътищата по река Арда, от Одрин /Едирне/ за Горна Места.    

 

Бележки:

1. Интересът ни към тракийските паметници и култура бе положен от дипломната работа „Археологически паметници по долината на река Чая” и темата за дисертация „Пътища в Маричината низина и Родопите през I хил. пр.н.е.” След десетилетия работа през 70-те и 80-те години и одобрения от двата института по тракология и археология, готовият том „изчезна” и се появи. Тук само посветени и просветлени ще ме разберат. Каталогът остана, Невидимият ме спря да го предам. Пътищата свързват селища /открити и укрепени/, некрополи /в земята и по скалите/, светилища /по върхове и пещери/ и се очертават от монетните и вносни находки, по релефа и реките. Сега ще пусна в обръщение непубликувани по-важни паметници, без да търся отговор „защо са се появили”.

Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река АрдаТракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда  Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река АрдаТракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда

Статията е прочетена 1295 пъти
Назад към брой 124Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017