Част 1
ВЪВЕДЕНИЕ
Човешкият разум е объркан от абстрактното, а парите досега са били изцяло абстрактни. Няма нищо, с което да се сравнят. Наистина, има различни видове пари, метални и книжни, но по отношение на най-важните аспекти на парите, а именно, силите, регулиращи обръщението им, тези различни разнообразия са били идентични и това е довело разума на паричните теоретици до застой. Еднаквите неща не са сравними и, без подкрепата на интелекта, забраняват действието на концепцията. Теорията за парите се е изправила пред монолитна стена, абсолютно неспособна да се движи. Тук не е имало страна, в която да има законно санкционирана теория за парите, върху която да може да се основава управлението на парите. Навсякъде управлението на парите се води от чисто емпирични правила, чрез които се претендира за абсолютен авторитет. Все пак парите са основа на икономическия живот и на обществените финанси; парите са осезаем обект, чието практическо значение разпалва въображението, както едва ли го прави нещо друго; освен това обект, който е бил познат и изкуствено създаден от човешкия род от 3000 години. Да разгледаме какво значи това: в един от най-сериозните обществени и частни интереси през последните 3000 години ние сме действали слепешката, несъзнателно и невежо. Ако по-нататък търсим доказателство за безнадеждността на така нареченото абстрактно мислене, то е тук.
Със Свободните пари, както е описано в тази книга, положението радикално се променя. Парите престават да бъдат абстрактни. Свободните пари за пръв път дават точка за сравнение при едно изследване на парите. Парите са намерили основа; те трябва да станат обект с индивидуално звучене и ограничени повърхнини. Дайте ми опорна точка, е казал Архимед, и аз мога да завъртя света около оста му. С дадената точка за сравнение човек може да реши всеки проблем.
Свободните пари дават критерий за изграждане на теорията за парите, критерий, с който всички отклонения от вертикала стават видими.
СВОБОДНИТЕ ПАРИ
Парите са инструмент за размяна и нищо друго. Тяхната функция е да улесняват размяната на блага и да отстраняват трудностите на бартера. Бартерът е бил несигурен, неприятен, скъп и твърде често се е провалял изцяло. Парите, които заменят бартера, трябва да осигурят, ускорят и поевтинят размяната на блага.
Ето това искаме от парите.Степента на сигурност, бързина и поевтиняване, с която благата се разменят, е пробата за полезността на парите.
Ако, в допълнение към това, искаме парите да причиняват минимум безпокойство с физическите си свойства, правим предположение, че това е валидно само ако целта, заради която парите съществуват, не е чрез това да се провалят.
Ако сигурността, ускоряването и поевтиняването на размяната на блага може да бъде достигнато посредством форма на парите, която не може да бъде повредена от молци и ръжда и която освен това може да бъде удобна за трупане, тогава позволете ни с всички средства да имаме такива пари. Но, ако тази форма понижава сигурността, бързината и поевтиняването на размяната на блага, ние казваме: далече от нея!
Знаейки, че разделянето на труда, самата основа на нашата цивилизация, е заложена тук, ще подберем каквато и да е форма на парите, подходяща за нашите потребности, съвсем независимо от желанията или предразсъдъците на индивидите.
За да изпитаме качествата на парите, няма да използваме везни, тигели или киселини, нито ще изследваме подробно някаква монета или ще се консултираме с някой теоретик. Вместо това ще разгледаме работата, извършвана от парите.
Ако открием, че някаква форма на пари открива благата и ги изпраща по най-късия път от завода до потребителя, ако отбележим, че благата престават да затрупват пазарите и складовете, че броят на търговците намалява, че търговските печалби се свиват, че не стават търговски депресии, че производителите са осигурени с реално разполагане на всичко, което могат да произведат, работейки с пълна сила, ние ще възкликнем: Това е една превъзходна форма на парите! - и ще се придържаме към това мнение даже ако в по-близкото изследване открием, че дадените пари са физически непривлекателни. Ще разглеждаме парите, както се разглежда, да речем, машина, и ще оформим преценката си изключително по тяхната ефикасност, а не според форма и цвета им.
Критерий за добри пари, като ефикасен инструмент за размяна:
1.Добри пари са тези, които ще осигуряват размяна на благата, което ще оценяваме като липса на търговски депресии, кризи и безработица;
2.Които ще ускоряват размяната, което ще оценяваме от намаляване на запасите от стоки, намаляване на броя на търговците и магазините и съответно по-пълни килери на потребителите;
3.Които ще поевтинят размяната, което ще оценяваме по по-малката разлика между цената, получавана от производителя, и цената, плащана от потребителя (към производителите включваме и всички, ангажирани в транспортирането на благата).
Колко неефикасно функционира традиционната форма на парите като инструмент на размяна беше показано в предишните части на тази книга. Форма на парите, която по необходимост се оттегля, когато липсва, и наводнява пазара, когато вече е в излишък, може да бъде само инструмент за измама и лихварство и трябва да се разглежда като негодна, независимо от факта колко приятни физически качества притежава.
Според оценката на тези критерии, се вижда какво бедствие е било въвеждането на златния стандарт в Германия! В началото - разцвет, захранван от милионите, взети от Франция, а след това - неизбежно сгромолясване!
Въведохме златния стандарт, защото очаквахме изгода от него и защото и други изгоди биха се очаквали от смяната на нашата парична система, а не само сигурност, поевтиняване и ускоряване на размяната на блага? От златните монети, чисти кръгли лъскави играчки, се очакваше да улеснят, ускорят и поевтинят размяната на слама, желязо, варовик, кожи, петрол, жито, въглища и прочие, но как можеше да стане това никой не бе способен да обясни; това просто беше въпрос на вяра. Всеки - даже Бисмарк - се позоваваше на оценката на така наречените експерти.
След установяването на златния стандарт, както и преди него, размяната на блага поглъща 30, 40 и понякога почти 50% от цялото производство. Търговските депресии са точно толкова чести, колкото и опустошителни, както и в дните на талерите и флорините; а от нарасналия брой на търговците откриваме колко слаба е покупателната способност на новите пари.
Причината, поради която покупателната способност на тези пари, способността за разменяне на блага, е толкова слаба, лежи във факта, че те са били свръхподобрени, т. е. подобрени изключително от гледната точка на държателя на пари При подбора на материала са се съобразявали само с купувача и само с търсенето. Благата, предлагането, продавачът, производителят на блага са били изцяло пренебрегнати.
Най-финият от материалите, ценен метал, е бил избран за производство на пари, защото той предлага известни удобства на държателите на пари. Нашите експерти не са съобразили, че държателите на блага, продавайки продуктите си, трябва да плащат за тези удобства. Чрез избирането на златото за паричен материал, на купувача е било дадено време да избира най-благоприятния момент за купуване на блага и давайки тази свобода, обожателите на златния стандарт са забравили, че продавачът ще е принуден да чака търпеливо на пазара, докато купувачът реши да се появи. Чрез избирането на материала за парите търсенето на блага е било отместено в посоката на притежателите на пари и оставено да бъде игра на каприза, алчността, спекулата и късмета. Никой не е видял, че предлагането на блага, принадлежащи на материалната природа, е оставено на милостта на тази произволна воля.
Така се е издигнала силата на парите, преобразена във финансова мощ, която упражнява унищожаващ натиск върху всички производители.
Накратко, нашите достойни експерти при разглеждането на въпроса за парите са забравили благата, за размяната на които парите съществуват. Те са подобрили парите изключително от гледна точка на държателите и като резултат парите са станали без стойност като средство за размяна. Очевидно целта на парите не ги е занимавала така, както ги разбира Прудон, и те са изковали „резе вместо ключ за вратите на пазара”. Сегашната форма на парите отхвърля благата вместо да ги привлича. Разбира се, хората купуват стоки, но само когато са гладни или когато е доходно. Като потребител всеки купува минимума. Никой не иска да направи запаси, планирайки къща за живеене, архитектът никога не включва в нея килер. Ако днес всеки глава на семейство е бил представян с пълен килер, от утре този склад би се върнал на пазара. Парите са нещото, което хората искат за притежават, макар че всеки знае, че това желание не може да бъде изпълнено, тъй като парите взаимно се неутрализират. Притежаването на златни монети безспорно е по-приятно от притежаването на блага. Нека „другите” имат блага. Но, икономически казано, кои са тези други? Самите ние сме другите; всички ние, които произвеждаме блага. Ако като купувачи отказваме продуктите на другите, отказваме нашите собствени продукти. Ако не предпочитаме парите пред продуктите на нашите другари, ако вместо все още желаните, но недостижими резерви от пари сме построили килер и сме го напълнили с продуктите на приятелите ни, ние не бихме били задължени да предлагаме продуктите си за продажба в скъпи магазини, където те са до голяма степен изразходвани от разноските на търговията.Бихме имали бързо и евтино обръщение на блага.
Златото не хармонира на характера на нашите блага. Злато и слама, злато и петрол, злато и гуано, злато и тухли, злато и желязо, злато и кожи! Само диво въображение, чудовищна халюцинация, само доктрината за „стойността” може да запълни бездната. Стоките изобщо, като слама, петрол, гуано и останалите, могат да бъдат сигурно разменяни само ако всеки е безразличен към това, дали притежава пари или блага, а това е възможно само ако парите са сполетени от всички недостатъци, присъщи на продуктите. Това е очевидно. Благата ни гният, развалят се, чупят се, ръждясват, така че само ако парите са еднакво неприятни, с въведена загуба на свойствата, могат да въздействат върху размяната бързо, сигурно и евтино.
Тъй като такива пари никога, при някаква сметка няма да бъдат предпочетени от никого пред благата.
Само пари, на които минава времето, подобно на вестниците, гният като картофите, ръждясват като желязото, изпаряват се като етера, са годни да устоят на изпитанието като инструмент за размяна на картофи, вестници, желязо и етер. Понеже такива пари няма да бъдат предпочетени пред стоките и от купувачите, и от продавачите. Тогава ние се разделяме с благата си срещу пари само защото се нуждаем от пари като средство за размяна, а не защото очакваме изгода от притежаването на пари.
Така трябва да направим парите по-лоши от стоките, ако искаме да ги направим по-добри като средство за размяна.
Виж снимка "100 долара свободни пари" от тази статия.
Тази стодоларова банкнота е показана как ще изглежда през седмицата от 4 до 11 август, като към нея са прикрепени от различните й държатели тридесет и една десетцентови марки (общо 3,10 долара) върху дадените пространства, предвидени за целта, по една марка на седмица, от началото на годината. В течение на годината към стодоларовата банкнота трябва да бъдат прикрепени 52 десетцентови марки (5,20 долара) или, с други думи, тя се обезценява с 5,2% годишно за сметка на своя държател.
Виж снимка "4 фунта свободни пари" от тази статия.
Свободни пари, британска валута, се издават в банкноти от по 1, 5, 10 шилинга, 1, 4, 10 и 20 лири и в перфорирани листове от марки, подобни на малки пощенски марки със стойност 0,5, 1, 2,5 и 5 пени, които марки се използват за ежеседмично прикрепване към банкнотите, за да се придържат банкнотите към номиналната си стойност. Например марка от 1 пени се прикрепва ежеседмично от държателя към банкнотата от 4 лири, разделена за тази цел на 52 датирани дялове. Банкнотата е показана как изглежда през седмицата 4-11 август, като марки за 31 пени са прикрепени към нея от различните й държатели, по една марка всяка седмица от началото на годината. В течение на годината към тази банкнота от 4 лири трябва да бъдат прикрепени марки за 52 пени или, с други думи, тя се обезценява с 5,4 % годишно за сметка на държателите си.
Тъй като собствениците на стоки винаги бързат с размяната, честно и справедливо е държателите на пари, които са средство за размяна, също да бързат. Предлагането е под незабавно вътрешно напрежение, затова търсенето трябва да бъде поставено под същото напрежение.
Предлагането е нещо отделно от волята на собствениците на блага, така че търсенето трябва да стане нещо отделно от волята на притежателите на пари.
Ако решим да премахнем привилегиите, на които се радват собствениците на пари, и да подчиним търсенето на принудата, на която е подложено от природата предлагането, ние отстраняваме всички аномалии на традиционната форма на парите и заставяме търсенето редовно да се появява на пазара, независимо от политическите, икономическите и природните условия. Освен това сметките на спекулантите, мненията и капризите на капиталистите и банкерите вече няма да влияят върху търсенето. Това, което означаваме като „дух на стоковата борса”, ще бъде нещо от миналото. Както законът за гравитацията не познава настроенията, така и законът за търсенето няма да го познава. Нито страхът от загуби, нито очакванията за печалба ще са способни да забавят или ускорят търсенето.
При всички мислими условия тогава търсенето ще се състои от обема на парите, издадени от държавата, умножени от каква да е скорост на обръщение, която е позволена от съществуващата търговска организация.
Всички частни парични резерви автоматично се разтварят в тази принудителна циркулация. Целият обем от издадени пари е едно непрекъснато, редовно и бързо обръщение. Никой вече не може да се намесва в общественото парично управление чрез пускане в обръщение или оттегляне на частни резерви от пари. А самата държава е задължена през цялото време строго да пригажда търсенето към предлагането - задължение, което тя може да изпълни чрез издаване и оттегляне на малки суми от пари.
Не е необходимо повече от това, за да се защити размяната на блага срещу всякакво замислено разстройство, да направи кризите и безработицата невъзможни, да сведе търговските печалби до ранга на надница и за кратко време да задуши капиталовата лихва в море от капитал.
Силвио ГЕЗЕЛ 1916 г.
Превод от английски:
СВОБОДНИ ПАРИ или ПАРИТЕ, КАКВИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ в брой 13
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”
Статията е прочетена 804 пъти