В информационния поток, с който ни заливат медиите и световната интернет мрежа, е трудно да се осмисли и открие същественото за човека и времето. Докато пътешествията, опознаването на други земи и народи, отключват сетивност, провокират емоции, създават връзки и материал, който гради паралелен свят-света на пътуващия човек, приемащ или не каузи, идеи, промени..
Новата книга на Евелина Тодорова „Кръстопъти на времето“, създава реалност, която гради мостове във времето , преоткрива“ уж познати“ територии. Талантлив пътеписец, тя разказва вълнуващо и достоверно за въпиющата потребност на съвременника от общуване.
Четирите части, могат да се възприемат и като четири отделни книги, обединени от идеята за тържеството на доброто и красивото в съвременния свят. Създават по-различни представи за Европа и Мала Азия. Освен с ценна информация ,писателката преоткрива с ума и сърцето си държави,градове, исторически и културни обекти, личности и събития , белязани от духовното минало ,но сериозно засегнати от проблемите на политиката и съвременния свят .
Първата част „Небесни хора“, представлява дневник- пътни бележки за начинанието на първите 33 ентусиасти-поклонници, по пътя на богомилите/ катари/ , решени да отдадат почит на свещения дух, прекосявайки Италия и Франция и достигайки крайната си цел- трагичната и величествена крепост, където е била последна битка на катарите - Монсегюр.Този културен „галоп“, както го определя авторката, предлага не само преживяванията на участниците, но и ценна, малко известна информация за движението в Средновековието на богомилите , и как тяхното учение се свързва с това на катарите. Представени са забележителни културно-исторически обекти ,видени и преживени нетривиално, и се е получило интересното четиво, което следва ритъма на пътя и внушава посланието да бъдем по-духовни , по-хуманни, по-цивилизовани.
Същата идея носят и „През сърцето на Турция „ и „Кръстопътят Балкани“. Пътеписът за Турция поставя акцента върху преоткриването на страната, отворена за света, готова да сподели духовните си ценности. Показателен е епизодът, посветен на свещения град Кония, люлка на учението на Мевляна“Руми“ и дервишите. Макар и епизодично се докосваме се до философия ,поразяваща със своята дълбочина и хуманност.
„Кръстопътят Балкани“ представя калейдоскоп на познатите балкански страни: Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания, но от гледната точка на съвременния човек, анализиращ общото и различното за кръстопътните държави . Не са спестени грозните епизоди от недалечното исторически минало , удавените в кръв Дубровник, Мостар , Сараево, заради устремът на народа им към свобода и независимост.Посланието се налага непринудено : от самите народи ,тук на Балканите, зависи добруването им, да се развиват в името на доброто и красивото. За съжаление, стремежи, които често не са съвпадали и не съвпадат с политическите амбиции на управниците!
„Фрагменти от близо и далеч“ ни връща в далечното минало на 70-те на ХХ век, в Полша и Унгария, видени през очите на 19-годишното романтично момиче..което, пътува за първи път и бърза да сподели преживяното! Интерес ракурс между минало и настояще! Четивото се разширява с пътуванията от първите години на прехода ,в периода 1994-95 години, когато жаждата за нови , непознати земи се усещаше силно. Гърция, Италия, Франция, Монако са предпочитаните дестинации, като лаконично се разказва за най-впечатляващото: Рим – с месата на папата , Гърция с изкачването на Олимп, Монако с опита да се докоснеш до света на богатите, Ница – с гостоприемството на французите ..
Стилът е стегнат и динамичен, понякога се усеща като въздишка и възклицание..! Книгата се чете много леко , следва ритъма на преживяването.
„Кръстопъти на времето“ можем да определим като неповторимо приключение на духа, сливане на минало, настояще и бъдеще!
Да й пожелаем успех!
Слово на акад. Атанас Панчев, произнесено по повод представяне книгата "Кръстопъти на времето" на 25.01.2017 г., в читалище "Петър Берон", гр. София