Върхове от подвизи на Тракийска бойна слава в брой 124

Върхове от подвизи на Тракийска бойна слава
Категория: История

Повод за разговор на тази тема е стогодишнината от Първата световна война 1914 – 1918 година и касапския Европейски Ньойски договор, който надроби на парчета свещената ни земя, подари я на вековните ни врагове около нас.

Вълнуващи слова днес четем за Първата световна война, за храбростта на Втора българска армия срещу нашествениците от цял свят върху земята на Самуилова България.

Най-вълнуващите, появили се на книжния пазар през 2016 година са романът „Каймак чалан” на Красимир Узунов и „Комитата от Дряновския манастир” на Павлина Павлова.

Романът на Красимир Узунов ускори процедурата за построяване мемориал в Пловдив в прослава на Втора Тракийска армия, защото тя се прослави в боевете при Дойран, Каймак чалан, Завоя на Черна,това са върховете увенчани с подвизи и бойна слава преди сто години.

Днес 140 години след славния поход на генерал Гурко към Сан Стефаново и сто години след Дойранската епопея в Пловдив ще се строи мемориал на героите загинали в прослава името на обединена България.

                – Къде, на кое място?

                – На Джендем тепе!

                – Защо там, а не до Военния клуб в центъра на световната столица на културата след 2019 година.

                – Защото там е извисена осанката на Гюро Михайлов – изгорял на поста като часовой в банката.

                – Било е това през ХІХ век, когато е изгорял в пламъците на божествения храм на Перущица чизмарят Кочо Честименски. Върхът на Кочовата слава е по-висок от този на часовия пред банката, още по-висок е върхът на пловдивчани при Дойран и Каймак чалан. Пред тези върхове на бойна слава шапки свалят и коленичат световни столици като Лондон!

Защо славата на часовоя в банката цял век и повече засенчва славата на Кочо чизмаря, славата на Одринската и Дойранската епопеи?

Новият век, новото време, новата цивилизация настоятелно искат по-справедливо подреждане на историята, на върховете на бойната слава, на подвизите но войните (бойците) от Пловдивския гарнизон, на Втора Тракийска армия…

Като световна столица на културата, на духа, Пловдив следва да покаже едрите зърна от пшеницата на тракийския чернозем, а не просените семенца, семенцата на синапа и то тук, пред Военния клуб, пред античния театър, пред разкопките…   

Военният клуб в гарнизона е достъпен за ветераните от войните и браздите и когато получат пенсиите си от пощенската палата и вземат стръкче червена роза, те ще я положат там – пред гарнизонния клуб, пред монумента на славата, пред разкопките на орфеевата цивилизация.

Мястото на банковия часовой от ХІХ век е пред сградата на банката на ул.”Райко Даскалов”.

Обществени стихийни ветрове през минали векове са подмятали монумента на часовоя насам-натам, нагоре-надолу…. Време е управлението на града да постави всичко на мястото му, а от върха Джендем тепе, дано се сбъдне мечтата на народа – там да се извиси духът на Симеон от Златния век на България. Симеон велики възседнал буйния Буцефал от там, от младежкия хълм да призове потомството си от ХХІ-вия век за разумно обединение, така, както Спартак това е направил в залеза на робската епоха.

Със силата на словото Съюзът на ветераните от войните и браздите ще убедят потомството, че траки, българи и славяни са в основата на човешката цивилизация.

Ако успешно подредим и покажем върховете и подвизите на дедите пред света, ще обединим България в границите на Сан Стефанския мирен договор. Със силата на оръжието не успяхме, със силата на словото ще го сторим.

Дядо Борис Гърнев – ветеранът от войната и браздата

04.01.2017 г.

Статията е прочетена 766 пъти
Назад към брой 124Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017