Скръб и възторг за писателя Никола Гигов в брой 123

Скръб и възторг за писателя Никола Гигов
Категория: Сърцето, душата

На 3 декември 2016 г. си отиде певецът на Родопите, изследователят на Орфей

Далечен чан... или камбана.
Отлита жерав. Идва залез.
Дали е късно или рано?
Дали сме същите? Едва ли...

Последни редове от стихотворението "Предчувствие за есен" от юбилейната книга, озаглавена "Триъгълни слънца".

 

Скъпи приятелю, твоето предчувствие за настъпилата есен е напълно точно, защото само преди месец отпразнува своя 80-годишен юбилей... Но ти усещаше, че идва зима, залеза на земния живот. За жалост на всички ни, той дойде много скоро - на 3 декември 2016 г.

И днес, 5 декември в траурната зала на храма "Св. Висарион Смолянски" в гр. Смолян лежи твоето тленно тяло. Но твоята Душа е вечна. Ти  я показа на всички чрез сътворените от теб десетки книги, издадени у нас и в чужбина.

Стотици граждани ти запалиха свещ и положиха цветя. След опелото на отец Димитър Михайлов бе прочетен траурен адрес от кмета на гр. Смолян - Николай Мелемов. Траурно слово изнесе Св. Казанджиев - председател на дружеството на писателите. Камбанен звън извести за отиване в последния дом на твоето тяло. При излизане от храма звучеше траурна музика. Когато тя спря, оркестърът засвири Дунавско хоро. Присъстващите останаха изненадани. Когато спряхме до твоя гроб, съпругата ти Елена Хайтова, обясни, че последното ти желание е било да звучи любимото ти хоро. Нейното слово беше с много обич и тъга за теб, а дъщеря ти декламира твоето стихотворение "На баща ми".

След сбогуването с теб на хората беше раздадено традиционно хляб, жито и вода. И тук дойде втората изненада - на всички бе раздадена твоята юбилейна книга "Триъгълни слънца". С тази книжка ти ни дари с част от твоята Душа. Благодарим ти, приятелю!

Към теб аз изпитвам две противоречиви чувства: на скръб, защото вече те няма между нас, и на възторг от това, което сътвори в своя земен живот - повече от 70 книги с поезия и проза. ОТ тях 12 книги са изследване за Орфей. За голямото си творчество получи повече от 100 отличия и награди - наши и международни. Сред тях е националното признание орден "Св. св. Кирил и Методий" - I степен и включването ти в енциклопедията "Бележити българи на съвременна България".

Аз съм доволен, че имам малък принос в твоите награди, защото участвах в гражданския инициативен комитет, който предложи на общинския съвет, послучай 70-годишния ти юбилей да получиш званието "Почетен гражданин на град Смолян".

Двамата с твоята съпруга Елена сте единствените български творци, които като две крила на птицата на словото, проведохте хиляди срещи със свои почитатели у нас и в чужбина. На тях винаги гореше обичта към Родината. Ти споделяше своята мечта за общество, основано на свободата, братството и равенството между хората, коте ще се роди само с много любов.

Едва ли у нас има друг съвременен писател с толкова издадени книги, получени височки оценки, награди и отличия. Ето затова е моят възторг от теб! Ти изпълни основната роля на всеки творец - възраждането на националната култура и формирането духа на българския народ.

Но у мен бушува и друго чувство - на възмущение, защото само телевизия "Скат" съобщи за твоята кончина, а другите национални медии не отрониха нито дума.

Ти знаеше, че у нас уважението и думичката "благодаря" са изместени от завистта.

Въпреки това ти оставяш съвременният Орфей на България!

Сбогом, скъпи приятелю!

Дълбок поклон пред светлата ти памет!

Привет на твоята Душа, която остава завинаги с нас чрез твоите книги!

Твой сърдечен приятел

Димитър  Костадинов, гр. Смолян

 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Камбани бият - спи Калофер.
Окови тегнат във живота.
И някой стене, някой охка -
роди се, братя,
Христо Ботев.

Вървят и пеят коледари.
Скрипти снегът, светлее порта.
Исус се ражда като вяра -
роди се, братя,
Христо Ботев.

Той много скоро ще порасне
и ще потегли към Балкана.
Ще грее сабята му ясна.
Спартаков поглед ще припламва.

Ще се развей хайдушко знаме
апостоли ще се заклеват
и през бунтовните балкани
куршум ще свети
и ще пее.

Камбаните тревожно бият
и зимни гръмове буботят,
днес нова вяра ще открием:
Роди се, братя,
Христо Ботев.

 

* * *

Живея в планина и дишам храброст.
Другари са ми скалните орли.
Светкавици, подобно древни саби - отдават чест
и звездопад вали.

И аз съм оцелелият на крепост.
На всички мъртви - бойният им вик. Тук бурите са опълченски епос.
И всеки бор е български войник.

И всеки връх е орловата кота,
и всяко утро - подвиг на юнак.
Орлите са въстанници на Ботев -
все в буря търсят
Ботевият знак!

Наоколо - сияния и екот.
Хайдушки песни люшкат знамена. Въздигат се комитските пътеки
към орлови гнезда
и висина.

Като орел и песента излита -
плете венци за храбрия юнак.
Гората пее за Хаджи Димитър,
а мълнии чертаят
Ботев знак!

Из "Триъгълни слънца"

Триъгълни Слънца - Никола Гигов

Статията е прочетена 722 пъти
Назад към брой 123Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017