Рожденството - Растежът на любовта или как да раста с Христа в брой 123

Рожденството - Растежът на любовта или как да раста с Христа
Категория: Сърцето, душата

Рождество Христово не е просто факт, ограничено във времето и пространството събитие. Именно превръщането на този изумителен и феномен, и ноумен, във времево и обредно поклонение, не е довело вече повече от 2000 години до промените, вложени чрез християнството в Божия План.

Да преминеш през вратата на Рождеството, означава да осъзнаеш как през нея преминава всеки чрез непрекъснатото Божествено Сътворяване. И в това осъзнаване да няма съмнение, независимост, а да си убеден, че всичко е зависимо от Поведението на Божествения свят.

Че ти, съобразявайки се другия, приемайки неговия Живот, правейки така, че да не се чувства неудобно от теб, си сигурен, че се съобразяваш с Бог, Който е самият Живот, че е във всеки един атом. И на това субстанциално еднородно и неделимо ниво всичко е Едно.

А на по-висшето, есенциалното ниво, законите на материята преминават в духовни принципи, споявани от духа на любовта, мъдростта, истината, свободата…

На това ниво имаш сигурност, че човек диша със сърцето, приема всичко, разбира, че навсякъде действа най-важният принцип – Рождението, Растежът на Любовта, Разширението, Движението… Слизащо от горе, издигащо се пред сърцето и даващо, умножаващо Небесния дар…

Рождеството на Христос е всекидневно космическо явление. То е принцип, водещ към ритмичната Цялост на света, водещ към Божествената Планина.

Усещане, че си като всичко и всеки. Че няма другост на идентичността. Едно стопяване в мира и милостта. В което няма борба, война, а само приемане и смирение – най-висшата добродетел.

Ако днешната ни цивилизация не беше предпочела да отмести основата си от тази Канара, днес нямаше да се срива като пясъчна планина от сгрешени приоритети.

Но, за радост, заплетеният в шубраците на изкривяванията Смисъл на Единосъщието ни с Бога, вече се разплита. Макар и по трудния начин с много изпитания, все пак, Развиделяването и Осъзнаването се задават на небосклона на живота ни.

Задава се времето на Зрелостта. На близостта на Вършитбата - отделянето на Празнотата от пустотата, от празнодумието.

Класовете на Жетвата започват да узряват и да се подреждат в ръкойките на Сеяча.Непопадналите в тях “плевели” се отстраняват, макар че и те имат шанс с повече страдания да се трансформират. Затова връзката между Праната и прането е пряка. Изпира се нечистотата, за да се стигне до Правдивостта, до Израстването към Светлината на Събуждането.

Христа е Растежът на Любовта, Разлистването, Раззеленяването, Разклоняването на Дървото на Живота, за да се стигне до Плодовете на действията. До Възрастването на Духа. До Възрастяването.

И това време на Обръщането все повече почуква върху Хоризонта, сливащ Небе и Земя. На подготвящия се нов  Ерусалим.

Подготвя се и Сливането на човека с неговото Предназначение да бъде единосъщен със своя Творец. Стъпките на Истината отекват все по-силно и водят към Сливането на Началото и Края.

В Книгата на Сътворението вече се разгръщат Страниците на Следването и Сливането с Поведението на Духа.

Слизат Откровението на Смисъла и Оплождането на Разбирането, Радостта от Даването. Радостта на Равновесието…

Младенецът се къпе в Мирото на Мира. Светът се облича в Белота.

Отдавна заченалото Богоподобие се разпуква в неизброими Лъчи и Зари.

Празнуват Лекотата, Простотата, Естествеността, Правдивостта, Любовта, Мъдростта...

Статията е прочетена 1148 пъти
Назад към брой 123Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017