Културономичният подход и космопланетарното развитие на земята част 1
Социокомуникативният процес на формиране на етническата общност включва освен обособяването на постоянно и съвместно живеещи в група хора, с общ произход, с обща територия, с обща традиционна материална и духовна култура, с обща религиозно-култова система, но и с общ език и разбиране за общностно самосъзнание. В този смисъл социокомуникативният процес на формиране на всяка езикова система има две основни характеристики – устойчивост и промяна. На тази основа се развива многообразието на човешки езици. Учените смятат, че в момента съществуват между 6 хил. и 7 хил. езика. Разбира се, не може да бъде известен окончателният им брой, защото непрекъснато се създават и отмират други. През 2007 год. беше установено ново неизвестно племе, живеещо в джунглите на Бразилия. Представителите на това племе, наречено „метиктире” говорят свой специфичен език. Преброяването на езиците става трудно и поради факта, че понякога не може да се определи дали става въпрос за различни езици или за варианти на един и същи език.
Някои учени предполагат, че е възможно до края на XXI век близо половината от живите езици днес да изчезнат. На социокомуникативната им същност се дължи и обстоятелството, че няма единни правила за функционирането на всички езици. Спорно е дори това, че във всички езици в света има съществителни глаголи. Шестте възможности за подреждане на субекта (С), предлога (П) и обекта (О) в главното изречение в отделните езици се осъществява по най-различен начин. Най-срещаният вариант е О – С - П и то главно в примитивните в своя социален живот етноси, напр. в някои амазонски етнообщности.
Установяването на общи закономерности, валидни за всички езикови феномени извън социокомуникативния подход е невъзможно. Въз основа на своите проучвания върху индианските езици американските изследователи Бенджамин Уорф и Едуард Сепир създават т. н. лингвистична теория на относителността”. Според нея езиците могат да бъдат безкрайно отдалечени един от друг.
Преди 140 хил. г. пр. Хр. поредното заледяване води до спадане на равнището на океаните и моретата с около 100 метра. Тогава хората мигрирали от Африка, Европа и Азия в Северна Америка. Движели се покрай бреговете и така достигнали западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, а по леда – и до Караибските острови. По същия начин по край бреговете на Западна Европа, после през Британските острови до източното крайбрежие на Северна Америка. Това са неандерталците. Те били много по-едри от съвременните хора и живеели предимно в пещери. Така неандерталците по сухозем път достигнали до Централна Азия и от там в Северна Америка. В централна Азия те се свързват с идващите след тях представители на хомосапиенса. Техни представители от се заселват в Австралия.
Поне след 50 хил. г. пр. Хр. идва нова вълна от хомосапиенси в Централна Азия. Така с всяка промяна на климата се извършват нови и нови разселвания на хора. Така хората, следвайки главно миграцията на животните, се разселили из целия свят. Ето защо в генетичен контекст понятието „раса” не съществува. м
Хората започват да правят плавателни съдове и стават мореплаватели. Те се разселват по крайбрежията на езера, морета и океани, както и в делтите на големите пълноводни реки. Дори и днес повечето хора живеят по крайбрежието на континентите или край бреговете на езера и реки. Човешките същества следват неизменно този път на взаимодействие с природата. Така са се формирали и първите социалнородствени образувания – семейството и родът. Така се създава семейно-родствената община.
Първите градове (урбанизирани поселения, селища) възникват преди по-малко от 6 хил. години. В тези поселища хората се превърнали в обществени създания, споделяйки опит и информация, знания и умения. Така формирали ценности и норми на поведени. Или накратко казано – те се цивилизовали. Но успявали само да овладеят природната енергия и собствените си сили. Хората взимали от земята най-необходимото. Така хората дълго време водили природосъобразен живот и икономиката им изглеждала естествен и справедлив съюз с природната среда. Образованието е рядка привилегия. Децата са единственото богатство в семейството. Всяко едно от тях дава своя принос към прехраната на семейството. Градовете променят човешкия живот и съдба. Селяните стават занаятчии и търговци. Стоки и идеи преминават от едни ръце в други. Човешката гениалност е, че човек винаги е осъзнавал своята слабост пред природата.
Физическата сила, която природата не е дала на хората, те открили чрез опитомяването на животните.
Организираният лов и риболов и най- вече земеделието е първата от всички научно-технически революции на човечеството. Земеделието се е появило около 10 хил. – 8 хил. год. пр. Хр. То променило връзката на хората с природата. От ловци – събирачи те се превърнали в земеделци и уседнали животновъди. Земеделието създало условия за по-сигурен живот. Хората впрегнали енергията на животните и растенията. Така те се адаптирали по –успешно към средата, в която живеят. Земеделието е все още най-често срещаното занятие в света. И сега със земеделие са заети близо от половината жители на Земята, като ¾ от тях я обработват ръчно.
По-късно човекът открива други източници на енергия, също създадени от растенията и животните от преди 100 млн. години. Това са въглищата, газа и петролът, които той се научил да извлича от недрата на Земята. Тези залежи от слънчева енергия дали още по-голяма свобода на хората, като използват машини за тежкия физически труд.
Появата на електричеството води до нов етап в развитието на научнотехническия революционен процес. Само за петдесет години Земята се променя по-радикално от всички човешки поколения дотогава, взети заедно.
За последните шестдесет години населението на Земята се е увеличило повече от 3 пъти. Вече над 2 млрд. хора през втората половина на XX век се преселили да живеят в градовете. Напр. преди 40 години Шанхай е бил малко рибарски селце. Сега той е многомилионен мегаполис. Само за последните 20 години на неговата територия са построени близо 4 хиляди кули и небостъргачи. Още стотици такива са в строеж. В днешно време над половината от повече от 7-те млрд. население, живее в градовете. Появиха се т. н. „супер мегаполиси”. Ню Йорк е първият от тях. В същото време той се намира на 16 –то място по обема на своя икономически растеж, в сравнение с останалите супер мегаполиси.
С помощта на съвременната научно-техническата революция обикновените земеделци се превръщат в земеделски индустриалци. Все повече машините заменят човека. Един литър нефт произвежда енергия колкото 10 души за 24 часа. Същевременно, обаче само 3% от съвременните земеделци ползват трактори. Въпреки това тяхната продукция е най-голяма. В Съединените американски щати има 3 млн. фермери. Произведеното от тях жито може да изхрани 2 млрд. души. Една част от това жито се преработва във фуражи и био-горива. За земеделие се изразходва 70% от наличната сладка вода. Култивирането на огромни площи земя води до увеличаването на различни паразити. Ползват се пестициди. Те също са продукт на нефтено-химическата революция. Явява се още един проблем. Какво да се прави с излишната продукция от модерното земеделие? От друга страна, токсичните пестициди проникват в във въздуха, почвата, растенията, животните, реките, моретата и океаните. Навсякъде. Новото земеделие спомага да се избегне зависимостта от почвите, сезоните, климатичните промени. Торовете също до принасят за повишаването на добива от култивираните растения. Развива се селективното производство. Разпространяват се за сметка на естествено приспособилите се растителни видове, такива които са най-продуктивни и най-лесни за транспорт. През миналия век ¾ от сортовете, култивирани от хиляди години, са ликвидирани. Ускореното производство на месо чрез ускорен растеж на животните стана водещ метод в съвременното животновъдство. Генномодифицираните растения са друг глобален проблем. Същевременно намаляват запасите от сладка вода. Нужни са 100 л. вода за производството на 1 кг. картофи, 4 хил. л. вода за производството на 1 кг. ориз и 13 хил. л. вода за 1 кг. говеждо месо.
Разнообразието е заменено със стандартизация.
В края на XX век се оформи като водеща тенденция корпоративният подход в създаването на стандарти. Следва се моделът на корпоративната култура в начина на живот.
Живеейки в условията на глобализация и информационно общество този модел ще бъде унищожителен за хората и пранетата. Той се опира на непрекъснатото нарастване на потреблението на невъзобновяеми енергоизточници и на разрушаването на културните и историческите ценности. Утвърждават се условия, които формират потребителски модел на социално поведение, т. н. консумативна култура. До 2020 год. ще бъдат използвани рудни залежи повече, отколкото в цялата ни досегашна история. Само 20% от цялото население на планетата използва 80% от тези подземни ресурси. Ако това неразумно използване на тези ресурси продължи с тези темпове, то в края на века запасите ще бъдат почти изчерпани. ѝмилиони петролни, газови и атомни кораби се произвеждат всяка година. Това се налага от глобализиращата се икономика. Повечето от стоките изминават хиляди километри от държавата-производител до държавата-потребител.
От 1950 год. насам международната търговия се е увеличила близо 20 пъти. Вече 90% от търговията се извършва чрез водния транспорт. Всяка година се превозват над 500 млн. товарни контейнери към главните центрове на потребление като напр. Дубай. Създават се и изкуствени острови. Дубай е беден на природни ресурси, но с парите от нефта внася милиони тонове стоки. Няма земеделски земи, но може да внася храни. Няма питейна вода, но обезсолява океанска вода и строи най-високите небостъргачи в света. И дори строи изкуствени ски влекове и писти. Градът следва корпоративният модел на богатите нации. Днес американската мечта се замества с дубайската мечта. Но дали хората са разбрали, че онова, което им дава природата, не само разрушава, но е и на привършване.
Климатичните катаклизми в последно време ни карат да се замислиме и за състоянието на моретата и океаните, които заемат ¾ от планетата. В тях живеят различни животински и растителни видове, които са все още загадка за нас. От 1950 год. насам риболовът е нараснал с над 5 пъти, т. е. от 18 на над 100 млн. тона годишно. Близо ¾ от риболовните райони са изчерпани или са пред изчерпване. Повече от големите риби са унищожени, защото нямат време да се размножават.
Хората безразсъдно унищожават кръговрата на живота, който е подарен от бога и съхранен от хилядите поколения, живели преди нас.
Заради урбанизацията на бреговете и замърсяването колониите от бозайници застрашително намаляват. Морските птици трябва да прелитат вче се по-големи разстояния, за да намерят храна. Рибата е основна храна на един от петима.
Хората забравят, че ресурсите са ограничени. Повече от 500 млн. души живеят в пустините територии на планетата.