Ще се възстанови старото геостратегическо равновесие в брой 122

Ще се възстанови старото геостратегическо равновесие
Категория: Сърцето, душата

Възторзите ще станат повече от сълзите

Ще се възстанови старото геостратегическо равновесие. Евросъюзът ще се разпадне, а Русия и САЩ ще станат гаранти на Милениума на мира, правдата и спокойствието

По-добре е да се включим в този поток на предопределеното, да бъдем в синхрон с неговия ритъм, за да не бъдем изхвърлени извън него

Творбите на Христо Красин са уникално явление в българската литература, затова и са оценени по достойнство от много наши литературни специалисти. Между тях са „Среднощен косач“, „8,8 по Рихтер. Сриването на София“,, „Аленото дуло“, „Люта вода. Хроника“, „Съкровищата на Вълчан Войвода“ , „Вълчан войвода и златото на Рим“ и др. Предпоследната му, десета по ред  книга - “Коланджа”, бе отличена с първа награда за проза сред 2000 романа в Националния конкурс “Голямата книга на малкия град” в Бургас. Всичките му книги са една богата сплав от самородна и самобитна образност, психология, социология, мистика… Но те най-вече разкриват много смело и дързостно верните посоки към неизвестното, към хоризонтите на новото време, на новата нравственост и духовност, на новия морал, към спасителния бряг в надвременното, непреходното. Христо Красин доказа недвусмислено, че може да влиза в неговите нишки, да надзърта в предначертаното и да ни насърчава да участваме в него чрез приемане и смирение. Показва ни и какво трябва да бъде истинското изкуство – да бъде брод, път и пътеводител-посредник между световете и реалностите. Да ни води отвъд очевидното, да разкрива чудото, тайната, мистерията на живота. С най-новата си книга “Свещеният Коран. Сълзи и възторг” Христо Красин отново повдига булото на някои предизвестени за сбъдване тайни, за част от които става дума в поредното ми интервю с него.

- Г-н Красин, един наш мъдрец казва, че религиите най-бавно остаряват, но и най-дълго остават стари. Но пък всяка религия  изживява и свои спадове, и своите ренесанси. Днес ислямът е в своя апогей, завзема все по-големи територии. На неговата консервативност ли се дължи това?

- Едва ли ислямът е в своя апогей. Едно вярване става пълноценна религия, когато привлича със своите идеи, със своята пленителност, със своята възвишеност… Едва ли това се постига с рязане на глави. Крайните прояви на радикалния ислям принизяват тази религия, не я развиват - унизяват я. Отблъскват от себе си потенциалните последователи… Това, което наблюдаваме днес, не е автентичният ислям, за това смятам, че тази религия се намира в застой. Най-вероятно временно, но в застой.

- В християнството пък има над 3000 деноминации. Това че човекът винаги търси алтернатива, движение, реформаторство, ревизия, какво доказва? Слаба вяра или подлагане на т.н. категорична истина на съмнение?

- Проблемът възниква от расовата принадлежност и генетичната наследственост. Християнството се развива сред раси и територии, които предразполагат към творчество, а и генетично тези народи са с високи новаторски заложби. Пък и съмнението винаги е водело към откривателство, към доближаване до истината…

- Прогнозите са, че през 2050 година последователите на исляма ще станат 2.76, а християните - 2.92 милиарда, явно е съдено двете основни религии  да вървят паралелно, въпреки 6-те века преднина за християнството. Вероятно, двете вероизповедания са някакъв балансиращ механизъм за сближаването на различни ценности, макар че засега е налице повече тяхното  раздалечаване… 

- През 20-те години на миналия век Владимир Илич Ленин твърди, че религиите ще изчезнат след 100 -110 години, тоест, към 2030 година. Никога не съм бил ленинист, но съм съгласен с него, че религиите ще изчезнат. Но това, според личното ми убеждение,  ще се случи към 2050-2060 година. Религиите ще изчезнат на първо време като битови ритуали, празници и други поклонения на битово ниво. Но ще остане Предопределението, а то е по-скоро усещане за „подреденост”, което наистина съществува… Това е „нещото”, което бди над теб, подрежда живота ти, понякога те предупреждава за опасности, друг път те тласка към тях… Това усещане го имаме всички ние, но едни го усещат по-силно, други по-слабо… Бог, в смисъла, в който ни го внушават „масовите” религии, няма. Но има „нещо”, има сила която реди живота ни… При всеки от нас това „нещо” е строго индивидуално. Но ние, най-общо го наричаме предопределение. В индуските вярвания го наричат „карма”, тоест съдба. Темата е обширна…

- Един от най-големите познавачи на исляма Саид Нурси смята, че верското нехайство, верската апатия най-вече се преодолява чрез изпитания, чрез разбирането на невежеството. Че дори болестта е Божие благодеяние и всемилостиво напътствие. В този смисъл всяка една религия се обновява, макар и бавно, чрез неправилните си интерпретации на религиозните догми

- Ретроградните религии, обикновено, за да оправдаят престъпленията, които извършват с цел обогатяване, оправдават антихуманното си поведение именно чрез измислени „верски повели”.

- Но пък и всички религии един ден се реформират, т.е. претърпяват еволюция  или по-скоро се разшифроват в по-голяма дълбочина… Не случайно, Рамакришна твърди, че всички те са единни по дух, изхождат от единен източник и се връщат отново в него…

- Не виждам как една религия може да се реформира. Откакто е създадена, Библията си е Библия. Това се отнася и до Корана. Различни теолози със сигурност са развивали какви ли не „идеи”, но и в християнството, а и в исляма знаем как са приключвали пътя си разни сектанти - в огъня или на гилотината... В това отношение е особено показателна средновековната Инквизиция при християните. Както и днешните религиозни размирици сред арабските общества в Африка и Арабския полуостров.

 - Има ли човекът монопол над истината, след като тя е една, но се интерпретира в зависимост от специфичните възприятия на народите и времената? Тогава и религиите отговарят на тези условия и никоя от тях не може да претендира за първенство и превъзходство…

- Няма как истината да е разнолика.Тя може да е разноцветна в отделни свои части, но като цялост е единна. Няма как различните човеци и различните религии да претендират за монопол върху нея. Защото тя е над всички тях и на всички тях, но е една, единствена. Всеки опит истината да бъде присвоена обикновено завършва летално…

- Как да разбираме постулатите – задължителна религия /ето християнството е наложено с кръв/… То дори задължителни избори си е вид насилие, камо ли пък когато става дума за духовни ценности…

- Няма задължителна религия. През вековете различните вероизповедания са се пропагандирали с различни методи… Но това са отживелици, като изключим случващото се в момента в Арабския свят…Насила наложени правила са обикновено мъртво родени, тоест, абортирани!

- Но пък от друга страна, при Бог и природата свободата не се различава от необходимостта, тогава може ли и трябва ли религията да е демократична? 

- Няма демократична религия. Религиите се основават на поредица от догми. А догмата е порядък, който се изпълнява задължително. Демократично е единствено мисленето, освободено от догмите - били те религиозни или други

- Ето при будизма се допуска многобожието, има толерантност към различните култове, уважава се самостоятелния избор. А когато го няма, се стига и до най-много изкривявания и издевателства…

- Така погледнато, приемете, че аз съм будист…

- Със сигурност, обаче, има и нещо, което си остава несъмнено, това е смирението. Почти всички религии препоръчват стремеж към тази висша ценност и един от най-съкровените, но най-трудно постижими дарове на живота. Но то е вътрешно познание, а не ритуали и канони. Затова религиите рядко са успявали да отворят тази отворена врата вътре в нас на Истината. Затова са стигали и до много грешки…

- Смирението - да! Религиозните мъдреци единодушно го препоръчват. Препоръчват ни го като съвет - да бъдем смирени пред онова, което ни предстои, което ни е предопределено и което ние не можем да променим. В тази поръка има дълбок житейски смисъл… и много философия.

- Една от причините за многото грешки е сливането на религия и държава, както е в шериатските държави. Но пък  е валидно и обратното - когато държавата тотално се е еманципирала от религията, духовността пак замира… Тогава?...

-Дълбоко погрешно е държавата и религията да са едно. Ако дадено вероизповедание е достатъчно силно, ако има убедителни проповедници, то едва ли духовността в държавата би замряла… Напротив.

- В пророческите ислямски писания /хадиси/ има предсказания, че месията Маади ще дойде да воюва с Даджал /Антихрист/, но заедно с Исса /Исус/, че те ще се срещнат в Сирия и ще се разберат кой да води войската и за общата служба. Че Даджал ще бъде убит и ще настъпи мир. И това щяло да стане, когато от Росан /Иран/ се развеят черните знамена…

- От всички ислямски предсказания, единствено моите пророчества са верни. Още преди месеци уведомих света, че Доналд Тръмп ще бъде новият американски президент - можете да проверите във Фейсбук. Заедно с руския  президент Владимир Путин те ще смажат Ислямска държава не само в Сирия, а навсякъде, където я има в Арабския полуостров и по света.

Новият американски президент ще промени тотално бандитската външна политика на САЩ, тя ще се оттегли от Арабската пустиня. Арабските държави ще бъдат оставени на спокойствие и те постепенно ще се възстановят. За това решително ще помогне и Иран, главно с финанси за възстановяване на района. Сирия ще си остане цяла, а янките ще се оттеглят и от Афганистан…

НАТО ще се оттегли от границите на Русия… Евросъюзът ще се разпадне на съставните си части… Ще се възстанови геостратегическото равновесие от времето на „студената война”, но без нова студена война

Русия и САЩ ще бъдат гаранти на Милениума, на настъпващия хилядагодишен  мир и спокойствие.

- Вероятно, Божествените послания в бъдеще ще стигат и до повече хора, за да се прославя Твореца повече с дух и сърце, със сътворчество, което правят някои хора на духа, като теб…

- Може да се каже, защото само така възторзите ще станат повече от сълзите, предизвикани от рационалните, прагматичните земни поклонения… И ще се стигне до ”религията” на Любовта, Мъдростта и Истината, която носи пълно освобождение, т.е. живот в Бога…

Христо КрасинХристо Красин - Свещеният коран

Интервюто взе: Лияна Фероли

Статията е прочетена 849 пъти
Назад към брой 122Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017