Тит Флавий Котис се е казвал първият управник на Филипополис, построил Античния театър
Неговото име става известно за пръв път сега, след като археолозите Мая Мартинова и Николай Шаранков, намериха и разчетоха надпис в основата на стълбище от IV в. в Античния театър
Уникален древногръцки надпис, посветен на първия градоначалник на Филипополис – Тит Флавий Котис, откриха археолозите в Пловдив. Ценната находка от 90 година се намира в десния ъгъл на сцената на Античния театър. Откритието представиха пред журналисти кметът Иван Тотев, археологът Мая Мартинова и преподавателят по древногръцки език Николай Шаранков.
Надписът е посветен на най-видния гражданин под тепетата и е бил поставен под неговата статуя. На камъка още личат отпечатъците от стъпалата й. Тит Флавий Котис, син на Рескупорис, е заемал всички важни длъжности, които съществуват в един римски град. Бил е пожизнен жрец на бог Асклепий, както и първожрец на императорския култ не само за Филипопол, но и за цялата провинция Тракия.
Освен това е действал като съдебен представител на града, отговорник по строежите и първи архонт – градоначалник. В текста е указано, че Котис е украсил града с великолепни сгради, сред които и мраморния Античен театър. Досега се смяташе, че театърът е построен през 116-117 г. от н.е., докато новото откритие покачва леко възрастта му с. Излиза, че Античният театър е съществувал още през 90 г.
Владетелят носи титлата Тит Флавий, тъй като император Домициан го е удостоил с римско гражданство. Котис и баща му Рескупорис са срещани и по-рано имена на тракийски царе. „Когато римляните завладяват някой град, те използват местната аристокрация и я натоварват с водещите постове в новосъзданената римска администрация.
Известно е, че потомците на Котис до трети-четвърти век са заемали ръководни длъжности, тоест по някакъв начин тракийските царе са запазили своята власт във Филипопол“, казва Николай Шаранков, който е разчел думите. Той допълни, че това е най-ранният надпис, който дава информация за Филополол, за институциите в града, създаването на Общото събрание на провинция Тракия и за водещата роля, която Филипопол получава в провинцията по времето на император Домициан.
Създаденото по това време Общо събрание на Тракия се е грижило за осъществяване на култа към императора, чрез който се изразява лоялност, но също така се е грижил за спазването на правата на градовете пред римските власти.
Историята е свързана с епичното съперничество между два града. През 46 г. е учредена провинция Тракия и за нейна столица е обявен град Перинт (днес Мармара Ереглиси) на брега на Мраморно море. Император Домициан (81–96 г.) решава, че Филипопол, който е разположен в центъра на провинцията, трябва да бъде седалище на новосъздаденото събрание, и градът под тепетата получава титлата метрополия - град-майка на цялата провинция.
Перинт и Филипопол започват яростен спор за надмощие. Перинт е старата столица, а императорът дава повече привилегии на Филипопол, което предизвиква гнева на столичаните от Мраморно море. Конфликтът е разрешен и двата града сключват споразумение на сцената на Античния театър - издигнати са два паметника, чиито основи още личат. Статуите са изобразявали Тракия и Перинт. Шаранков предполага, че Тракия е била изваяна като жена с житен клас в ръка. По този начин Филипопол е дал дължимото уважение на Перинт и враждата била потушена.
Първият римски кмет на Пловдив със сигурност е бил твърде богат човек. „В античността, когато някой станел жрец или първи архонт, той организирал мероприятията със свои собствени средства. Правел тържества, религиозни процесии, игри, угощения и какво ли не с лични пари. Котис е бил три мандата главен жрец на провинция Тракия и на всички градове в нея.
Бил е много богат, за да може да си го позволи. Строежите на Античния театър и на другите сгради в Пловдив също би трябвало да са за негова сметка“, обяснява Шаранков. В древността е било споделено разбирането, че богатият човек трябва да отдава своето имане в полза на обществото по този начин да заслужи хорското уважение.
Досега бе известна само горната част на надписа, изчукана върху парче от колона в съседство. „Това късноантично стълбище на Античния театър не бе проучено. Досетих се, че продължението на надписа съвпада по размери и се намира върху съседния отломък и казах на Мая Мартинова да проучи стълбището. Махнаха пръстта и се показа надписът“, разказва Шаранков.
Статуята на Котис вероятно е била от бронз и е унищожена с настъпването на християнството, когато езическите монументи са премахнати. През IV век надписът е бил счупен на две и използван за подпора на стълбището към сцената на Античния театър.
„Досега знаехме, че Античният театър е побирал 7 хиляди души. Организирали са се гладиаторски борби и са се провеждали регионални събрания. Сега имаме едно невероятно откритие, което носи богата и интересна информация“, заяви кметът на Пловдив Иван Тотев. Той на шега попита археолозите дали може да се счита, че Котис е изобщо първият кмет на града, тъй като преди него са управлявали царе. Шаранков дипломатично отвърна, че може да се търси подобна логика, тъй като император Домициан по това време е дал на Филипопол правото да сече монети.
„Надписът, който се състои от два фрагмента ще бъде демонтиран, слепен и експониран подобаващо. Заедно с други находки той ще бъде изложен в пространствата под сцената“, съобщи археологът Мая Мартинова.
Текстът гласи:
„На човека, който от своите предци е първенец в провинцията, също така трикратен първожрец на провинция Тракия и на градовете в нея, юридически представител на метрополията и отговорник за строителните работи. Който по време на мандата си като първи архонт украси с великолепни сгради родината. Тит Флавий Котис, син на Рескупорис, от трибата (римска административна единица – б.р.) Квирина.
Липсва долно ъгълче и се чете част от името на скулптора
„… син на Сострат, наричан още Иполион, издигна статуя на своя благодетел поради огромната му благосклонност“.