ЖИВОТЪТ се появява на преди 4 млрд. години. Човешката популация се е появила преди 6 млн. години. Последният общ предшественик на човека със шимпанзето е живял преди 8-6 млн. години. От него се е появил Ардипитекусът (Ardipithecus), който освен, че се е живял предимно по дърветата, е ходил изправен по земята. И мъжките, и женските индивиди вече са имали малки кучешки зъби. Този всеяден горски обитател е имал ограничен ареал на разпространение – Източна Африка, тъй като само в тоя район е имало благоприятни природоклиматични условия за човешки съществуване.
С откриването на Ардипитекус рамидус (Ardipithecus ramidus) човешката еволюция може да се представи в пет етапа:
Ардипитекус рамидус (Ardipithecus ramidus). Появил се е преди 5 млн. години. Горски обитатели. Ареал: Източна Африка.;
Австралопитекус (Australopithecus). Появява се преди 4 млн. години. Предимно наземен вид с изправен вървеж. Големи дъвкателни зъби. Широка екологична ниша. Ареал: Източна Африка.;
Австралопитекус гари (Australopithecus gahri). Появил се е преди 3 млн. години. Двукрак вид примат, който е живял постоянно на земята. Има Homo – подобни черти, най-вече в големината на предните зъби. Предкътниците и кътниците му били огромни. Това човешко същество все още не е било способно да контролира околната среда. Ареал: Източна и Южна Африка. Представителят на този вид се нарича още Австралопитекус африканус (Australopithecus africanus). Пред този период се появяват обработените каменни сечива.
Хомо еректус (Homo erectus). Появил се е преди 2 млн. години. Изцяло изправен древен примат. За първи път е открит негов скелет през 1891 год. в Индонезия. Има голям мозък. Има също зъби и челюст с по-малък размер. Установена е широка употреба на каменни сечива. Ареал: Старият свят.
Хомо сапиенс (Homo sapiens).
Наскоро бяха открити останките на още по-ранен вариант на Ардипитекус рамидус (ramidus). Ардипитекус кардаба (Ardipithecus kardabba) e хроновид, който е датиран за периода 5,8 млн. години. Фрагментирани бедрени кости от Кения и един забележителен череп от Чад, наречен Sahelantropus tchadensis, дават основание да се говори, че човекът се появил още по-рано – преди 7 млн. години.
От материали от различно естество, изследвани с радиометрично датиране, както и чрез други съвременни изследователски методи се установява, че през определени епохи магнитното поле на Земята внезапно е променяло посоките си. Това може да се разбере и по ориентацията на магнитните минерали в някои скали. Смяната на посоките на магнитното поле на Земята е водило до изчезването на едни и до появата на съвършено нови растителни и животински видове. Периодът на превръщането на Ардипитекус рамидус (Ardipithecus ramidus) в Австралопитекус (Australopithecus) съвпада с една от тези смени на полюсите, за която знаем, че е настъпила преди 4,18 млн. години. Дали смяната на полюсите на нашта Планета има връзка с еволюцията на човека тепърва науката ще установява? Но факт е, че промяната на климата е необходимото условие, което е довело човекът да се опитва да променя средата, която обитава.
С появата на човека се зараждат и развиват извечните човешки отношения: човек – човек; човек – общество и човек – природа. Вечната хармония на взаимоотношенията между хората не може да съществува без вечното равновесие, определящо устойчивостта на живота на Земята. Животът на човека е само една частица от веригата на безброй живи същества следвали еволюцията на живата природа в период от 4 млрд. години. Минералите и металите са по-стари от Земята. В последствие чрез тях човек развива технологичните си възможности. Вечните въпроси: откъде идваме?; кога се е зародил животът?; как сме се създали?; как най-добре да живеем? и т. н. търсят своите отговори в разбирането за необходимостта да разрешаваме днешните глобални проблеми, свързани с бъдещето на човечеството. Защото на всички нас е нужен един сигурен и справедлив свят.
От огнената стихия на вулканите се формира основата на земята. Вечният огън е вечната истина. Примитивните форми на живот могат да се открият и сега в горещите извори на дъното на световните океани. Това са т. н. „архебактерии”. Всички те се хранят с топлината на земята, освен цианобактериите или синьозелените водорасли. Наскоро Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на Съединените американски щати (НАСА) съобщи, че негови представители са открили на дъното на езерото Моно, щата Калифорния бактерия, която се храни с ...... арсеник. Това доказва съществуването на извънземни форми на живот на Земята.
В основата на появата на Живота на Земята стои способността да се улавя светлината на Слънцето и да се осъществява вечният цикъл на живота. Тази способност на архебактериите и милиардите им потомци са променили съдбата на нашата планетата. Така се е преобразувала атмосферата. Отровните газове като въглеродният двуокис се преработвали от микроорганизмите. Така въглеродът бива извлечен от атмосферата и се създават нови форми на живот. Така самият живот променя атмосферата. Хранейки се с кислород, растенията развиват молекулата на водата и извличат от нея необходимият им кислород. Така кислородът попаднал в атмосферата.
Водният Кръговрат на Земята се превръща в жизненоутвърждаващ процес на постоянно обновление. Кръговратът никога не се нарушава, като водата никога не променя своето количество. Макар и променяща своето агрегатно състояние, тя се превръща като основен елемент и условие за живота на Планетата.
Двигателят на живота е хомеостазисът – оптималното динавично равновесие. Неговата най-съществена характеристика е взаимосвързаността, комуникативността на всички явления и процеси в природата и обществото. Всяко нещо е взаимносвързано и не може да съществува независимо. Затова водата и въздухът, огънят и земната твърд влизат като основни компоненти на първите космогонни схващания на човека. Ето защо Природата разчита на равновесие, в което живите твари имат съществена роля, защото едновременно съществуват благодарение на други създания. Тази хармонична взаимообвързаност и взаимообусловеност може лесно да се разруши. Известно е, че коралите се раждат от брака на водорасли и раковини. Така напр. Големият бариерен риф до Австралия заема над 350 хил. кв. км. площ. Приютил е над 1500 вида риби, около 4000 вида мекотели и 400 вида корали.
Една екологична катастрофа, причинена от неразумните действия на хората, може да предизвика необратими за разрушаването на цялата планета процеси. Сигурността на Планетата зависи от спазването на равновесието във взаимодействието на всички елементи в системата на живата и неживата природа.
Над 4 мрд. години са били необходими, за да се създадат дърветата. В еволюцията на растенията дърветата са съвършеното творение на природата. Те не се подчиняват на гравитацията. Някои от видовете дървета се извисяват на десетки метри височина. Наследили са от цианобактериите силата да улавят светлинната енергия. След като дърветата умират, натрупаната растителна маса се разлага и така постепенно се образуват почвите, необходими за живота. Почвите са фактор за биологичното разнообразие. Образува се хумусът, плодородният слой, който свързва живота на сушата.
Земята е чудо, а животът – загадка. Живите същества винаги са се обединявали в съвместни организационни форми на живот. Така те са осъществявали хармоничното равновесие на съвместния живот с природната среда. Семействата (прайдовете) от животни са обединени от норми на поведение, оцелели и до днес. Някои се адаптират към местообитанията си и също – местообитанията към тях. Всичко е взаимосвързано. В голямото приключение на живота всяко живо същество има точно определена роля. Нищо не е вредно, безсмислено или безполезно. Всичко е в оптимално динамично равновесие. По-късно, наблюдавайки естествените процеси и явления, човекът формира своите разбирания за живота, за своето светоусещане. Така човек със своето появяване започва да се облагодетелства от изумителното наследство, създадено от преди 4 млрд. години и завещано от великия творец на Живота.
Хомосапиенсът е само на около 200 хил. години, а вече е променил лицето на света. Сега той е завладял всяка обитаема среда и територии, което не е направил нито един друг представител на живата природа преди него.
След 180 хил. години на лов и събирачество благодарение на по-мекия климат, хората започват да се установяват за по-дълго време на едно и също място, като водят уседнал живот. Предпочитат да живеят в среда богата на дивеч и диви ядливи плодове (семена) и растения и най-вече на риба и мекотели. В последно време беше убедително доказано, че първите социални форми на цивилизационно развитие са се формирали именно в райони, богати предимно на риба. Така съчетанието от вода, гори, въздух и плодородна земя дало формулата за благоприятната среда за добър живот. Появил се праезикът на човечеството. Този въпрос: Как е звучал праезикът на нашите предшественици? е един от най-съществените, който определя фундаменталното значение на социалната комуникация за появата на първите форми и модели на цивилизация.
Съществува хипотезата, че такъв език изобщо не е имало и че първите символно-знакови социокомуникативни изражения на общуване са били примитивни комбинации от жестове и мимики. Тази жестово-мимическа реч не е била, обаче напълно безмълвна. Праисторическите рисунки от това време показват, че социалните инициации, възпитание и култура са се разпространявали и изграждали на базата на споделения социален опит чрез и с певческо-театрализирани и музикално-съпроводени обреди, обичаи, ритуали, церемониални празници, които са се извършвали в първичните форми на социокултурни образувания. Наскоро в района на Боури-Херто, Етиопия бяха открити следи от най-стария датиран досега обред на праисторическия човек. Детски череп, от който след смъртта била отстранена плътта, се оказа свидетелство за древен обред или ритуал. На възраст между 154 хил. и 160 хил. години, черепът заедно с още два на възрастни индивиди ранен Хомосапиенс (Homo sapiens) били открити край с. Херто на п-в Боури. Полираната повърхност на детския череп предполага, че често е бил държан в ръце – една скъпоценна реликва, чийто значение едва ли някога ще узнаем. В първоначалните първобитни общности (семейни, родови, племенни) са били композирани първите звуково-речеви форми на социално общуване на базата на знаково-символно осмисляне. Чрез развитието на социални артикулационни умения се създават отделни слова и фразеологични съчетания. В този смисъл с появата на езиковата комуникация не е следствие. Езикът е част от системен компонент на всяка социобиологична човешка формация – от най-елементарната по своя състав и функции етнична група до най-високата историческа категория етнична общност – нацията.
Следва