Пантеонът на боговете в Кабиле в брой 121

Пантеонът на боговете в Кабиле
Категория: История

Древният култов център Кабиле е познат на науката. К. Иречек правилно е локализирал мястото като тракийско селище и го е обозначил топографски. Древни гръцки и римски източници също отбелязват исторически и географски съществуването на Кабиле от началото на ІІІ в. пр.н.е. Голямото тракийско светилище край Зайчи връх, близо до завоя на р.Тунджа, е познато под името „Хисарлъка”. На Зайчи връх археолозите откриват останки от каменни сгради с добре  обработени каменни блокове, а платото е акрополът на тракийския град. Върху една от  скалите е изсечен релеф на Великата майка на боговете – Кибела, която дава наименованието на селището.

 На ритуалното светилище в скалния релеф се забелязва женска фигура в седяща поза, с дълги коси, облечена в надиплена дреха, с  вдигната лява ръка към гърдите. На коленете й се спира лъв, видно от достигналите до наши дни глава и една предна  лапа. Това е образът на Кибела – майка на боговете и повелителка на природните сили, господарката на планините, горите, зверовете и плодородието – главно женско божество, символ на съзидателно начало.

Оброчни плочки на Тракийския херос и голям релеф на конника  са намерени при разкопките в Кабиле и се съхраняват в археологическия музей.  В експозицията на музея може да се види и релеф на Трите нимфи, птицата на Зевс – орелът, колони, статуи на божества и други артефакти.  В Тракия релефите на трите нимфи са с разнообразна иконография. При римляните богините са известни като грациите, а при гърците като харити. Това обикновено са три голи млади жени, които танцуват, хванати за ръце или за раменете. Средната от тях е в гръб, а двете са с лице към зрителите. Създава се усещане за танцуване в кръг. Често в ръцете на нимфите има някакъв предмет със символно значение – съд с вода, цвете, огледало, житни класове, ябълка, мидена черупка и други подобни, означаващи плодородие, изобилие, благодат, дори са изобразявани с факли или канделабъри, което подчертава функцията им на пазителки на светлината, подобно на Артемида. Връзката на Зевс и Хера с трите нимфи също е известна от много паметници. Нимфите, независимо дали са полски, горски, речни или морски са дъщери на Зевс и Хера. Функциите им са на покровителки на плодородието, небето и светлината.

През  елинистичния период градът се развива по терасовидните склонове под акропола, около градски площад  с  храмов център, известен като Артемида-Хеката Фосфорос и олтар на Аполон. През този период  се забелязва тенденцията за почитане на двете богини-майки – Кибела и Артемида на светилището на Зайчи връх, като постепенно функциите на Кибела като покровителка на  природните сили се пренасят  върху Артемида. От образите, сечени върху монетите в Кабиле, е видно, че през елинистичният период тук се е почитала Артемида-Хеката Фосфорос. Вероятно тя е била богинята закрилница на града, тъй като нейни изображения с факли в ръцете са намерени и на други култови паметници.Артемида,  като богиня-покровителка на града е представена  на оброчна плочка от ІІІв., възседнала елен.  Култът към богинята-майка има съществено влияние по Средиземноморието от хилядолетия. Зародил се е с различни имена: Кубаба, Кибеле и др., като не е известно кога този култ към богинята, повелителка на дивата природа, покровителка на  неомъжените жени и девойки и символ на плодородието, се е пренесъл в Ефес, където е бил построен най-внушителният храм на Артемида. От поемата на Омир научаваме, че тя е от Йония и е богиня на дивите животни. Един от символите й е числото три, което означава, че има троен характер – девица, жена и майка. Артемида е закрилница на Марсилия, Картаген и градове в предна Азия. Наричана е и „царицата-пчела”, от нейния символ по ефеските монети. Религиозното песнопение на Халимакос, посветено на Артемида, завършва с описание на танца на амазонките. Величественият й храм в Ефес е опожарен през 356г.пр.н.е. и е бил най-големият за времето си храм.

Интерес представлява и олтарът на Аполон, намерен на агората в Кабиле, който потвърждава култа към това божество, видно от изображенията върху монетните емисии. Закрилникът на агората е олицетворявал мощ и благоденствие на народа при граждански спорове.   На акропола е открита и бронзова статуетка на Аполон. В Тракия са известни и релефи с Аполон-конник /с.Ново село, Сливенски окръг, което се намира недалече от Кабиле/. Тракийският конник е наричан и бог, и херой. Обикновено той се представя като конник, който се движи спокойно към олтара си с фиала в дясната ръка и поводите на коня в лявата, или препуска към него, хванал щита и разманал копието си, готов да го хвърли по някъкво животно – глиган, бик, сърна, елен, дива коза, заек. Очевидно това е божество, което покровителства лова, защото се представя не само по време на лов,но и когато носи дивеча, а кучетата го придружават и се радват. По-сложни образи в иконографията на траките са изобразяването на тракийския конник със змията и с придружаващите го прислужници, вселдствие на влиянието на гръко-римската епоха. В Кабиле са намерени над 10 оброчни плочки на главното тракийско божество – конникът Херос, а в околността над 30 броя. Открити са и фрагменти от плочки на божествата: Немезида, Трите нимфи, Асклепий, Хигия, Талесфор, Дионис и др.

В началото на ІІІ в.пр.Хр.при царете Спарток и Скосток, Кабиле е столица на тракийската държава. По средата на ІІІ в.пр.н.е. Кабиле е единственият град  от вътрешността на Тракия със собствено монетосечене. Д. Драганов изследва нумизматичния материал от Кабиле от самото начало на монетното обращение до кулминацията през ІV-Vв., откъдето извлича научна информация за характера и особеностите на монетната циркулация, за типовете монети, циркулиращи в Кабиле, за посоката и интензитета на търговските отношения в града, за религиозните култове на населението и тяхното развитие, за мястото и ролята на Кабиле в политическото и икономическото развитие на Тракия.В периода ІV-ІІв.пр.н.е. градът има интензивни търговски контакти с егейския свят.  Кабиле е разрушен от римляните през 72г.пр.Хр. От ІІ в.сл.Хр. градът е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. От римския период е изградената базилика, градът е доукрепен  с  допълнителна крепостна стена, жилищни и стопански сгради, кула, имало водопровод  и  римски терми. Има многобройни паметници, свидетелстващи за религиозния живот на населението в Кабиле през римския период – от гръцки надписи научаваме за политико-икономическата история на града, а именно, че са издигнати статуи от преселници-търговци в чест на Херакъл Агорейски.  Това също е почитано божество в Тракия. Култът към него се свързва с войската, а тук е популярен като покровител на търговията. С култа към Херакъл са свързани няколко паметници – олтар, статуя, бронзови статуйки, мраморни торсове и фрагмент от оброчна плочка.

След приемането на християнството през 313 г. Кабиле става епископски център. Градът е окончателно разрушен от аварите в края на ІV в. През ХІ-ХІV в. върху руините на античния град съществува малко средновековно селище. 

Кабиле Оброчни плочки на Тракийския херос и голям релеф на конника  са намерени при разкопките в Кабиле и се съхраняват в археологическия музей.

Статията е прочетена 1093 пъти
Назад към брой 121Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017