Богатството на римски мозайки по българските земи нарежда нашата страна сред държави като Италия и Тунис по социализация на този вид културно-историческо наследство, затова през последните години се прави много за верификацията и експонирането на тези културни ценности.
Софийското поле е кръстопът на Балканите от най-дълбока древност. Още от новокаменната епоха в София е имало поселищен живот, който през осемхилядното си съществуване е съхранил различни културни пластове. От 45 г. сл.Хр.селището е включено в новата римска провинция Тракия и е изградило бъдещия град Сердика при управлението на император Траян /98-117г./.
Базиликата „Св.София” е построена в източния некропол на Сердика. Под гробната архитектура на базиликата са разкрити останките на няколко по-ранни църкви. Първата църква е еднокорабна, с абсида и полихромни мозайки в две пана – абсидно /”Рай” и в наоса – с геометрични мотиви. След 313 г. църквата е разширена и подът е изцяло покрит с мозайки. Втората църква е била трикорабна базилика. Третата е изградена в началото на V в., като подът е покрит с мозайки от геометрични и флорални мотиви.
Мозайките в Голямата базилика в Пловдив показват невиждано богатство от декорации – геометрични елементи, различни видове птици и плетеници. Според намерените надписи има основание да се твърди, че това е епископска базилика. Декоративната стилистика се родее с тази на Близкия Изток – Ливан и Сирия. Археологическите и реставрационни дейности все още не са приключили, но втори надпис в Голямата базилика в Пловдив сочи, че под мозайките има римски храм и некропол. Според специалистите Епископската базилика е обслужвала не само Филипопол, но и цялата римска провинция Тракия. Мозайките са с площ 1,8 дка.
Регионалният исторически музей в Стара Загора е сред най-старите музеи в България. Той е дом на късноантична обществена сграда с мозайки от ІV-VІв. – гостна зала с многоцветна подова мозайка от богат дом с геометрични форми, плетеници, езически и християнски символи. Изящната римска подова мозайка „Дионисиево шествие” от ІVв. е експонирана в РИМ-Стара Загора. В двора на музея е открит декоративен басейн с проучени фрагменти от мозайка с два вида преплитащи се кръгове върху жълта основа, триъгълници и лотос. Музеят в Стара Загора участва в издадените във Виена корпуси на антични мозайки и стенописи от България, а мозайката „Дионисиево шествие” е безценен експонат не само за нашата страна, но е и един от образците на римското мозаечно изкуство. Тази мозайка е реставрирана, социализирана и експонирана на античната улица в РИМ-Стара Загора, има и видео в Ютуб.
На десетина километра от Ивайловград се намира вила „Армира” – най-богато украсеният частен дворец от римско време у нас. Вилата е разположена близо до реките Арда и Армира, в красива гориста местност и заема площ 3600 кв.м. Архитектурният ансамбъл включва двуетажна масивна сграда с жилищни помещения, терми, открит басейн, панорамна тераса, колонади, градина за разходки и е датиран от първата половина на І в.сл.Хр.Помещенията са били отоплявани подподово с керамични тръби. Най-впечатляващи в античната вила са запазените подови мозайки и декорацията на мраморната колонада в римо-коринтски стил около басейна. Пищната мозаечна украса представя геометрични фигури, включително и свастики, животни, божества, портрети, в това число и на собственика на вилата и двете му деца. Липсват изображения на съпругата, което навява предположения, че или е починала, или пък тя е била господарката на този дом, затова е поставила портретите на любимия си мъж и двете си деца в мозайката. Пазител на вилата е била Горгона Медуза – символ на женското начало, който откривамев колонадата и мозайките. Твърди се, че вила „Армира” е съществувала до 378 г.сл.Хр., когато е била разрушена от нахлуващи готи, а след това е доразрушена от земетресения.
Реставрирана е по европейски проект за „Регионално развитие” и през 2009-а година е удостоена със златен медал за успешна туристическа дестинация. Тя е образец на римската архитектура и изкуство от европейски мащаб.
От луксозната вила „Армира” може да се добие представа за живота на римските първенци в прекрасни къщи и извънградски имения с всички удобства, красиви градини и стопанства.
Подобна вила съм посещавала в Тунис /Ел Джем/, където се намира третият по големина колизеум в Римската империя и най-големият в Африка. Вила „Африка” е част от експозицията на археологическия музей в Ел Джем. Реконстроирана е и има богата сбирка от красиви мозайки.
Прочутите римски мозайки са украсявали дворци и вили. Поставяни са на пода, стените и таваните. Пресъздават сцени от живота, портрети, богове, митологични и религиозни сюжети, сцени от гладиаторски битки, изображения на животни и растения. Създавани са из цялата империя, но най-много има в днешна Италия и Северна Африка /днешен Тунис – музеят „Бардо” в Тунис, вила „Африка” в Ел Джем/.
Сред страните с богато културно-историческо наследство от мозайки днес с пълно основание може да се нареди и нашата страна. Необходими са грижи за опазването и съхранението на римските мозайки по нашите земи, правилната им социализация, експониране и широка популяризация както у нас, така и в чужбина чрез подходяща реклама, за да заеме страната ни полагащото й се място на държава с богато културно-историческо наследство.