Паметната плоча на Каймакчалан в брой 120

Паметната плоча на Каймакчалан
Категория: История

Повечето българи научиха за паметната плоча на Каймакчалан, едва когато видяха в интернет македонският журналист Миленко Неделковски да я млати с чук. Някои за пръв път чуха и за върха с това име, както и местонахождението му. За историческото съдържание – да не говорим.

Е, недоволството от демонстративното поругаване бе спонтанно и напълно естествено, но случаят отвори и доста въпроси. Оказа се, че плочата била премахната още преди няколко месеца. Всеобщите призиви у нас за търсене на отговорност и отговори от македонската страна за грозния случай доведоха до няколко реда в сайта на съседското външно министерство. В тях телеграфно се съобщава, че поставянето на плочата е станало незаконно. Без да дават подробности кои точно разпоредби са нарушени или неизпълнени от наша страна.

Замлъкнаха и възмутените родни институции, политически сили и свободни електрони с „патрио­тична“ закваска. След като „империята“ лаконично отвърна на удара, очакваме завръщането на „джедая“ проф. Божидар Димитров, който да хвърли повечко светлина върху история­та на поставянето на тази плоча и свързаните с това контакти с чуждата държава. Защото някак не е достатъчно просто да определим онзи с чука за „говедо“ и „маймуна“, както стори директорът на НИМ и да цепим напред. Борисов пък се закани, че няма да им даваме помощи и можем да ги спъваме по пътя им към ЕС, ако продължават да трошат наши паметници.

На Каймакчалан оставят костите си близо 2000 български воини в първата голяма касапница през миналия век, две години преди края на илюзиите ни за национално обединение. И до началото на още по-страшното и жалко вътрешно разделение, тресящо народа ни до днес. Защо остава впечатлението, че тази плоча, вместо да бъде поставена на специална церемония, с участие на висши наши, а защо не и македонски държавници, е сложена някак тихомълком, някак набързо и сякаш напук. Няма защо да коментираме „интелектуалеца“ с чука. Нали вече се роди гениалната идея да не го пускаме в България, сякаш е приритал да идва насам. Миленко си взе дозата адреналин и се прибра с изпълнен дълг, както той си го разбира.

И македонската страна, и нашите институции дължат обяснение, а не лозунги. Съседите – защо са премахнали плочата и допуснали поругаването й, независимо от становището им, че е поставена незаконно? Уведомили ли са някого тук, че монументът трябва да бъде премахнат и защо, дали ли са някакъв срок?

А ние докога ще заемаме любимата ни поза на жертви, вместо да потърсим причина за стореното от съседите и някакви собствени грешки. Трудна задача.

От България си тръгнаха повече от 2 милиона, чиито деца след време ще владеят майчин език като внуците на Дилма Русеф. Но ние, изчезващите, се пънем, че няма да пускаме внука на Толстой и рошавия Миленко в заприличалата на зле поддържан резерват България. С тях и без тях – все тая.

Това са отношенията ни с Македония днес. Професорът (Божидар Димитров) се смее на скопските историци, те пък – на него.  Файда – нулева.

И двата народа живеят зле.

със съкращения по факти.бг

Статията е прочетена 554 пъти
Назад към брой 120Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017