ЧАСТ 1
Физическото описание звучеше леко отблъскващо, но явно Фил не се притесняваше да ги гледа. По-късно каза, че се е чувствал много добре в присъствието на тези чуждоземни същества.
Д: Хранят ли се тези хора?
Ф: Да. Поемат храна през процепа.
Д: Има ли мъжки и женски пол при тези същества?
Ф: Всички сме андрогинни, цялата раса.
По онова време имах смътна представа за значението на тази дума. Не знаех дали означава съчетаване на двата пола, както при хермафродитите, или липса на определен пол. Очевидно тя означаваше същество, което се възпроизвежда по начин, различен от познатите ни.
Ф: Ние сме по-скоро съчетание на двата пола в един, тоест, смесица от мъжки и женски характеристики.
Д: Това ме заинтригува. Как се възпроизвеждат андрогинните хора? Или те живеят по-дълго u не ce нуждаят от възпроизводство?
Ф: Животът е по-дълъг, но не е вечен, затова има нужда от размножаване. Всеки поема някоя роля. Разделението обаче не е така ясно, както сме свикнали тук, на земята. След като задоволих любопитството си, се върнах към разказа.
Д: Каза, че сте дошли на тази планета, за да подновите запасите на учените. Къде си учените?
Ф: (Тъжно.) Всички освен един са погребани. Бяха общо дванадесет и всички освен един вече са погребани. Последният оцелял е погребал останалите. Споделяли са тази отговорност до последния, а сега неговите тленни останки лежат заедно с другите, но на повърхността на земята.
Д: Знаеш ли какво се е случило на тези хopa?
Ф: Да. Монолитът, кулата съдържа телепатични записи на всичко, което се е случило тук. Те са умрели от глад и жажда или техния еквивалент. Бавна и мъчителна смърт.
Това ли беше причината за някогашната му неохота да разгледа и изживее сцената? За него явно беше болезнено да говори за това. Предположих, че не би
било зле да помисли за това и да го обсъди. Казах му, че често е полезно подобни спомени да бъдат извадени на бял свят.
Д: Нямаха ли тези учени възможност сами да отглеждат храна?
Ф: На планетата няма нищо, което да поддържа естествения растеж. Ако искаш, си представи градина в пустинния югозапад. Би било същото. Скалите и земята са безплодни, толкова безплодни, колкото едва ли е възможно да си представим на Земята. Районът обаче е пълен с минерали и именно затова учените бяха там. Те бяха геолози.
Д: Ти каза “жажда или нейния еквивалент”. С други думи там няма и никакви флуиди или течности?
Ф: Точно така. Всичко е свършило. Това никога нямаше да се случи, ако бяхме дошли навреме. Корабът, който трябваше да достави продоволствията, се повреди скоро след като напусна базата, която се намираше в космоса, а не на нашата планета. Проблемът беше голям и сложен. Повредата беше толкова голяма, че не можеше да бъде поправена “на място”. Беше необходимо да се върнем, за да извършим ремонта. Именно това връщане причини голямото закъснение. По онова време разстоянията имаха за нас голямо значение, както е в момента на Земята. Нашата скорост обаче е много по-висока, затова можем да покоряваме много по-големи разстояния за по-кратко време. Имам предвид стандартите за време и разстояние от 1984 година. Необходимо е да интегрирам тези две времена, защото все още съм човекът, който е тук, в тази стая. Необходимо е да илюстрирам или да обясня разликите, защото това е нещо, което аз – ние – учим, а именно, че сме всички тези неща едновременно.
За мен това беше странно събитие. Никога не бях работила с обект, който при регресия може да сравнява времевия период и който наблюдава с настоящия си живот, освен ако не е в много лек транс. В такова състояние хората обикновено са объркани от онова, което виждат, и често се опитват да го преценяват или да го сравняват с нещо, което познават. Това не се случва в по-дълбок транс, затова бях изненадана. Обикновено при дълбок транс, в какъвто беше изпаднал Фил, настоящето преставаше да съществува. Хората са напълно погълнати от онова, което изживяват, Но скоро щях да науча, че става дума за енергия от съвсем различен тип от онази, с която бях работила дотогава. Тя щеше да се засилва с всеки сеанс. Постепенно открих, че тези сравнения са много полезни. Щях да се объркам, ако не разполагах с нещо познато, към което да съотнасям информацията. Дори не се бях замисляла по този въпрос, когато копнеех да изследвам живота в космическото пространство – фактът, че обектът можеше да не е преведе онова, което вижда поради липса на база за сравнение.
Д: Въпреки че закъснението е станало причина за смъртта на учените, бих искала да разбереш, че вината не е била твоя. Никой не е можел да го предотврати.
Ф: Не, но все пак бремето тегне върху плещите ми. Това не е бремето на вината, а на мъката. Съжаление и мъка.
Д: Какво възнамеряваш да правиш ceгa?
Ф: (Въздиша.) Обсъждахме дали да върнем телата на родната планета, или да ги оставим. Взехме решение да ги оставим… за тяхно добро, да ги оставим да почиват там, защото чувствахме, че те биха желали същото. Чувствахме, че с гордост бяха отдали живота си на тази мисия и затова решихме да ги оставим там. Погребахме и дванадесетия член. Взехме записите и пробите, събрани до този момент, но само онези, които бяха важни, за да ги отнесем от планетата. Всичките седем души, които бяхме стигнали до това решение, споделяхме убеждението, че никога вече не трябва да се създава толкова отдалечена колония, за да не се повтори същото.
Д: Но ти знаеш какви са пионерите откриватели и изследователи. Те винаги искат да стигнат по-надалеч.
Ф: Не сме хората, които ще попречат на онези, които пожелаят да изследват тези територии. Учените ще постъпват както искат и ще имат нашата пълна подкрепа. Но като хора, които доставят продоволствията, смятахме, че не трябва да се стига по-далеч от необходимото. Не исках това чувство на вина да навлиза в съзнателния му живот. Внимавам да не позволя на нищо от миналите животи да проникне и да окаже прекомерно влияние върху настоящия живот.
Д: Бих искала да разбереш, че ти не носиш вина за случилото се. Знаеш го, нали? Не носиш лична отговорност за това.
Ф: Разбирам това.
Вече беше очевидно, че от плещите му се бе смъкнaл товар, чието присъствие той дори не бе осъзнавал. За мен беше интересен факта, че въпреки странния външен вид на тези същества в сравнение със земните, който несъмнено би ни уплашил, ако ги срещнем, те притежаваха много човешки емоции и възхитителни черти, с които с готовност бихме могли да се идентифицираме. Не знам какво очаквах. Поради предубежденията ми не мисля, че очаквах такава прилика с хората. Много разкази изобразяват тези същества като напълно лишени от емоции и подобна представа ги прави още по-чужди за нас. Мислех, че Фил може да бъде отблъснат от идеята, че някога е живял като подобно странно като вид същество, но за моя изненада това не го притесняваше. Той каза, че това било много дълбоко преживяване, защото е било съвсем реално. Чувствал се много добре с хората от космическия кораб и знаел, че работят много добре заедно. Така че причината, поради която не искaл да изследва сцената, не е имала нищо общо с техния външен вид или с факта, че в предишно съществуване е бил извънземен, а се е дължал на емоциите, свързани с нещастното събитие.
ЧАСТ 2
Космическият кораб
Любопитството ми се поднови. Винаги съм искала някой да си спомни чрез регресия за живота си на друга планета и определено не бих пропуснала възможността да науча нещо за съществата от космоса. Така че, за да отвлека вниманието му от болезнените спомени, го попитах за космическия кораб.
Ф: Той е овaлен и сребрист. В центъра на самия връх има купол. Той не се използва за насочване, а за оглеждане на обстановката. Отляво има прозорец и команден пулт. Точно пред шлюза има тръби. Корабът има две нива. Горното е едно помещение. Там е разположено навигационното оборудване. На долния етаж има четири спални и научна лаборатория. Главната зала е кръгла и с приблизителен диаметър 10 метра. Двата етажа са свързани със стълба или пълзяща пътека.
Д: От какъв материал е изграден корабът?
Ф: Материалът е много тъмен, мътносив, няма блясък. По природа е много по-твърд и устойчив от материала, изграждащ повърхността на нашата планета. Този метал не се произвежда на планетата, внасяме го. Установените търговски маршрути доставят този метал от съседните планети, където се добива и обработва.
Д: Има ли еквивалент на Земята?
Ф: На този етап не. В бъдещето би могъл да се появи такъв, но в момента еквивалент липсва. Структурата му би могла да се сравни с най-твърдия метал, който въобще може да бъде произведен на Земята. По твърдост бих могъл да го сравня с диаманта, но няма да съм точен. Диамантът има различни видими свойства, на които се дължи неговата твърдост. Той не би имал същата твърдост, ако се оформи на пластини, дори това да беше възможно.
Д: На родната ти планета ли се конструират тези кораби?
Ф: (Пауза.) Трудно е да се каже. Не мисля, че мога да отговоря точно сега. Това не е нещо, за което ни е позволено да говорим... по някаква причина. Всъщност не става дума за забрана, а за липса на знания, тъй като не съм достатъчно запознат с производствения процес.
Д: Можеш ли да видиш как се управлява кораба?
Ф: Чрез докосване.
Д: Така ли го насочвате и направлявате?
Ф: Така се дават командите. Но те не се осъществяват по този начин. Трябва да има връзка между управляващ и управляван обект и тази връзка е докосването. Това позволява на оператора да каже на оборудването какво трябва да се направи. На командното табло има области, които трябва да бъдат докоснати за всяка определена команда. Идеята за управление чрез докосване може да се илюстрира от начина, по който някои уреди тук на Земята реагират на докосване. В техническите среди те се наричат чувствителни на допир уреди, които не са движещи се части. Те са чувствителни към докосване или променят естеството си при допир. Запозната ли си с тях? Виждала ли си телевизори, чиито канали се сменят само чрез докосване?
Д: Да. Такива са новите телевизори.
Беше очевидно, че Фил прибягва до знанията си в ремонта на телевизори като база за сравнение за уредите, които виждаше.
Следва